Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Той ми липсва

  • 2 938
  • 36
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?
Виж целия пост
# 1
Не е нормлно състоянието ти. Каква толкова вина изпитваш? И защо уточни 15 пъти, ще ти си оплескала всичко.
Виж целия пост
# 2
Хората изпитват вина, когато оплескат пейзажа, представи си, Кетчи, това и жените го могат много добре. Wink

Kazmii, освен да се поучиш от грешките си и да не ги повтаряш, друго едва ли можеш да направиш. Човекът явно е продължил напред и на този етап не се вижда във връзка с теб. Може да е останал наранен, може да е загубил доверие в теб, може вече просто да няма чувства.
Нямам съмнения, че ще се влюбиш отново, даже няма да разбереш откъде ти е дошло Simple Smile Просто ти трябва време.
Виж целия пост
# 3
Според мен посети психолог,за да ти помогне да го преодолееш и да чуеш гледна точка на човек,който не познаваш.
Виж целия пост
# 4
Хората изпитват вина, когато оплескат пейзажа, представи си, Кетчи, това и жените го могат много добре. Wink
Представям си много добре. Но я питам дали не е диспропорционална. Simple Smile Абе, имам нещо предвид.
Виж целия пост
# 5
Не е нормлно състоянието ти. Каква толкова вина изпитваш? И защо уточни 15 пъти, ще ти си оплескала всичко.


Не разбрах какво имаш предвид под “диспропорционална”, би ли пояснила?

Иначе съм съгласна, че състоянието ми не е нормално, затова се опитвам да изляза от него и да се справя с чувството за вина. Повторих го няколко пъти, тъй като някак си съзнанието ми осъзнава, че съм допуснала грешка и че в това няма нищо лошо, но в същото време нещо вътре в мен буквално ме кара да се чувствам като лош човек, защото съм направила еди-какво-си.

Ходя и на психолог от няколко седмици и уж всичко се оправя и изведнъж се срива надолу отново.
Виж целия пост
# 6
Еми, силата на вината, която изпитваш, да не е съизмерима с постъпките ти. То, верно, че всичко е относително, ама все пак.
Ще споделиш ли какво толкова си сторила, ако не е тайна. Simple Smile
Виж целия пост
# 7
СетИ се защо го заряза?! Сигурно е имало добра причина, която сега удобно забравяш... Дори да се съберете, няма гаранция, че ще бъде както преди, защото хората се променят и стават егоисти за собствено удобство. Или пък зарязаният се опитва да отмъсти със същото отношение... Миналото си е минало! Защо ще си напомняш всеки ден гледайки го, че си виновна и си била глупава да допуснеш грешки?! Има толкова много мъже, които ще ти предложат много нови усещания и емоции, а ти ще се натоварваш психически, опитвайки да се реваншираш на старо гадже за някакви  минали, заминали неща....
Виж целия пост
# 8
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.

Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
Виж целия пост
# 9
Интересно. Дори едно цвете не ти е подарил, а е правил разни хубави неща за теб. Липсвал ти е някакъв външен израз на внимание, но той не би се появил, ако наистина този човек е правил важни и ценни неща за теб. Просто нямаше да забелязваш липсата на жестове.
За да започнеш да се държиш с някого зле, то е или защото нещо ти липсва, или защото си престанала да го обичаш. Сега егото ти е пострадало и го бъркаш с любовта, която си позволила да ти се изплъзне.
Ще ти мине. Нужно е време, но и не само.
Най-вече нужен е човек, от когото да получиш както жестовете на внимание, така и истинските и ценни неща ,които прави за теб.
Виж целия пост
# 10
Щом си решила да се промениш, давай. Но няма смисъл и той да е свидетел. Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.
Ценяла си това, че си ценна за него. Възможно е въобще да не си го обичала, не и повече от себе си. Това не значи, че занапред няма да обичаш. Всъщност няма да е зле да помислиш какво означава това. Когато срешнеш отново мъж, чиито жестове ще оценяш и търсиш, ще го разбереш по-добре.

 
нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.
Защото сега седиш във вината и самосъжалението, че не си центъра на ничия вселена.
Виж целия пост
# 12
Ън е права, не си го обичала тогава, не го обичаш и сега. Егото ти е наранено, нищо повече. И да се съберете пак, не след дълго ти ще започнеш пак да се държиш зле. Любовта е грижа, внимание, уважение... не приемане за даденост. За да дадеш любов на друг човек, трябва първо да започнеш да обичаш себе си... а това изключва изпадането в самосъжаление и тъгуване по миналото.
Виж целия пост
# 13
Приеми ситуацията и продължи напредък. С някои хора не ни е дадено да сме заедно, като двойка и семейство. Идват, научаваме уроците и продължаваме напред. Знам, че ще те заболи, но повярвай, че за теб е по-добре да започнеш връзка на чисто, без лоши следи от миналото и горчивина. Сега си по-опитна и дано успееш да си избистриш какъв тип мъже харесваш и как трябва да се държиш в бъдещата си връзка. Не прави компромиси със сърцето и любовта си.
Виж целия пост
# 14
Приеми ситуацията и продължи напредък. С някои хора не ни е дадено да сме заедно, като двойка и семейство. Идват, научаваме уроците и продължаваме напред.

И аз мисля така. И лоши, и добри връзки приключват, когато си изпълнят ролята в нашия живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия