За раздялата, катарзисът и вторите шансове

  • 8 335
  • 185
Здравейте, дами,

Дойде и моят ред да се отчета с поредната сълзлива тема, но душата ми жадува за разбиране, съпричастност и някой друг съвет.Може би не ги заслужавам, защото за ситуацията, в която се намирам съм виновна аз самата.

Разделихме се. След  години обич и всякакви житейски перипетии, тъй като и ние, като  всяка двойка сме имали проблеми, но се обичахме много и винаги намирахме път един към друг.
Не съм дете, или тийнейджър, но имам една лоша черта в характера си и тя е, че съм  първосигнална, емоционална и експанзивна. Това той хем обичаше в мен, хем накрая ми изигра лош номер.
Не сме си изневерявали, въпреки, че той понякога ме е карал да ревнувам умишлено, за да ме подразни. Може би това му е единствената грешка към мен. Добър човек е, аз също, като изключим, че на моменти се държа като непораснало, трудно дете.
Като цяло съм и ревнива, не по природа, а вероятно, защото предходните ми две връзки приключиха заради изневяра от отсрещната страна. Това вероятно ми отключи  проблем с доверието, заради което в  момента плащам висока цена.
Тоест-виновна съм. Така се и чувствам, за такава се и признавам. Както пред вас, така-чистосърдечно и пред него. Разривът настъпи след едно нелепо недоразумение, заради което си мълчахме няколко седмици.
Поисках да говорим. Той не ми отказа. Чувахме се многократно. Обясни ми от какво и защо му е писнало. Главно заради липсата ми на доверие.
Поисках да се видим. Той прие, което ми даде надежда, че той също иска да ме види.
Говорихме два часа. Беше емоционален, когато говореше за грешките ми..плака.Не ми даде да го прегърна, а имах нужда от него. Каза, че е загубил желание за всичко и, че му трябва време да се събере. Каза ми, че се е съгласил да се видим, защото знае какво преживявам и ми съчувства. Това ме съкруши. Каза, че ме е сложил в графата "приятели". Това съвсем ме довърши.
Може би сгреших, инициирайки тази среща. Каза ми, че ме обича все още, но е наранен и в момента в него надделява разумът, докато винаги до сега са надделявали чувствата. Не беше категоричен, че всичко ще окончателно, но каза, че на този етап няма какво да ми даде.
Казах му, че съм осъзнала проблемите в мен, които са довели до тук. Отвърна, че това само времето ще го покаже, но не иска да ми дава надежда, че отново ще почувства същото към мен. Тръгвайки си, каза, че вероятно може и да преглътне всичко, както е успявал до сега, но му трябва време и не знае какво ще се случи. Каза, че ще се виждаме, ще се чуваме, за да ми помогне един вид да премина през това, а ако успее да се пречупи-успее. Каза, че ако беше безчувствен към мен, щеше да ми го каже в прав текст.
Вчера минах и му оставих подаръка за рождения ден, защото само стоеше в бюрото ми в офиса и ми напомняше за него, а бях командировка и нямах възможността, да му го дам лично. Проведохме отново разговор, отново му се "излях", но този път някои негови фрази ми направиха впечатление, като например "Съжалявам, че и ти трябваше да минеш през това", "Аз също бях така"...
Наистина, съзнавам грешките си, с натрупване са, но не съм изневерила, предала, или извършила смъртен грях. Прозвуча като човек, който иска да ме накаже.
Споделих това с приятелката ми снощи, защото бях разстроена, тя каза, че според нея, ако е искал да ме отхвърли е щял да ме запорира от всякакви контакти, а не да проявява съчувствие за това, че страдам и за това да продължава да поддържа контакт с мен и да продъжава фино да ми начуква канчето с определени фрази, вметнати в контекста.
Моля ви, посъветвайте ме-предполагам от страни ситуацията е по-ясна.
Дали има шанс да си го върна, или просто да се примиря и да продължа..? Има ли смисъл да му показвам, че преживявам катарзис и на прага на раздялата осъзнавам нещата, които са го дразнели?
Обичам този човек.
Предполагам, че това беше един дълъг и несвързан разказ, че звуча инфантилно, но ми е прясно и ме боли.
Виж целия пост
# 1
Първо, съмнява ме че знаеш значението на думата "катарзис".
После, нищо не си написала за проявленията на изредените мимоходом от теб, недостатъци, което пречи да се разбере за какво въобще иде реч.
Как до ти се даде мнение и съвет?
Виж целия пост
# 2
Нищо не разбрах. Много навътре си в емоцията.
като се виждате и чувате обаче, освен да ти дава надежди /напразни или не/, няма да ти помогне много да преминеш през "това".
Виж целия пост
# 3
Сложна работа. Поизчакай малко, дай му пространство, не го търси и виж какво ще стане. Казала си каквото си имала за казване, той няма как да ти помогне да минете през раздялата, била тя и времена. Изчакай месец-два и ако няма напредък ще трябва да отвориш нова страница, случва се, не се самобичувай чак толкова.
Виж целия пост
# 4
С две думи, главната причина за тази ситуация и раздяла е липсата на доверие от моя страна, проявите ми на ревност, които естествено не са били ежедневие, но са се случвали. Умората от негова страна да ме убеждава, че аз съм единствената и колко ме обича и съмненията му, че ще се пречупя и ще променя това в себе си, въпреки убедеността ми в момента, че мога да го направя за да не го изгубя.
Виж целия пост
# 5
Едва ли ще искаш да го прочетеш, но връщане вероятно няма да има. Доколкото разбирам нямате деца, така че се стегни и продължавай напред.
Виж целия пост
# 6
Нищо не разбрах. Много навътре си в емоцията.
като се виждате и чувате обаче, освен да ти дава надежди /напразни или не/, няма да ти помогне много да преминеш през "това".
Много съм навътре в емоцията, Луна.
Знам, че го обичам и е взаимно, чета се и съзнавам, че звуча като хлапе, а съм голяма жена.
Просто съм разстроена, а сигналите, които получавам от него са смесени.
Виж целия пост
# 7
На мен ми звучи като решил да си тръгне окончателно, но опитващ се да го направи деликатно. Също ми се струва, че нищо не си осъзнала и ако той се върне, твоята промяна ще бъде от ден до пладне.
Виж целия пост
# 8
Здравейте, дами,

Скрит текст:
Дойде и моят ред да се отчета с поредната сълзлива тема, но душата ми жадува за разбиране, съпричастност и някой друг съвет.Може би не ги заслужавам, защото за ситуацията, в която се намирам съм виновна аз самата.

Разделихме се. След  години обич и всякакви житейски перипетии, тъй като и ние, като  всяка двойка сме имали проблеми, но се обичахме много и винаги намирахме път един към друг.
Не съм дете, или тийнейджър, но имам една лоша черта в характера си и тя е, че съм  първосигнална, емоционална и експанзивна. Това той хем обичаше в мен, хем накрая ми изигра лош номер.
Не сме си изневерявали, въпреки, че той понякога ме е карал да ревнувам умишлено, за да ме подразни. Може би това му е единствената грешка към мен. Добър човек е, аз също, като изключим, че на моменти се държа като непораснало, трудно дете.
Като цяло съм и ревнива, не по природа, а вероятно, защото предходните ми две връзки приключиха заради изневяра от отсрещната страна. Това вероятно ми отключи  проблем с доверието, заради което в  момента плащам висока цена.
Тоест-виновна съм. Така се и чувствам, за такава се и признавам. Както пред вас, така-чистосърдечно и пред него. Разривът настъпи след едно нелепо недоразумение, заради което си мълчахме няколко седмици.
Поисках да говорим. Той не ми отказа. Чувахме се многократно. Обясни ми от какво и защо му е писнало. Главно заради липсата ми на доверие.
Поисках да се видим. Той прие, което ми даде надежда, че той също иска да ме види.
Говорихме два часа. Беше емоционален, когато говореше за грешките ми..плака.Не ми даде да го прегърна, а имах нужда от него. Каза, че е загубил желание за всичко и, че му трябва време да се събере. Каза ми, че се е съгласил да се видим, защото знае какво преживявам и ми съчувства. Това ме съкруши. Каза, че ме е сложил в графата "приятели". Това съвсем ме довърши.
Може би сгреших, инициирайки тази среща. Каза ми, че ме обича все още, но е наранен и в момента в него надделява разумът, докато винаги до сега са надделявали чувствата. Не беше категоричен, че всичко ще окончателно, но каза, че на този етап няма какво да ми даде.
Казах му, че съм осъзнала проблемите в мен, които са довели до тук. Отвърна, че това само времето ще го покаже, но не иска да ми дава надежда, че отново ще почувства същото към мен. Тръгвайки си, каза, че вероятно може и да преглътне всичко, както е успявал до сега, но му трябва време и не знае какво ще се случи. Каза, че ще се виждаме, ще се чуваме, за да ми помогне един вид да премина през това, а ако успее да се пречупи-успее. Каза, че ако беше безчувствен към мен, щеше да ми го каже в прав текст.
Вчера минах и му оставих подаръка за рождения ден, защото само стоеше в бюрото ми в офиса и ми напомняше за него, а бях командировка и нямах възможността, да му го дам лично. Проведохме отново разговор, отново му се "излях", но този път някои негови фрази ми направиха впечатление, като например "Съжалявам, че и ти трябваше да минеш през това", "Аз също бях така"...
Наистина, съзнавам грешките си, с натрупване са, но не съм изневерила, предала, или извършила смъртен грях. Прозвуча като човек, който иска да ме накаже.
Споделих това с приятелката ми снощи, защото бях разстроена, тя каза, че според нея, ако е искал да ме отхвърли е щял да ме запорира от всякакви контакти, а не да проявява съчувствие за това, че страдам и за това да продължава да поддържа контакт с мен и да продъжава фино да ми начуква канчето с определени фрази, вметнати в контекста.
Моля ви, посъветвайте ме-предполагам от страни ситуацията е по-ясна.
Скрит текст:
Дали има шанс да си го върна, или просто да се примиря и да продължа..? Има ли смисъл да му показвам, че преживявам катарзис и на прага на раздялата осъзнавам нещата, които са го дразнели?
Обичам този човек.
Предполагам, че това беше един дълъг и несвързан разказ, че звуча инфантилно, но ми е прясно и ме боли.
Всъщност, изключително неясна си ми.....
Грешки, недостатъци, доверие.....
Разбирам, че не искаш да влизаш в конкретика, но поне дай 1-2 примера, в какво се изразява това недоверие към него, което той вече не може да търпи?Следене, сцени на ревност, проверки, забрани...?Какво?

Защото така описани нещата, за мен нищо не означават....
Виж целия пост
# 9
Едва ли ще искаш да го прочетеш, но връщане вероятно няма да има. Доколкото разбирам нямате деца, така че се стегни и продължавай напред.
Нямаме, да, заради  мъжки фактор. Обмисляхме Ин витро с донорски материал, но това вече няма как да се осъществи Sad
Виж целия пост
# 10
Е, написала  е нещичко.

С две думи, главната причина за тази ситуация и раздяла е липсата на доверие от моя страна, проявите ми на ревност, които естествено не са били ежедневие, но са се случвали. Умората от негова страна да ме убеждава, че аз съм единствената и колко ме обича и съмненията му, че ще се пречупя и ще променя това в себе си, въпреки убедеността ми в момента, че мога да го направя за да не го изгубя.
Виж целия пост
# 11
А защо умишлено те е карал да ревнуваш, при положение, че знае, че предните ти връзки са приключили с изневери от страна на мъжете? И след като логично се стигне до недоверие от твоя страна, той е обиден и наранен?
Виж целия пост
# 12
Всъщност, изключително неясна си ми.....
Грешки, недостатъци, доверие.....
Разбирам, че не искаш да влизаш в конкретика, но поне дай 1-2 примера, в какво се изразява това недоверие към него, което той вече не може да търпи?Следене, сцени на ревност, проверки, забрани...?Какво?

Защото така описани нещата, за мен нищо не означават....
Сцени чак не, следене в никакъв случай, ревност е имало, но е имало и сламки от негова страна, да ги предизвика (в част от случаите). Бурна съм като характер, както в любовта си към него, което той обичаше, но и се е случвало бързо да избухвам заради ежедневни глупости, а после да съжалявам.
Виж целия пост
# 13
Бурния характер може да е привлекателен до време, но с годините човек уляга и вече иска спокойствие вкъщи, а не искри и пламъци.
Виж целия пост
# 14
А защо умишлено те е карал да ревнуваш, при положение, че знае, че предните ти връзки са приключили с изневери от страна на мъжете? И след като логично се стигне до недоверие от твоя страна, той е обиден и наранен?
Именно това ме направи по-мнителна, като най-основателна причина той посочи липсата на доверие от моя страна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия