Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговорностите и разходите вкъщи

  • 28 923
  • 1 406
# 1 395
Добро утро, мили хора Simple Smile

Към авторката - какво стана? Има ли развитие тъмно шведската сага? Казахте ли на онова нещо до Вас (мъжа), че трява да си плаща за всичко кеш, не със секс?
Или само закрихте сметката?

Мили хора, като се логнах сега в БГ мама, подраздел Семейни Отношения, меко казано съм потресена от заглавията на темите. Цитирам по памет:
"Майка му ни използва", "Отчаяна съм, мъжът ми ме обижда и мрази", "Много искам брак и дете, ама той не иска", "Разбираме се, но няма секс", "Психически тормоз и родителски права", "Тежка ревност", "Той е с мен по навик", "Бие ме, да го напусна ли" ...

УжасТ, кога мъжете (не бих искала да обощавам за всички мъже, знам, че има светни) станаха такива ?
Мисля си, че майките им имат огромна заслуга за това, че са превърнали синовете си в чудовища.
За съжаление повечето връзки се разпадат, защото майките им казват както да правят с тези "меркантилни" ... до тях. Майките им дават съвети, че щом едно момиче/ жена е приела един мъж в живота си тя е длъжна да го 'рани, а той следва да 'рани майка си. И ако жената не е съгласна - следва тормоз от цялата му рода ...

Форумът БГ мама е прекрасен. Тук всеки ще получи съвет за своя проблем. Ще получи много съвети, ще види мнението и на много хора. И следва да прецени и да реши своя проблем.

Не знам дали знаете, мили хора, но сте прекрасни с всичките ваши различни мнения. Защото въпреки ангажиментите и работата вие отделяте време за хората, които имат нужда и искат да бъдат посъветвани как да постъпят, някои да бъдат и приземени ... Защото мнението на човек, който не е вътре в проблема е ценен.

Не знам авторката на тази тема дали осъзнава това. Дължи първо на себе си промяна в живота, за да е щастлива.

Мисля си, че преди да заживея с един мъж трябва с него много сериозно да си поговорим. Той как вижда нещата, какво очаква, аз как ги виждам, какво очаквам ... Къде ще живеем, с какво ще живеем? Имам принцип - в моя дом не прибирам никой и му казвам, че няма да е при мен, той няма да живее при мен. Бюджетът как ще бъде разпределен? Задължително ще му кажа всичко какво очаквам от него и нещото, което ще ме накара да си тръгна от него. И ще чакам и той да сподели с мен. И се вадят съответните изводи. А преди да се стигне до този разговор с мъжа е имало N на брой срещи, дори и само по кафе, от които могат да се направят изводи.

Пу, пу, да чукна на дърво не съм имала такива терзания и дано никога да нямам!
Била съм влюбена, имала съм изпитания, огорчения, разбита и смазваща любов - но те са ми отваряли очите за хората по принцип.

С пожелания за успешен ден и усмивки Simple Smile
Виж целия пост
# 1 396
Жените като решат да се изкарат жертви - от 100 кладенеца вода ще докарат. Същото важи и за мъжете, впрочем.
Аз също взимам сина си, защото у-щето е на 10 минути пеша от работата ми, а мъжът ми е на поне 40 минути с кола.
Не става въпрос за изкарване на жертви. Говорим за неща, които обикновено не се забелязват, макар че или именно защото повече жени ги вършат. Както виждаш, и други жени казаха, че виждат това, което и аз. Да съм само аз, разбирам, но не съм. Факти и наблюдения, нищо друго. Аз поне за жертви не съм споменавала, това са дежурните подигравателни интерпретации на нещо, което немалко хора виждат.
На теб училището ти е на 10 минути, на зълвата местоработата е извън града. Според теб не би ли трябвало в такива случаи нещата да се коригират и напаснат, за да не е само единият в джаза? Без значение дали става дума за жена или мъж?
Виж целия пост
# 1 397
Ама задължително ли е да живеем с мъж?
Ами ако не искаме?
Виж целия пост
# 1 398
Аз лично, ако бях в положението на авторката - апартамент, работа и едно момче на 8, въобще нямаше да прибирам мъж вкъщи.
Виж целия пост
# 1 399
Според теб не би ли трябвало в такива случаи нещата да се коригират и напаснат, за да не е само единият в джаза? Без значение дали става дума за жена или мъж?
Първо ще отговоря на въпроса - да, правилно е нещата да се поделят що-годе справедливо (3 към 2 дни или седмица единият - седмица другият). Не мога да отговарям за всички, които по някаква причина не могат да го постигнат.
Скрит текст:
Впрочем, по мое време се учеше в кварталното у-ще, а не през 5 квартала и нямаше такива драми, защо ли?
Е, така де, ЖЕНИТЕ забелязват това, което им изнася. Мъжете също, и явно виждат други неща, но то е, защото по презумпция са свине.
Виж целия пост
# 1 400
Ами това пак са си твои интерпретации. Не знам някой да твърди, че мъжете по презумпция са свине. Фактите са, че нормата е именно повечето жени след работа да поемат у дома, както и че повече жени обикалят да прибират децата от градини и училища. А и те също работят, не са златките от "хайлайфа", да речеш, че цял ден се чудят какво да правят и на коя кълка да легнат. Ако стане обратното норма, ще се забележи и това.
Виж целия пост
# 1 401
Е, не е чак толкова хубаво да си нямаш мъж. Самотният живот не е за всеки. Лично аз никога не съм искала да живея сама, защото в един момент с това се свиква и даже започва да ти харесва. Ставаш си самодостатъчен и неусетно се превръщаш в мрънкало.
Друг е въпросът, че аз не съм попаднала на принца от моите очаквания, но определено самотата ме натоварва и ме депресира.
Колкото до децата, по време на тийн възрастта те все повече се отдалечават от твоя свят и ставате две различни, а малко по-късно- и отделни вселени.
Така, че да си имаш мъж, но такъв, който да се вписва в твоите очаквания поне на 50 %, на възраст 50+ си е предимство.
Иначе какво ти остава? Куче, котки, възрастни родители и някоя приятелка стара мома.
Виж целия пост
# 1 402
А защо да си мрънкало, като си самодостатъчна?

Е как какво ти остава? Ми може да се хвърлиш в работа, да си намериш среда извън дремуцането у дома до чорапите на благоверния, или хоби, или още сто неща.
Виж целия пост
# 1 403
Ами който търси принцове и принцеси, е най-добре да се пренесе в приказките. Всеки човек си има кусури и никой не е толкова идеален, че да търси идеален за себе си.
В случая обаче ти си търсила някого, който да се впише в твоето определение за глава на семейство и финансова опора. Видяла си, че не е това, и се усещаш чак когато той се наостря към детето ти. Семейството е това - взаимна грижа, опора, мисъл за другите в него. Така че в определени ситуации и при определени хора самотата може да се окаже и по-благоприятна, ако не за теб, то за детето ти.
Виж целия пост
# 1 404
А защо да си мрънкало, като си самодостатъчна?

Е как какво ти остава? Ми може да се хвърлиш в работа, да си намериш среда извън дремуцането у дома до чорапите на благоверния, или хоби, или още сто неща.

Животът показва, че самотните хора след една определена възраст, са далеч по-асоциални и депресирани от семейните си събратя. В началото не го осъзнават, ама после истините в ежедневието лъсват.
Говоря обаче за хора над 45-50 години, по-младите са си съвсем наред в самотата си.
Лелята на мъжа ми е стара мома. В по-младите си години беше толкова весела, забавна жена, имаше хобита, срещаше се с други свободни приятелки като нея, защото семейните си бяха заети с отглеждането на деца.
А сега.... Наборките и са заети да помагат с внуците- това явно им осмисля живота. А лелята направо се е затворила в себе си, с дни не излиза. Само си седи с двете котки вкъщи и даже загуби интерес към внучетата в семейството.
Така, че самотата доста скапва.
Виж целия пост
# 1 405
Само ще кажа, че има огромна разлика между това да си самодостатъчен, да имаш стандарти и да си мрънкало. 3 различни неща са. Ако авторката няма стандарти и предпочита да има пундьо да си говори за гадженца със сина й - да дерзае, аз обаче на туй му казвам нисък стандарт и зависимост от една кръгла нула.
Виж целия пост
# 1 406
Разчиствам последните страници и заключвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия