Майката, която не заслужава да се нарече така

  • 2 107
  • 11
Здравейте! Бих искала да ви разкажа моята история и ако можете да ми дадете съвети, защото съм само на 15, а имам чувството, че съм преживяла повече, отколкото всъщност мога да понеса. Майка ми и баща ми са разделени от почти 11 месеца. Аз и сестра ми, която е на 7, живеем при баща ни по собствено желание. Жената, която трябва да се води наша майка няма интерес към нас. Преди 3 години започна всичко, когато пиенето стана част от живота и. Пиеше буквално през ден и се държеше гадно с нас. Крещеше ни, няколко пъти ме е удряла, скубала, щипала. Дори ми е казвала, че не я интересувам. С баща ми сме говорили многократно с нея по тази тема, като ни е било обещавано тя да не пие повече. Както и да е... Тя продължи да пие до раздялата им. Ходехме при нея всяка седмица за уикенда. Виждахме се, но когато ходехме тя или ни оставяше на баба ( майка и) и не се връщаше до сутринта или ни лъжеше, че ще излиза и ще се прибере след малко, което така и не ставаше. Започна да се среща с Владимир ( нейния приятел) 1 месец след раздялата с баща ми ( разделиха се на 3 декември, неговия рожден ден и тя тръгна с Владимир към средата на януари). Знае мнението ни ( моето и на сестра ми ) и въпреки всичко се опитва да ни го налага като при последния случай дори го доведе, докато ние бяхме там. Ще разкажа малко повече за да стане по-ясно .
Беше обикновеното ни ходене в люлин 3, където живееше тя и баба ни. Беше към 20:30 ч. и баща ни трябваше да ни вземе след около половин час. Седяхме в хола, четирите, като гледахме телевизия. Изведнъж на вратата се звънна и тя отиде да отвори като я попитах кой чакаме и ми беше отговорено, че Владимир щял да се качи.

Многократно го отбягваме, имало е случаи в които съм била в трети и съм спала и на сутринта съм ги виждала как си спят спокойно двамата в хола, като тя ме е предупредила преди това да спя при баба ми в нейната стая и да не влизам в хола. Та, нека продължа.

Те отидоха в кухнята за около 10 минути и когато той си тръгна тя дойде, най-нагло ме погледна в очите и ме попита какво ми има и защо не разговарям с никого. Аз и казах, че е доста нагло от нейна страна да го води тук след като са имали време от понеделник до петък да се виждат. Казах и, че повече не искам да идваме след като ще го води тук и тогава баща ми звънна. Обясних му ситуацията, когато ни взе и той беше бесен. Разговаряше с въпросния човек, когато Владимир каза, че не е длъжен да се съобразява с нас и това, кога да идва. Каза, че не е бил знаел, че ние сме там. При положение, че сестра ми отвори вратата и каза, че той и се е усмихнал. Тоест той е видял, че сме там. След което зададе въпрос. Ами какво ако присъдят Еми ( сестра ми ) на Рени ( тъй наречената ни майка ). И от тогава не сме ходили. Мисля, че беше 6 октомври. От преди седмица тя ходи всеки ден да вижда сестра ми. Детето плаче всяка сутрин, че не иска да ходи на училище, защото не иска да вижда жената, която трябва да бъде майка ни. И днес баща ми ми поднася, че утре трябва да ме придружи в девето районно, защото има подадена жалба пълна с глупости. Ще ме разпитват и ви моля да ми дадете съвет как да формулирам всичко, защото все още не мога да го подредя в главата си. Бих искала и да ми дадете насоки какво да направя. Вашето мнение по въпроса също ще ми бъде от полза. Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 1
Всъщност, можете ли да живеете при баща ти?
И днес баща ми ми поднася, че утре трябва да ме придружи в девето районно, защото има подадена жалба пълна с глупости. Ще ме разпитват и ви моля да ми дадете съвет как да формулирам всичко, защото все още не мога да го подредя в главата си.

И не си ли поговорихте още по тази тема с баща ти?
Виж целия пост
# 2
Дала си имена, местоположение и дати, което дава възможност самоличността ви да бъде разкрита. Няма нужда от тях за да получиш съвети по въпроса който те вълнува. Редактирай поста си и ги махни.
Виж целия пост
# 3
Промени детайлите в поста си,имена,адреси и т.н.

Говори само истината,не крии нищо.
После искай среща с психолог!
Заяви,че си силно травмирана и разтроена от факта,че се е наложило да те викат в полицията за обяснения!
Виж целия пост
# 4
Опитай се да си подредиш мислите. Обясни го възможно най-кратко и ясно, те ще те питат каквото ги интересува. Относно приятелят на майка ти отговаряй с възможно най-малко емоция (за да не те възприемат като кисел тийн). Аз ако бях на твоя место щях да кажа, че майка ми е алкохоличка и когато сте при нея тя не ви обръща внимание, а вместо това използва времето за да се вижда с приятеля си. И освен това не ти е приятно да прекарваш време с него, което тя (майка ви) знае много добре. На всичкото отгоре създава травмиращи спомени на сестра ти, притеснявайки я в училището.
Като цяло май това обобщава всичко, което ти си написала.
Моите родители също са разделени и ти като непълнолетна можеш да предявиш желание да живееш при баща ти (помоли баща ти да се консултира с адвокат за това, аз не помня подробности и не искам да те подлъгвам). Искай да ходиш в полицията, защото сестра ти не може да се защити, а баща ти в тази ситуация е пристрастен и реално разчитат на твоите виждания за да преценят ситуацията. Всичко, което кажеш там може в последвало дело да послужи като доказателство.
Другият ми съвет е да не лъжеш и да не преувеличаваш, защото става лошо тогава.
Виж целия пост
# 5
аз не виждам никакъв проблем както до сега сте живели при баща ви по собствено желание, така и за в бъдеще да остане. кой може да ви раздели? нищо съществено няма да се случи в полицията.
Виж целия пост
# 6
Аз виждам два проблема:
1. Между родителите ви  има конфликт. От написаното виждам, че и баща ти успява да го поддържа.
2. Бъркате си местата в общуването с родителите ви. Но това е друга тема.
Тъй: отиваш и говориш каквото мислиш и чувстваш.
Не виждам какво общо има присъствието на този Владимир в тази схема и защо следва този човек изобщо да е причина за разговор? Съвсем сериозно не намирам нито една причина той да бъде споменаван едва ли не като основен фактор в отношения родител - дете, след като не е родител на детето. /тук залагам на "преданост" към бащата/. Баща ви като си намери жена какво ще правите? ще я държите в мазето ли?

Само заради това: "Знае мнението ни ( моето и на сестра ми ) и въпреки всичко се опитва да ни го налага като при последния случай дори го доведе, докато ние бяхме там." "Казах и, че повече не искам да идваме след като ще го води тук и тогава баща ми звънна. Обясних му ситуацията, когато ни взе и той беше бесен. " ми се струва, че не е нормално. Как пък едно 7 годишно ще има мнение с кого ще се вижда родителя му? Хайде тийн може да има мнение, не че му е работа. И защо бащата ще се вбесява? Нито една от тези реакции не е нормална. Особено на бащата.
За това залагам и дете си ръце, че и таткото помага.

Fairytale11, големи съвети даваш. Направо да напишеш на детето какво да каже.

Девойко мила, послушай Какво?. Кажи истината, не онова което се очаква от теб. Кажи от какво те боли, какво ти тежи. Не говори от името на сестра си. Тя може сама. И на 100% психолог.
За мен тези две деца са в среда на родителски конфликт и това си е.
Виж целия пост
# 7
Аз мислех, че затова сме тук, поне аз де. Като цяло не съм казала нещо, което тя не е написала.

Как пък 7-годишно да няма мнение? Аз бях точно на толкова когато родителите ми се разделиха и да, не ми беше приятно майка ми да си играе на семейство с друг мъж. Той следва да е тема на разговор, защото показва няколко неща, най-важното от които е, че майката явно не желае толкова много да прекара време с децата си, щом си позволява да отделя на него единственото време, което има с тях.
Има правилни начини и грешни начини да запознаеш половинката си с децата от предишен брак и нито един от тях не включва мазе.
Как да не се вбесява бащата? Ти да не си на мястото на втората жена, че задаваш толкова неадекватни въпроси?
Виж целия пост
# 8
Имам момче, което на такава възраст се запозна с новата жена на баща си. Беше на 7. И да ти кажа, нямаше оформено мнение. Аз му помогнах да приеме ситуацията без драма и т.н. Ако го бях “нахъсала” в обратна посока и той щеше да мрази новата. И да настоява на баща си за срещи без нея и т.н Но му спестих това, защото не е негова работа да се бърка и няма нужда да се товари с негативни емоции. Мдам.
Пък ако бившия ми се вбесява дали ще и как бих запознала детето си с партньор (а той не би го направил, защото е интелигентно момче) ще има голям проблем с мен. Не е нормално. Бивш значи бивш.

И съм втора съпруга, от доста години, но не ми се е налагало да се запознавам с деца в такава възраст. Та от тази гледна точка не мога да бъда полезна.
Виж целия пост
# 9
Имам момче, което на такава възраст се запозна с новата жена на баща си. Беше на 7. И да ти кажа, нямаше оформено мнение. Аз му помогнах да приеме ситуацията без драма и т.н. Ако го бях “нахъсала” в обратна посока и той щеше да мрази новата. И да настоява на баща си за срещи без нея и т.н Но му спестих това, защото не е негова работа да се бърка и няма нужда да се товари с негативни емоции. Мдам.

И съм втора съпруга, от доста години, но не ми се е налагало да се запознавам с деца в такава възраст. Та от тази гледна точка не мога да бъда полезна.
Точно така! Ти си помогнала на детето ти да приеме добре нещата. Те не са получили тази помощ вероятно заради лошите отношения между родителите. Аз бях в подобно положение--постоянно питане кой обичам повече, натякване от баби какво била направила майка ми, какво бил направил баща ми, пък приятелят на майка ми какъв бил, от какъв зор ще живее в апартамент, който те били плащали. Чувствах се излишна вкъщи и виновна за всичко, включително и чувствата ми навсякъде извън вкъщи. Поздравления, че при вас сте се погрижил всичко да мине леко, знам, че не е лесно. Но това е отборна игра и когато някой е прекалено наранен или алкохолик нещата рядко се случват така.
Виж целия пост
# 10
Точно така! Ти си помогнала на детето ти да приеме добре нещата. Те не са получили тази помощ вероятно заради лошите отношения между родителите. Аз бях в подобно положение--постоянно питане кой обичам повече, натякване от баби какво била направила майка ми, какво бил направил баща ми, пък приятелят на майка ми какъв бил, от какъв зор ще живее в апартамент, който те били плащали. Чувствах се излишна вкъщи и виновна за всичко, включително и чувствата ми навсякъде извън вкъщи. Поздравления, че при вас сте се погрижил всичко да мине леко, знам, че не е лесно. Но това е отборна игра и когато някой е прекалено наранен или алкохолик нещата рядко се случват така.
И двамата ли те тормозиха? Най - много мразя това. Да "биеш" по детето си в опит да нараниш бившия. Колко човечета са били и ще бъдат в тази ситуация, поради наранени чувства...А те чисти деца. Искат да ги обгрижваш, да ги обичаш и да не ги товариш с болките си от пропадналата връзка.

В думите на авторката виждам 100% преданост към бащата и отхвърляне на майката. До степен да се интересуват децата от личния и живот нетипично. Не казвам, че децата нямат право да коментират половинките на родителите си. Казвам, че тук децата повтарят думите и усещанията на баща си. Ако децата се чувстват ОК при баща си, то в това няма нищо лошо. Нека живеят с него, но той да се погрижи да имат нормални отношения с майката, а не да прехвърля собствените си чувста и мисли върху тях.
Виж целия пост
# 11
Майка ми и баща ми не са ме тормозили, те се държаха най-адекватно. Сигурно е можело и по-добре, но като цяло те се стараеха да направят най-доброто от нещата, с които разполагаха. Казах, че вкъщи съм се чувстваша излишна, защото майка ми работеше, вечер се прибираше и приятелят ѝ идваше вкъщи. Сама се отгледах, страдах от липса на внимание, както и сестра ми. Едно дете не може да разбере защо на майка му ѝ е толкова зор да довлече нов мъж. Майка ми е нормална жена, изобщо не е лош човек, не е алкохоличка или наркоманка. Баща ми, милият, го прие много тежко. Всъщност той прие тежко раздялата, после тежко прие мисълта, че децата му живеят с друг мъж и че той е заменен.
За сметка на това майката на мама и майката на тате не спряха да плюят. Обичам ги, но беше постоянно разпитване, злословене и разказване как преди години тя/той еди какво си бил/а направил/а, пък той/тя еди какво си. До ден днешен и двете питат как е другата (едва ли не няма ли да умира вече). А мама, тате, половинките им и родителите не мъжа ми стояха заедно на една маса на сватбата ми и много се гордея с тях.
Има много подробности, които не споменах, но ако нещата не се обяснят на децата както трябва, особено ако има и страничен проблем (в случая алкохолизъм) всичко се отразява на детето. А те и двете са в ключови възрасти--едната в пубертета, другата почнала училище вчера... Могат да се справят, сигурна съм, просто им трябва малко подкрепа и много любов.
Аз съм бащино момиче, по характер и по външен вид съм като него, но избрах да живея с мама, защото знаех, че кака това ще избере, а исках да съм с нея. Донякъде е нормално да отхвърлиш майката в тази ситуация (когато тя е причината за раздялата), защото я обвиняваш. Аз моята майка я обвинявах 9 години, а последните 3 не е като да не се е старала много за да подобрим отношенията си, включително посещение при психолог и мноооого разговори. Просто си загубил света ти и този човек е отговорен за това. Сега виждам, че е права, радвам се, че го е направила, но ми трябваше много време за да го разбера, после да го осъзная и накрая да го призная.
Ще ти дам един пример на близки приятели. Бащата и синът отиват на море при роднини. На втория ден мъжът моли роднините да следят детето, защото той щял да ходи при гадженцето в слънчака. Бащата се върнал след повече от 24 часа, а детето е прее*ано и го знае. От там се почва хленчене за всичко и при всяка забележка от страна на бащата следва як рев. Детето е на 11г., бащата над 40г, а историята не я знам от майката на детето.
Много дълго стана, но се опитвам да ти обясня, че децата усещат и разбират и се надявам цялото това да ти помогне по някакъв начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия