Връщате ли храна?

Не, не връщам храна. Всъщност нищо не връщам, стоки също. Не ми се разправя. Но повече не купувам/поръчвам/не ям от даденото място.

На мен ми се е случвало само веднъж да върна храна, а то беше защото имаше една тлъста плюнка в яденето ми.
Бях си поръчала ребърца, които бяха сурови и ги помолих да ги досготвят, еми... върнаха ми ги сурови и оплюнчени...
Сервитьорката, в момента, в който ми се опъна, аз станах и си тръгнах без да плащам.

Е стига де

Казах смъртни, защото аз лично зная за 2 от продукти. За това детенце, доколкото помня, е било установена причината. Било е малко, затова явно се е отровило много, не помня вече всички подробности. А хората просто са купили боя за яйца от магазин, не са знаели, че това е боя за прежда в опаковка за яйца.
И познат почина тези години от 1 чаша ракия в заведение. А имаше и доста случаи на увредено зрение от такива питиета.
Това бяха години, в които търговците бързаха да забогатеят и на много места продаваха какви ли не боклуци, вместо нещата, за които ги представяха. В бебешко сухо мляко съм намирала дребни стъкълца, а и го нямаше по аптеките. Нямаше никакъв контрол. Нямаше и информация, само от хора можеше да се научи за такива случаи. Истинските причини се замазваха при аутопсия.
А зная доста повече смъртни случаи, за които въобще не се съобщаваше. Като студентка, само за няколко месеца станаха 3 убийства в блока, всичките ги замазаха и изкараха друго.

Сега ви е лесно на младите. Но първите години на прехода трябваше много да се внимава какво купуваш, ако въобще намериш какво да купиш, че имаше и купонни времена.

Всичко врещам, ако не е това, което съм поръчала.

Връщам, разбира се. Последно в пицария ни сервираха две порции паста, едната беше направо студена, другата пареше и не можеше да се хапне. Върнах студената поне да ми я затоплят!
В друга пицария съм връщала люта паста- никъде не беше упоменато, че е с лют сос, аз не обичам, от съвсем малко ми залютява ужасно.

Правят го!За съжаление.Добре,че е разбрала.

Връщам всичко, за което съм дала пари и не отговаря на качеството, което очаквам. И няма значение дали струва 1 или 10 лв.
Наскоро в брашно от Лидл имаше буболечки. За 0,60 лв никой човек не иска да се разправя, обаче въпросът е принципен и аз върнах брашното в магазина.
След това върнах салам, който беше специална луксозна селекция и на бая солена цена, но миришеше на мърша и имаше кисел вкус.
Случвало се е да не пазя касовата бележка и тогава връщането е малко по-сложно, но с леееко повишаване на тона нещата се оправят.
В заведение връщам студена супа, салата с изгнили зеленчуци, ястие със съмнителен вкус.
Според мен българинът трябва да се научи, че щом плаща за нещо, трябва да получи качествен продукт, независимо от платената цена.
Оня ден си купих дюнер от Мимас на Графа. Съдържанието му не беше пилешко месо, а нещо с вкус на пастет и пихтия, буквално месото приличаше на каша. Арабинът се опита да ме убеди, че и той яде от същия дюнер и нищо му няма.. Айде бе, ама нека си го яде щом му харесва. В крайна сметка трудно ми върна парите срещу отхапания дюнер, но все пак ги върна.
Моят съвет е да не се притеснявате да връщате дефектен и негоден за консумация продукт. Вие сте го платили и ако качеството му не е задоволително, просто си вземете парите обратно и ги инвестирайте в негов аналог.

Връщала съм и ще продължа да връщам. Скоро в едно заведение ми поднесоха отвратително ризото, а там съм яла същото, но много добре приготвено. Върнах го и поисках меню, за да си поръчам друга храна. Сервитьорът дойде да ми се извинява и ми предложи, да ми приготвят друго. Отказах, защото явно толкова си може този готвач. Накрая нямаше ризото в сметката и сервитьорът получи бакшиш. Не смятам, че трябва да се търпи нечия некадърност или немарливост.

в голям филм живеете ... Сигурно пазите чували с касови бележки отвсякъде хах

В завадение за бързо хранене,не се разправям,просто приключвам с посещенията.
В ресторанти и хранителни магазини,обаче,си искам или замяна или връщане на парите.

Аз не се разправям обикновено, трябва да е нещо наистина немислимо или абсурдно за да го върна но зависи от ситуацията

Не се разправям. Просто любезно моля сервитьора да върне нещото, защото... После подробно проверявам сметката. Ако са включили в сметката върнатото блюдо, не го плащам. Почти не си спомням случай за включена в сметката върната храна.
Обикновено сервитьорът се извинява, предлага друго от менюто, говори с готвача или собственика, компенсира с друго.

Не съм попадала на нещо, което да връщам, но, ако попадна, не знам дали бих го върнала. По-скоро не бих, но и не бих поръчала това друг път

Обикновено, когато не съм доволна от дадено заведение им го казвам, но не стъпвам повече там.

Една друга случка ме потресе преди време и ми е интересно вие как бихте реагирали.
Бях в София за няколко дни и реших с дъщеря ми (тогава на 9м) да отидем до зоопарка. Тя заспа, и аз реших да си взема сладолед.
Поръчах си 2 вкуса в пластмасова кутийка. Видях, че на кантара се изписа грамаж около половин кг, но реших, че момичето е сложило нещо друго и заради това.
Даде ми сладоледа, платих (около 10лв съответно) и тогава загрях, че всъщност наистина ми е дала кутийка, пълна със сладолед - кой нормален човек ще изяде сам, на едно ядене, и то бързо, защото беше адски горещо и се топеше, почти половин кг. Сладолед.
Питах я дали според нея аз съм способна на това, но тя, явно свикнала да се разправя с такива като мен, само каза "да, моя е грешката" и до там. В крайна сметка 2/3 отидоха в кофата 😏 още ме е яд като се сетя.

Друга случка, която пак ме потресе и вече обикалям заведението от далеч.

Гнусливите да не четат

Аз, видимо бременна, и майка ми, сядаме да пием фрапе лятно време в едно кафене навън . При последната глътка усещам странен вкус в устата си - оказа се, че на дъното е паднала миризливка. Обясненията как се почувствах ще ви ги спестя.
Отивам на бара да им кажа какво се е случвало - не очаквам нищо в замяна, просто да имат 1 наум и да бъдат по-внимателни. Жената ми се развика - паднала е от дървото и е потънала, не е видяла, какво беше още там. Дойде друга жена, която дори не си направи труда да се представи и защо се намесва. Обясних и и на нея, последва същото обяснение, в една идея по-смекчен тон. И двете не почувстваха за необходимо да ми се извинят.