"Селски" номера и пинизи - тема 2

  • 398 161
  • 5 956
# 2 070
Работата ми е със стари книги,  тези от соца специално почти всички всички са с посвещение. На мен ми е много мило да ги чета, това е било съвсем нормално. Виждала съм много сладурски надписи с детски почерк от типа на"От Гошко за мама и тате 1982г." Също така и не само подаряващите книги от приятели или роднини слагат такива посвещения. Има страшно много с "Еди кой си съюз/училище/завод награждава ..... за успех/принос" и т.н.
Селското ми е да видя какво са ползвали за да си отбелязват страниците. Grinning
Виж целия пост
# 2 071
Обожавам подарени книги с послание. Като картичка, но с много повече съдържание и мисъл.
Имам и книга за постижения в училище и ми е супер хубав спомен. Също е надписана.
Не виждам абсолютно нищо селско в това.
Виж целия пост
# 2 072
Аз имам подарена книга от баща ми и надписана вътре. Баща ми вече не е между живите, но посланието написано вътре в книгата го зная на изуст, а ако ми го беше казал твърде вероятно бих го забравила защото тогава бях на 18г.
Виж целия пост
# 2 073
Имам една единствена книга с надпис - енциклопедия на пътешественика, подарена за рожден ден. Толкова красиво е изписано, толкова мили думи са, свързани с книгата и мен, от толкова любими приятелки, че се умилявам всеки път като го видя. Селско е последната дума, за която се сещам.
Виж целия пост
# 2 074
И аз имам такава книга, надписана от класната ми. Много ми е скъпа. Пазим и първата готварска книга, подарък на мама от татко,  с посвещение, в негов стил, с типичния му хумор. Но такива селяни сме ние ...
Виж целия пост
# 2 075
Аз имам подарена книга от баща ми и надписана вътре. Баща ми вече не е между живите, но посланието написано вътре в книгата го зная на изуст, а ако ми го беше казал твърде вероятно бих го забравила защото тогава бях на 18г.



Скрит текст:
Вчера бе годишнина от смъртта на моя баща, какво не бих дала за книга с послание за спомен от него Simple Smile
Виж целия пост
# 2 076
Явно има хора, които са просто по-педантични към вещите си. Искат подаренето да им е изрядно чисто и хубаво. Няма нищо лошо, ама чак пък селско... може да предупредиш ако още някой ти подарява книги с посвещение, че предпочиташ посвещението в красива картичка. Все пак не всички дарствени надписи са от любимите ни хора, може любимата ни книга да е с посвещение от някой неприятен бивш/бивша Grinning
П.П. Големи прегръдки ви изпращам момичета, аз нямам книга с посвещение от баща ми, но понеже беше човека с най-красивия почерк, когото познавах, все го карах да ми надписва бележниците. Пазя си всички бележници до 5-ти клас, когато се спомина.
Виж целия пост
# 2 077
И аз скоро намерих книгата, която майка ми ми беше подарила за първия ми учебен ден, в първи клас. Знам надписа, той е много кратък, не я отворих, защото щях доста дълго да си поплача.
Виж целия пост
# 2 078
Хайде малко да разведрим темата с приятелите и познатите "селяни", които обичат да се вайкат за измислените си комплекси. Особено често срещано при по-младите девойки. Всички сме имали по един такъв пример в живота си.
Например:
Приятелката с тяло на манекенка как постоянно се оплаква че е ужасно дебела на нейните реално ужасно дебели приятелки.
Това е един от най-често срещаните примери, но могат да се срещнат много разновидности на хора, които използват твоите проблеми за да се почувстват те по-добре. Реално търсеният отговор е винаги само един "Неее, ти си перфектна, виж ме мен, ако ти си дебела, то аз съм годзила"
П.П. Когато пораснах им хванах цаката на хора от този тип и когато започнах да връщам отговор от типа на "Да, верно вземи се в ръце, виж ги тези бедра какви са големи", и спряха автоматично да ми се вайкат. Grinning
Виж целия пост
# 2 079
Надписването на книги ме уби. Повечето стари колекции с книги (не говоря само за България) съдържат томчета с посвещения и надписи, това дори ги прави по-ценни. В този смисъл надписването на книги даже си е белег на цивилизованост Grinning

Прясно, прясно селско изпълнение да споделя - вървя си към работа преди малко, улиците празни, тук-таме някой заблуден автомобил. Прекосявам малък парк с детска площадка и какво да видя - един мъж, разхождащ кучето си (на детската площадка), щастливо препикава пространството около едно кошче за боклук.
Виж целия пост
# 2 080
Аз пък пиша името си на предната и задната корица от вътрешната страна и датата, на която е купена книгата. След един много грозен спор с приятелка, че моя книга е нейна. Вече и не давам книги.
Виж целия пост
# 2 081
Е, поне няма хора и дъжда ще го измие Joy
Преди време, беше топло, в пика на пандемията, един неандерталец се изсекна насред детската площадка, беше пълно с деца и хора. Никой нищо не каза, не зная и дали някой го видя. Но аз не посмях да се обадя, защото беше 150 кила, без врат. Много ме е яд на такива селяни, но ме е и страх да направя забележка, защото не знам колко луд може да е. То надали ще е много интелигнетен и културен...
Виж целия пост
# 2 082
Измучах от изненада и го попитах дали води децата си на тази площадка. Отговор "Ми не". Поне не се обърна да му видя прелестите 😂
Не съм задълбавала.
Виж целия пост
# 2 083
Защо да е проблем надписаната книга? Сваля цената при продажба ли?
Виж целия пост
# 2 084
Защо да е проблем надписаната книга? Сваля цената при продажба ли?
И не става за преподаряване
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия