Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Той ми липсва

  • 2 657
  • 32
# 15
Казвала ли си му всичко това? От начина по който пишеш, оставам с впечатлението, че не можеш да си простиш тази грешка и хиперболизираш вината си. Съгласна съм с мненията, че просто си с наранено его. Явно имаш силно изразено чувство за справедливост и се самонаказваш за грешките си. Не го обичаш, но не можеш да продължиш напред, докато не простиш на себе си. Това е причината да искаш да си с него. Ако се съберете, ще заалъгваш себе си, че го обичаш и ще чакаш да сгафи, за да се разделите по негова вина. След време ще го осъзнаеш и пак ще се самонаказваш. На него ще даваш пък напразни надежди. Не е справедливо и за двамата. Или му кажи какво ти тежи, или му напиши писмо и го изгори. Ще ти олекне.
Виж целия пост
# 16
Понякога, след натрупан опит и от позицията на отминалото време, човек осъзнава какво е имал. Но това в никакъв случай не трябва да е отправна точка за депресия и за нежелание да продължиш напред. Мисля, че сравняваш онзи човек с всички други след него, а това не е ползотворно макар и да носи някакви изводи.
Виж целия пост
# 17
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.

Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.

Здравей,
звучиш ми като доста неоптинио, наивино и объркано момиче. Хубавото е, че обръщаш анализа към себе си, а не го насочваш към външни фактори ( примерно той бил такъв ). Според мен в момента се намираш в един порочен цикъл на преизживяване на грешката си, която вече си осъзнала. Ще ти дам пример с една история:

Преди няколко години си загубих протмонето. Вътре имаше около 2 хил лева. Вина си беше изцяло моя. В момента в който осъзнах грешката си, изпитах коктейл от негативни емоции. В последствие разказвах на няколко човек историята и всеки път когато се връщах към тази грешка, отново изживявах коктейла от негативни емоции. Понякога мислите към случката бяха провокирани от ежедневни ситуации, например: нямам лична карта и не мога да извърша никаква операция в банката. Защо нямам лична карта, защото си загубих протмонето. И т.н.

Ти в момента се намираш в подобна ситуация. Вероятно в моментите от деня, когато си сама преизживяваш отново и отново грешката си. Хубавото е, че всичко това е 100% в твой контрол. Направи така, че да не се връщаш назад в мислите си. Прави неща в живота си, разсейвай се, излизай, срещай се с хора, спрортувай и т.н.

Интересно ми е какво имаш предвид под 'След него имах нещо като приятел' ? Предполам, че това е някакво момче с което си излизала, но не сте правили секс. Той те е обсипвал с подаръци. т.е. - класическа бета Simple Smile
Виж целия пост
# 18
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Виж целия пост
# 19
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .
Виж целия пост
# 20
Скрит текст:
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .
и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Виж целия пост
# 21
Скрит текст:
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Виж целия пост
# 22
Скрит текст:
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Прощавайте много, но от каква позиция ще квалифицирате дали  моето поведение е ползотворно или не? В края на краищата момичето именно поради тази причина е пуснало тази тема, за да чуе различни мнения и да реши сама за себе си кое е най-правилно! А вие какъв опит имате в такива ситуации, че чак ме обвинявате че пълня главата на момичето с глупости? Въобще като цяло смятам, че поста Ви е крайно неуместен и съдейки по това, че сте мъж който пише по този начин в този форум си мисля, че по скоро го правите за забавление, което би било много жалко Sad дано да греша...
Виж целия пост
# 23
Благодаря на всички ви за отговорите! Hug Всяко едно мнение ми беше полезно, може би засега ми се струва, че е най-добре да спра да дълбая повече и да отставя ситуацията такава, каквато е, приемайки я.

Като цяло ще се опитам просто да се запозная с нови хора, т.е. по-често да излизам от зоната си на комфорт. Ще отделя повече време на някакви мои си хобита и така, пък каквото трябва да става, ще става.

Друго нещо, над което се замислих, е колко полезни за нас самите са подобни периоди. Ако ги нямаше моментите, в които се чувстваме по някакъв негативен начин, нямаше да оценим щастието, както трябва. Днес прочетох един цитат, който много ми допадна - Today I woke up with two gifts - my eyes. Simple Smile

Още веднъж благодаря на всички!
Виж целия пост
# 24
Скрит текст:
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Прощавайте много, но от каква позиция ще квалифицирате дали  моето поведение е ползотворно или не? В края на краищата момичето именно поради тази причина е пуснало тази тема, за да чуе различни мнения и да реши сама за себе си кое е най-правилно! А вие какъв опит имате в такива ситуации, че чак ме обвинявате че пълня главата на момичето с глупости? Въобще като цяло смятам, че поста Ви е крайно неуместен и съдейки по това, че сте мъж който пише по този начин в този форум си мисля, че по скоро го правите за забавление, което би било много жалко Sad дано да греша...
  Скъпа Петя, 
Когато нещата са приключили, няма защо да се връщаме назад и да дълбаем. Всеки се стреми към щастие. Има огромна разлика между чувство и силна емоция. В този вариант просто това е моментно състояние , което ще отмине бързо. Моят съвет е скъпи девойки гледайте по-малко филми и малко по-реалистично и разумно на нещата.
Виж целия пост
# 25
Опитай се да осъзнаеш, че не ТОЙ ти липсва, а начинът, по който те е карал да се чувстваш в негово присъствие - по-важна, по-обичана, по-значима. Имало е причина да го зарежеш, припомняй си я по-често. И не влизай отново във връзка, сравнявайки този с другия. Смисълът на връзките е и двамата да дават, не да си чешете егото. Тоест, работи над самооценката си отвътре навън.
Виж целия пост
# 26
Скрит текст:
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Прощавайте много, но от каква позиция ще квалифицирате дали  моето поведение е ползотворно или не? В края на краищата момичето именно поради тази причина е пуснало тази тема, за да чуе различни мнения и да реши сама за себе си кое е най-правилно! А вие какъв опит имате в такива ситуации, че чак ме обвинявате че пълня главата на момичето с глупости? Въобще като цяло смятам, че поста Ви е крайно неуместен и съдейки по това, че сте мъж който пише по този начин в този форум си мисля, че по скоро го правите за забавление, което би било много жалко Sad дано да греша...
  Скъпа Петя, 
Когато нещата са приключили, няма защо да се връщаме назад и да дълбаем. Всеки се стреми към щастие. Има огромна разлика между чувство и силна емоция. В този вариант просто това е моментно състояние , което ще отмине бързо. Моят съвет е скъпи девойки гледайте по-малко филми и малко по-реалистично и разумно на нещата.

А според вас каква е разликата между чувство и силна емоция? Нима точно чувствата не са силна емоция, преди всичко! Нима целият живот не е едно моментно състояние? Защо момичето да не се бори за нещо истинско, макар и да е трудно? При вас мъжете винаги нещата са много рационални и черно бели... далеч не подкрепям съвета ви за реалистичност и разумност. Живота е феерия от цветове и краски, която трябва да се изживее. Живота е една магия на чувства между хората, затова спрете да изсушавате с рационалност и логика  съкровените моменти!
Виж целия пост
# 27
Защото Petya, мъжа и е заявил, че са приключили. Има осезаема промяна в отношения и емоции. Няма по - голямо разочарование от несбъднати надежди. В една връзка, за да има хармонично щастие, са нужни  позитивни емоции и от двамата. Тя мисли, че е наранила, но може и да е жертва. Мисля, че не егото, а съвестта те тормози. Има дисбаланс м/у емоции и лични анализи.(мисли)
Прости на себе си и продължи напред, Kazmil !
Виж целия пост
# 28
Към авторката : Не си била готова за такива връзка. Нормално е, и го приеми като урок. Като се наживееш и дай боже срещнеш свестен мъж, ще ги знаеш тези неща които сега си научила - подаръците  не са всичко, парите не са важни, и не приемай хората за даденост.
Това е живота, хора влизат и излизат от живота ти. Извлечи максимума и си научи уроците. И не се отчайвай, с времето ще го забравиш. Успех.
Виж целия пост
# 29
Не съм чел темата, само първото списване на авторката.

Kazmii, личи ти, че си много млада и неопитна, но ето случките и опитът, горчивината учат.
Случайно ти видях профила, че си на 26, та ми се изясни картинката.
Също пиша, защото си грамотна и пишеш адекватно, което е чудесно.
Много добре, че си даваш сметка и си осъзнала "грешките" си, които за в бъдеще няма да ги допускаш.
Добре си осъзнала, че парите не са всичко, браво, млада си стигнала до това "прозрение".
Е, много залюпен е бил бившият ти, как може поне една роза за една година е така без повод да не се е "сетил" да ти подари, да те изненада. Аз с повод и без повод от време на време обичам да правя изненади, в същото време не обичам постоянното висене и отрупване. Материалното не показва отношението и чувствата, като много хора бъркат и си мислят, че само това е достатъчно.
Времето ще те излекува, спокойно. spokoSimple Smile
Заповядяй една виртуална роза, поне да те усмихне малко. Flowers RoseWink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия