Не се разбираме

  • 5 339
  • 54
# 15
На 22 години с връзка от 2 години ... и вече проблеми. Явно не сте един за друг. Че и изневяра даже, на такъв ранен етап. Намери си друг.
Виж целия пост
# 16
А какво всъщност ви свързва? Не можах да намеря нито една причина да сте заедно....
Виж целия пост
# 17
А защо на 20 изобщо си се хванала да правиш салати на някого? Вместо да живееш и да използваш тия най-хубави години за нещо градивно?
Щом не върви, не върви - сама казваш, че въпросният от самото начало не е приел връзката и теб, както трябва. Само на 22 си, тепърва ще срещаш мъже.
Виж целия пост
# 18
Режеш салата на 22, а той ти прави забележки ИЗОБЩО. Лол. То и аз съм близо на твоите години, също режа салата, ама това е, защото обичам да готвя. Що ли пък някой не ми направи забележка, че да си я реже сам после.
  Изневярата не е правилното нещо, но за да се случи, явно има причина и, ако не си патологичен кръшкач и лъжец, тя най-често е в партньора. Явно момчето не ти дава това, от което имаш нужда във връзката си, особено на тези си години.
  Мога и да предположа, че е по-голям от теб, на това ми мирише.
   Не знам. В такава ситуация бих ти предложила да говориш с него, ама на тея години да водиш подобни разговор с някакъв мухльо....
   Връзката ти е изчерпана. Утре, в други ден, ще му изневериш пак, ако продължава така. Няма изобщо никакъв смисъл.
Виж целия пост
# 19
Изобщо не разбрах, ако живеете заедно, защо го правите.
Виж целия пост
# 20
Връзката им не е изчерпана, а такава не е имало изобщо. При по-задълбочени отношения не започват битовите дрязги веднага и такава непоносимост за простотии – как била режела салатата, моля ви се. Че вие по на 75 ли сте, че само това да ви е останало като тръпка – да се драчите за битовизми.

Стоят и двамата в това съжителство (защото за мен не е връзка), защото нямат опит и са вкопчени в общия си навик, страх от новото, промяна.
Виж целия пост
# 21
Миреше ми на Стокхолмски синдром. Интерсно ми е, защо момичето стои в тази връзка !? Има ли някаква причнина , има ли нещо с което е вързана за върпистният младеж.
Виж целия пост
# 22
Ма какъв страх на 22 години???
Ще рече човек, че са на по 52....Вярно, че хората са различни, ама на 20 да имаш страх да не си сам, или дали ще си намериш нов партньор, ми е меко казано, странно.

Скрит текст:
Аз не съм някаква супер красавица, съвсем обикновена жена/красота/излъчване, ама от 14-15 годишна все съм била обект на мъжко внимание.И последното, което ме е вълнувало на 20-22-23, е дали ще се намери нов кандидат....То трябва да си съвсем баба Яга, или пък супер проклетия като характер, че да не ти се лепят мъже на 20.
Виж целия пост
# 23
Възрастта няма значение.
Има си доволно количество хора, които се боят да живеят сами и се нуждаят от симбиоза на всяка цена. Не могат дори да си представят, че ще седнат сами в заведение или ще идат сами на кино. Те са си такива от детска възраст. Основно поради грешки във възпитанието, което са получили, но, така или иначе, си имат този проблем. А това си е проблем. И първо трябва да го схванат като такъв, а след това - да му търсят решението. А решението не е в оня, отсреща, а в тях. Тъй като там е и проблемът.
Психически здравият човек не се нуждае от компания и съжителство постоянно и на всяка цена и на 22, и на 62 години. Неустойчивият зависим несамостоятелен човек има такива нужди през целия си живот. И търпи, съответно, многократни и разнообразни лишения и тормоз в живота си. На които сам много добре може да тури край, стига да осъзнане, че не е крив другия. На него просто му се позволява.
/Когато си говорим за доброволно съжителство и отношения на свободни възрастни хора./
Изключвам децата. Те се нуждаят от родители. Но то е докато пораснат и станат пълнолетни.
Виж целия пост
# 24
Оо, възрастта има огромно значение.
Едно е на 20 да напуснеш гаджето и да останеш сама за 1-2 месеца /например/, и съвсем друго да останеш сам на 50-60 години.Разликата е огромна....
Но иначе, си права, определено е до човек.Някои и на 50 зарязани, няма да се чувстват сами, или да изпитват ирационален страх от самотата.
Аз не знам дали съм несамостоятелен човек, определено не се чувствам о.к., когато съм сама, но на 20, когато "светът е пред теб", някак ми е чудно човек да се страхува да остане сам....
Погледа към света на 20 и на 50 е съвсем различен.
Виж целия пост
# 25
Оо, възрастта има огромно значение.
Едно е на 20 да напуснеш гаджето и да останеш сама за 1-2 месеца /например/, и съвсем друго да останеш сам на 50-60 години.Разликата е огромна....
Но иначе, си права, определено е до човек.Някои и на 50 зарязани, няма да се чувстват сами, или да изпитват ирационален страх от самотата.
Аз не знам дали съм несамостоятелен човек, определено не се чувствам о.к., когато съм сама, но на 20, когато "светът е пред теб", някак ми е чудно човек да се страхува да остане сам....
Погледа към света на 20 и на 50 е съвсем различен.

Това може да е пагубно за един лабилен 20-годишен. Не случайно сред младите, точно, такава причина може и понякога води до суицид. А по-често води до депресии и други психични и/или физиологични заболявания и състояния. Особено сред дамите е пълно с такива, за които е наказание оставането сам, непосилно, при това. И по тази причина правят всякакви компромиси и са готови да понесат какво ли не, за да не платят цената да са самостоятелни. Понеже да си самостоятелен не е лесно. Иска се и носене отговорност.
Скрит текст:
/Естествено, че това не се осъзнава, нито се признава от тези хора. Те си имат и куп оправдания. Което, разбира се, не им помага обективно в решаване на основния им пробмлем./
От значение е самата личност на човека.
Докато по-възрастният човек, обикновено и с повечко житейски опит, е поосъзнал, че има и друго на този свят.
Никак не е чудно на 20 човек да се страхува. Просто не е добре за него. Но това, че е негатив, няма да му реши проблема. Въпросът не е как някой страничен вижда нещата от своята си камбанария, а как ги преживява самия индивид, въвлечен в ситуацията, което зависи от куп фактори.
Няма как в анонимен форум от непознати да бъде убеден наистина човек в нещо, в което сам не вярва и което е в противоречие със собствените му виждания, възпитание, комплекси, опит и ценностна система.
Виж целия пост
# 26
Като прочета такива тежки битови драми в началото на 20-те и ми се отщява и да отговарям дори.
Разделяйте се, работата е ясна.
Виж целия пост
# 27
Аз наистина съжалявам. За развоя на отношенията ни и за изневярата също.
Няма смисъл да се оправдавам, но ми тежи, повярвайте ми.
В тази ситуация аз се чувствам отговорна за случващото се помежду ни, някак си съм се самонавила, че заслужавам всичко това... като отговор на предателството ми.
Не съм сигурна, че заслужавам прошка, аз самата не мога да си простя. Не знам как се живее с тази вина...
Знам, че се случват такива неща, много от приятелките на моят приятел са били обвързани, но за мен едва ли ще има прошка...
Всичко се връща, осъзнах, под една или друга форма. На МП, чрез моята изневяра, а на мен с адът в който живея...
Виж целия пост
# 28
Дано имаш някоя умна приятелка поне...
Виж целия пост
# 29
Дано имаш някоя умна приятелка поне...

В човешките отношения подобни с подобни другаруват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия