Висше записах това, което искам, нищо че не беше печеливша професия, но на мен ми харесваше. Учих с удоволствие и интерес. Учих много лесно всичко. Завърших с много добри оценки и се реализирах в професията си, нищо че не е елитна и не съм обсипана с пари, но знам че това е което искам да работя.
Мъжа ми води групи в университета и на един от изпитите се случва следния куриоз:
Изпитват младеж. Нищо обаче не може да каже. Накрая смотолевя :-Ама аз не съм тука за оценка. Аз съм заради МАМА....
Целия курс избухнали в смях. Как може млад мъж, с лична карта, право да гласува, право да шофира, носещ наказателна отговорност за действията да оправдава незнанието си с мама....
Друг случай, за който се сетих е пак за едно момиче, което се явява на изпит, нищо не може да изсмуче от пръстите. Накрая мъжа ми и показал една от препарираните птици в залата и и казал, че ако каже с какво се храни ще я пусне. На постамента на птицата пишело вида и на латински, и на български. Птицата била мишелов. Е, момичето не успяла да каже дори едно нещо с което се храни....
Така че човек да не изпада в такива куриозни ситуации е хубаво да учи това, което го влече, защото иначе рискува да стане за смях