Български език, когато бащата е чужденец

Зависи дали живееш в Бг или в чужбина.
Ако си в чужбина: дали се срещаш с други българи, за да чува детето и от други хора български.
Дали ходи на Бг училище и т.н

Вкъщи говоря само аз, само с едно семейство българи се срещаме, но не много често. Детето гледа понякога филмчета на български, но го дразни лошия дублаж и бързо се отказва.
Детето ми владее езика пасивно: разбира, но ми отговаря на водещия език. Когато говори с родителите ми, отговаря кратко или със заучени изречения/фрази.
Тези изречения/фрази ги учи от тях, като си играе на игри, в които те се налага да разиграват до припадък една и съща ситуация: в магазин, на пицария, на някаква подобна игра 🤣

Внучката ми /5+/ говори на доста добър български с нас - баба и дядо. Има акцент, речникът ѝ е по-беден, затруднявя се на моменти, но след 1-2 дни в България се справя много добре. С майка си, която ѝ говори САМО на български, предпочита  местния език. Много четем, като родителите й четат всеки на родния си език. Прави ми впечатление, че са й интересни и приказки, в които със сигурност има доста непознати думи /мома, сиромах, торба, тояга../. Обяснявам или заменям със синоним. При повторно срещане на думата обикновено не успява да я преведе, но като цяло разбира съдържанието и го помни.  От съвсем малка слуша песнички на български, а напоследък - и приказки /не ги предпочита/. От скоро ходи и на БГ училище - 1 път седмично, по няколко часа.

Моят опит сочи, че е много трудно, когато има само един човек, с когото детето да общува на български. Четенето на приказки и пеенето на песнички естествено е задължително, но ако желаете детето да общува на български, а не да рецитира заучени фрази, е необходим човешки контакт. Знаете, че децата много лесно възприемат неща, идващи от някого, когото обичат. Баби, дядовци, летни приятелства в България могат да помогнат. Моята племенница (с баща чужденец и майка българка, родена в чужбина) проговори български по естествен и плавен начин в момента, в който се сприятели с българчета в България по време на една лятна ваканция. Преди това го говореше заучено и с неохота или пък предпочиташе да отговаря на английски. Важното е детето да заобича езика, а не да го чувства като задължение. А за да го заобича, трябва да се свърже с някого на този език. Както сигурно и всички ние, защото да обичаш някого на даден език и да го заучаваш от позицията на ученик са две съвсем различни неща.

За мен е много интересна тема,предстои и ни и за мен е много важно да научи детето ни български.Родителите ми не говорят друго освен български и за да общуват,няма друг начин.
В началото ще съм само аз тази ,която ще говори.Мъжът ми се справя също с българския,нищо че говори доста грешно ,но ние си говорим двамата и на български.

Usmivka, един човек не е никак малко, особено ако това е майката и ако тя му говори само на български веднага след раждането. Дори и пред бащата пак към детето си се обръщаш на български. Покрай мен единствено майките, които се срамуват, че са българки не си говорят на децата на български или пък ако бащата по някаква причина се дразни. Иначе няма никакъв проблем. Дори и детето да ти отговаря на чуждия език аз продължавам да разговарям на български без забележки и без да обръщам внимание. А имам позната, която така си учи децата на други чужди дори и за нея езици, всяка събота, цяла събота говори само на английски и после цяла сряда само на италиански. Децата всичко попиват. А в крайна сметка и колкото научат, въпросът е да не чувстват, че този език им е чужд. Няма значение произношението, няма значение колко думи знаят - думи лесно се учат и по-късно. Смешното е, че за нас, които сме отдавна в чужбина, научаваме децата на малко стари вече неизползвани неща с най-странното, което още ми е смешно - дядо Мраз, който не знам кога, как и защо е станал дядо Коледа и така малкия примерно си знае, че дядо Мраз носи подаръците... даже и мен едно дете като го попитах какво иска да му донесе дядо Мраз и ме изгледа учудено "ти защо говориш като старите хора?"

С моя мъж сме все още в България, не знаем точно кога ще заминем за Англия, може да е след 6 месеца или максимум година. От януари ще тръгне на уроци по български, защото каза, че се дразни като не се разбира с родителите ми. Много се радвам, че има желание да научи езика. Семейството му също ме подкрепя в това и са много ентусиазирани как някой ден живот и здраве децата ни ще знаят два езика от малки.

Aqua Marina, аз също си мисля, че тази тактика да говориш на детето на български независимо къде и с кого сте е супер. Не бих се срамувала да използвам родния си език където и да съм, но наистина и аз съм виждала такива ситуации с чужд език въпреки, че майката е българка.

Усмивка, като дойдат децата сама ще усетиш, кое как ще се нареди.
Понякога човек едно мисли пък друго се случва.

Дядо Мраз се превърна в Дядо Коледа преди около 30 години.

Да, преди почти 30 години... но за мен си е дядо Мраз. От дете не съм била на Коледа в България.

Здравейте. Имам две деца - на 3,5 г. и на 1.5 г. баща - чужденец, между нас си говорим на английски, а живеем в страна с четвърти език. На децата аз им говоря САМО на български, той - само на неговия език, детегледачката и на яслата - на английски. Голямата си разбира перфектно и трите езика. Най-добре говори англисйки, после италиански и накрая български. Явно той й е най-труден. Малката засега казва думи и на трите езика и разбира всичко и на трите езика. Освен да им се говори е важно да си ходите в България. Аз прекарвам поне по 1 месец лятото с тях в България и после един месец в държавата на съпруга ми, за да им дам възможност да се потопят в атмосферата, културата. Целта ми е децата просто да могат да общуват със семейстовто и връстниците си. Не бих ги насилвала да учат български. За другите езици ще настоявам доста повече.

Моето наблюдение е, че докъм 5/6 години три езика са максимумът, който едно дете може да научи с определена прецизност. Ако се добавят четвърти и пети става твърде объркващо. След 6 ще започнат да учат и други езици, но тогава ще са като чужди езици, защото сега не ги "учат", а ги живеят, така да се каже.

Моите са пораснали и затова ще напиша развитието. От началото им говорих само на български. Едновременно проговориха и двата езика. По-активен и силен им беше другия език, защото все пак растяха в такава среда и бяха изложени на него в по-голяма степен. Като бяха на 2-годинки имаше един период, в който предпочитаха да отговорят с по-лесната за произнасяне дума от двете. Беше много забавно, защото хората покрай тях не знаеха български и аз трябваше да превеждам. Но много бързо научиха с кого на какъв език да говорят и че не всеки знае български. Съответно другия език им стана основен, докато българският стана по-пасивен. С мен говориха и двата езика. В тийн годините имаха един период, в който отказваха да говорят български, особено едното дете. Другото се повлия от него, но в по-малка степен. После пак си започнаха да говорят и двата езика с мен. Чува се акцент, но имат богат речник и разбират всичко. Но им бях купила буквари и учебници за началното училище, по които лека-полека се упражнявахме през годините. Никога не съм ги насилвала да говорят български и съм уважавала периодите на ''не искам да говоря български и да ми говориш на български''. Чела съм книжки, пяла съм детски песни, но истината е, че интересът да говорят е бил на приливи и отливи. Сега се радват, че съм била упорита и не съм се отказала, защото владеят по-екзотичен, така да се каже, език. Единият ми син дори си беше намерил някаква фейсбук група с други българи по тема, която го интересува, и си упражняваше писмения български там известно време. Пред местните съм им говорила български, но при нужда съм превеждала какво казвам. Сега са големи и българския им е втори език.

И аз научих моите на дядо Мраз, но преди няколко години сами бяха открили, че се е преименувал

Докато тръгнаха на градина и аз им говорих само на български, децата разбираха и говореха. Постепенно, обаче, надделя другия език. Около нас няма други български семейства и единствено лятото го упражняваха на гости при баба им. Хубавото е, че проявяват интерес към езика и дори купихме буквар. Надявам се един ден и да започнем да пишем и четем. В момента не ми остава време да ги занимавам с български, просто защото са натоварени в училище и с извънучилищни занимания, а и отчасти им пречат настроенията на пубертета (на 12, 10 и 7 години са). Отделно и аз съм уморена след работа и гледам основно домашните да са направени. Но ми прави впечатление, че много бързо схващат, а  на единия му се отдава и почти без акцент да говори. За съжаление българското училище е далеч от нас, а и петък следобяд и събота сутрин не ни е удобно. Това е при нас засега.

Когато се роди големият, му говорех само и единствено на български, без значение къде и пред кой, докато стана на 3 години и тръгна на градина. Тогава пред другите стана малко неудобно, все пак вече не  беше основно монолог от моя страна, а диалог, и прецених, че не е коректно пред други хора да си разговаряме на чужд език. В къщи също постепенно преминахме на разговори на местния език, който все пак е говорим от всички ни. Трудно се води общ разговор на два езика. Роди се и малкият, и майка ми се премести за 4 години у нас. Това означава, че той беше отгледан почти изцяло на български, но пък ходеше и на ясла, а брат му - на училище. Все пак водещият език беше местният.
Сега големият говори достатъчно добре, може да се изрази спокойно и не са само заучени фрази, но има затруднения, не е като да е израснал в България. Малкият е по-твърдоглав и мина през периода на отричане, не искаше да ми отговаря на български. Аз обаче настоях да ходят на училище, когато го откриха тук, вече трета година. Не ходят с особено желание, но ходят. И се научиха да пишат и четат. И да използват факта, че знаят чужд език, в своя полза.
Няма да се почувстват българи, защото не са. Но са половин българи, и се научуха да се гордеят с това.

Много точно описание. Така е и с моите деца. Не се самоопределят като българи, но не крият, че имат и български произход. Няма и как да се самоопределят като българи, когато са родени и израснали другаде. Ние нямахме българско училище наблизо, иначе бих ги записала. Училището беше в домашна обстановка