Мразя приятеля на майка си

Здравейте,хора!🙂
Честно казано,и аз обмислям да се върна в България,но не знам...Не знам от колежа дали ще си искат парите за обучението(защото още не са ми отпуснали от студентските финанси;още съм в очакване...).
Иначе и аз не си си представям живота в Англия.Не ми харесва като цяло.
Само,че не знам в България дали ще успея,защото майка ми казва,че няма живот там.Високи сметки и ниски заплати и хората изнемогвали..В същото време,обаче се чудя как и доста хора,все пак,успяват да навържат двата края и си плащат сметките,и за храна имат пари и т.н.Явно зависи от доста неща...И си мисля,дали аз пък няма да успея,защото пък от друга страна,както вече споменах,нито пия,нито пуша,нито наркотици употребявам и нямам такива зависимости и проблеми(а в същото време,точно те са най-скъпи).
И си викам,щом дори и хора,които ги употребяват пак имат пари и за сметките и храната и да им е топло вкъщи,защо пак аз да не мога?Не знам!Наистина съм объркан.А и този мъж и аз не знам как ще го изтърпя..Имам чувството,че никой не ме е изнервял през целият ми живот така,както той успява!Просто тая устичка...неговата...като почне да дрънка и направо лошо ми става...Сега сме уж сдобрени,защото майка ми ни кара(специално мен)да се оправим,но пак го чувам от време на време да дрънка..Ама поне и той се дразни малко или много..Не съм само аз и леко ми олеква,но знам че това не може да продължава и май...ще стягам куфарите!Обаче имам нужда от някакви съвети;да ми кажете вие от ваш личен опит-толкова ли е зле в България,какви са точно заплатите,сметките,справяте ли се и как(предполагам,че се справяте,щом имате и интернет и този форум достига до вас..)?Но искам да си изградя ясна представа какво точно е там.
В прочем,забравих да ви кажа,че вече станах на 20!Наскоро имах рожден ден!🙂

Ник, какво учиш? Питам те, защото с някои професии в България ще си добре, с други - не особено.
Как виждаш организирането на връщането ти в България - чисто практично, къде и кога ще продължиш образованието си, къде ще живееш и т.н.?
Харесва ли ти това което учиш в момента? Виждаш ли се да се развиваш в тази сфера? Абстрахирай се от пастрока ти и от Англия като цяло.
Отговори честно на тези въпроси първо на себе си и после, ако искаш, на нас и така ще се проясни много картинката...

Ти откога не живееш в България?
Що за психози, че тук се стои на студено и гладуваме? И майка ти яко те е психирала май, май. Да не сте от Кърджалийско или Видинско?

Ако си оправен тип, ще се оправиш и в чужбина, и в България. Благоденствието зависи повече от личните качества, а не от местоположението ти.

Ник, no offence, но ми звучиш като отчаян персонаж на средна възраст. Опитай се да промениш нагласата си за апокалипсис винаги и навсякъде и си дай време, за да завършиш колежа. Образованието винаги ще ти е огромен плюс. Животът в чужда страна може да е стресов, но ти дава различна гледна точка, житейски опит, знания, умения ....
Не е задължително да останеш да живееш с майка си и партньорът й. Приеми го като няколкомесечна трудност, която изгражда характер. Отдели време да си намериш стая/ квартира вместо да се самонавиваш колко е мрачен и безперспективен живота.

Ник, ти от колко време не си се връщал в България? Мислех, че току-що си заминал за Англия.

И, да, за теб ще е трудно тук и ще се разочароваш. Тук е за връзкари, далавераджии и в редки случаи за хора, които си скъсват задника от работа, за да изплуват. Стой там най-добре.

Мхм, даа, бълбукаме си тука под вода.

Нещо ми намрисва на пързалка. Нали изкарал средното, т.е. до 19, в България, а говори като човек, който с години не се е връщал в България и хабер си няма как са нещата, та мама му рисува апокалиптични картини

Значи, финансовите проблеми са само за хора, които употребяват дрога или алкохол...

Авторът много пресоли супата.
Чак пък толкова да е живял под похлупак, че да не е разбрал как се живее в България или за няколко месеца да е забравил, идва прекалено.

Нали е навършил 20, значи е 1 година там. Но чак да не знае как живеят хората.
Но като се замисля - мама праща, той харчи, не е плащал сметки, откъде да е наясно за такива неща на 19?

Абсолютно. И моят така, ама е на 13 даже още.

Здравей!
В момента изучавам бизнес и туризъм в колежа.За България как виждам плановете-не знам...Все още не съм планирал и нямам представа как ще се развият нещата ако се върна..
Дали ми харесва това,което уча-ами не особено...Аз попринцип не харесвам неща,свързани с бизнес.Прекалено суха материя са за мен.А аз съм чонек на изкуството и съм пълна противоположност на тези неща...Честно казано,исках да вляза някъде с рисуване,но изискванията са по-високи.А и аз не се записвах сам.Една жена ми помагаше(това и е работата).И тя работи за няколко колежа и университета.Сам не бих могъл,защото много документи,много схеми...ами..направо лошо ми става!Да не кажа,че чак имам фобия от документи!За да се запишеш некъде-100 неща,100 глупости-абсурт да се справя!Просто на мен не ми се отдават тези неща...И така се получиха нещата,че като опция имах само тези учебни заведения,за които тя работи и естествено,по ирония на съдбата,знанията ми стигаха точно за тоя колеж,където принципно не исках...Обаче влязох с идеята,че следващата година ще се местя в университета за изкуства и ще е по лесно да вляза там,щом някъде съм бил приет.
Е да,ама се оказа,че този университет е на другия край на Лондон,което означава,че ако искам да уча там,трябва да заживея сам,на квартира.Обаче аз не съм готов още!Разбирате ли!Няма да се справя сам!Така го чувствам просто!Защото има много схеми и изисквания,документи и глупости за много неща,които трябва да се свършат,за да стана официален гражданин тука,законно пребиваващ,отделно апликации за колеж и за студентското финансиране и...както казах не ми се отдават просто тия неща.Прекалено са ми сложни.Все едно китайски да се опитвам да науча...
И обикновено ги правим заедно с майка ми.
И така...накратко,разбрах,че няма да я бъде тая работа и си останах в колежа.Освен това,бях свикнал с моите състуденти,даже си намерих приятели там и...да се разделяме,че пак на ново да свиквам...Не знам.Знам,че звучи малко безотговорно,но аз мисля със сърцето и чувствата.Аз чувствам.Винаги те надделяват.Просто-такава натура съм!Правилно или не,не мога да го променя!И честно казано,се радвам,че е така,защото благодарение на емоциите съм взимал решения,за които и до ден днешен не съжалявам!Пример за това е една случка в първото ми средно училище...Дефакто,като бях в България,смених три училища.Първото(началното)си го изкарах до седми клас(завърших)и кандидатствах в хуманитарната..И там не ми харесваше(както и в началното).Изискванията бяха големи и не можех да се справя и да насмогна и започнах да прибягвам до измами,само и само да избягвам двойките..Не си предавах контролните,преписвах,не си пишех името...едни такива глупости...И един ден просто ми хрумна нещо наистина шантаво.Един път правихме тест по история.И аз не се придставих особено добре на него.И реших когато свърши часа,да гледам внимателно къде господинът оставя контролните,след което излязох с класа(тъй като всеки час се състои в друга стая...).По време на междучасието,обаче се върнах обратно в стаята и там беше друга учителка и друг клас,които просто се подготвяха за часа;бяха влезли по-рано...И казах на госпожата,че така и така господинът ме е пратил за контролните на еди кой си клас и тя ми ги даде и аз отидох с тях в тоалетната,намокрих ги хубаво в мивката(тъй като по принцип хартията омеква при допир с вода и става по-лесна за унищожаване;поне аз така си унищожавах някои контролни вкъщи)и ги пуснах в тоалетната и даже мисля,че я запуших...Както и да е...Не стана така както очаквах.Очаквах да се разградят и да изчезнат,а те просто заседнаха там.
И съответно,логично,трябваше да се махна.И се преместих,иначе щяха да ме изключат.Как са ме хванали-дълга история,а и не ми се навлизаше в подробности,но ако много държите,ще ви разкажа и това!
Та...преместих се в друго училище,където си продэлжих и си занърших средното образование и беше много хубаво!Беше много по-лесно,изискванията бяха по-нормални и се радвам,че така стана!В противен случей,най-вероятно щях да съм още между 12 и 10 клас и щях да пускам друга тема тук за това как не мога да завърша...
А така си завърших спокойно,стигнах си до матурите,взех си ги с петици и всичко се беше наред!Мога даже смело да заявя,че аз повече неща научих в това ново училище,отколкото в другите две,където вечно бях на косъм от поправителен и вечно нерви и тревоги и глупости!Знам,че постъпката ми не е била особено зряла,обаче колкото и странно да прозвучи,беше доста правилна и нещата като по чудо си се наредиха!
Малко се отплеснах от темата,но просто исках да дам пример и да си дам и на себе си равносметка,че всяко зло е за добро.Може и тука да се случва нещо подобно,за да предприема действие и отново нещата да се променят към по-добро...Знам ли!

Извинете ме за многото провописни и пунктуационни грешки!Просто много бързах,понеже(както виждате),тоя ферман щях да го пиша до утре!😅

Ти си още със детско мислене. Какви университети, какви пет лева - та теб те е мързяло да учиш в началното и гимназиалното училище и едва си изкласил по твоите думи. Едно време такива като теб в казармата ставаха мъже. Било те страх и шубе да заживееш сам - ами опитай. На 15 се отделих и заживях в общежитието на училището в което учих. След като се уволних (20г.) майка ми и баща ми не знаеха къде съм и в коя страна съм защото всяка седмица пътувах в чужбина за коли, като същевременно учих задочно оперторско майсторство. Истината е че за да успееш трябва да ти стиска и да рискуваш. Според мен връщането в България ще е крачка назад за теб. Отдели се от майка ти и пастрока ти. Щом работиш ще ти е по-лесно да си намериш квартира и да заживееш сам или със съквартирант(и). Време ти е да носиш отговорност сам за себе си!

При така описаната липса на мотивация за учене и постигнатите сравнително приличен правопис и изразяване, смятам, че Ник има добър потенциал за развитие, стига да го реши. Ник, стегни се, мотивирай се  и довърши образованието си. То ще ти даде възможност да изкарваш прехраната си на добра позиция, докато търсиш себе си. Приеми тази професия като трамплин към бъдещо развитие в по-любими области. Не очаквай нещата да се случват веднага, все ще си разочарован. И се пусни от полата на мама, това ти пречи. Няма значение колко пъти ще се спънеш и паднеш, важното е всеки път да успяваш да се изправиш сам.