Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Късен аборт

  • 891
  • 4
Здравейте, не искам да натоварвам никой с моите неволи, но искам да напиша мъката си. Преди няколко дни се наложи да направя късен аборт в 20гс и от тогава не съм на себе си. Очаквах да съм тъжна и да скърбя за загубата, но не. Първите 3дни без да мисля за това и плачех непреъснато,след това забелязях че не изпитвам нищо,като ме питат как съм и аз незнам какво да кажа. Чуствам се празна неспособна да испита м каквато и да е емоция без значение дали ще е тъга, радост, мъка и пр. След това започнах да имам проблеми с съня. Трудно заспивам и спя по 10-20мин и се будя и така цялата нощ. Усещам вече че нямам сили и съм уморена но легнали незаспивам. Взех си мента глог и валериян уж да се успокоя и заспя но не се получава. Вече незнам какво да правя. Имам две деца с които бременостите минаха с усложнения но всичко мина с щастлив финал. Причината заради което се наложи аборт беше че ми изтекоха водите изключително трудно и мъчително раждане беше. Исках просто да споделя с някой понеже с семейството и близките ми е трудно да говоря за това.
Виж целия пост
# 1
Милата...не мога и да си представя какво ти е. Само едно ще ти кажа! Бъди силна! Всичко зависи от теб самата ...ти контролираш мислите си! Няма как да не ти се отрази, но това колко ще продължи зависи от теб само и времето. Лично аз преживях развод и 9 месеца не бях на себе си...сама си наложих да продължа напред. Сега имам нов мъж...2 деца от бившия и искаме наше детенце. Зарекла съм се да не си давам големи надежди и дори и да забременея да съм готова на всичко...защото не съм и първа младост.
Желая ти сила и търпение да преодолееш случилото се. Децата ще те съживят! Животът продължава и трябва да го изживеем...защото ни е само един. Прегръщам те!!!
Виж целия пост
# 2
Ако искаш ела в темата "Бременни след аборт заради малформации".
Виж целия пост
# 3
Съжалявам за това, което ти се е случило!
Разбирам те на 100%, аз преживях същото, което описваш, но в по-късна седмица. Болката е неописуема.
Ти имаш голяма утеха, облегни се на семейството, на децата си. Много е трудно, когато това ти се случи с първото детенце, аз в момента се чувствам изключително несигурна дали и аз ще имам това щастие...
Относно проблемите със съня - аз си взех Сладки Сънища, понякога помага, друг път не помага... Все е нещо.
Виж целия пост
# 4
Много съжалявам, знам какво е. Единствено времето помага, но не бързай. Дай си време за да можеш да си стъпиш на краката. Почивай си, доколкото можеш, и се погрижи за себе си!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия