Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Агресията в училище

  • 2 333
  • 52
# 45
Общо взето ние се спреятеляваме най-вече с родителите, а и детето казва кои са му приятели. Така от края на четвръта група си дружи с едно дете, сега са в един клас. Помагаме си с родителите му, ако се налага да попасем другото дете за известно време.
Все още децата играят навън под наше наблюдение и така се вижда поведението на децата едно към друго, може да се направи забележка и т.н.
Също и детето като общува с някое дете от класа извън училище, то има по-силна приятелска връзка с него.
От ДГ практикуваме така и се оказва, че има достатъчно родители, които ни пасват на нас, а техните деца на детето ни.
Скоро моето ще прави купон и ще покани едно дете от класа, което другите избягват. С моето са приятели и аз държа да останат такива и то заради другото дете. Моето си има доста приятели, но другото е малко изолирано в клас.
Виж целия пост
# 46
Според мен родителите не трябва да се месят в конфигурациите на децата в градината, защото им изземват част от свободата на сприятеляване или несприятеляване. Ако утре децата престанат да са приятелки и родителите ли ще престанат с тяхното приятелство?
Виж целия пост
# 47
Разбира се, че децата се сприятеляват и родителите вземат това предвид и гледат децата да се виждат и извън градината. Стига родителите да не се дърпат от среща извън градината. Сега децата не играят сами навън, често уикенда на детската площадка няма никой и ако родителите искат детето им да общува с деца, то могат да се уговорят. Същото е и в училище. А децата си показват дали искат да играят заедно или не. Моето беше отказало с две деца да се събира и не се събира. Обаче като са малки много по-лесно се напасват в игрите.
А за това дали родителите се харесват помежду си - това значи, че те са хора със сходни интереси, възпитание и виждане за света. До сега не съм харесвала други родители, които не си възпитават адекватно децата, държанието им е неприемливо за мен и т.н. Съответно техните деца не се харесват на моето, защото самите деца са копие на родителите си.
Виж целия пост
# 48
Задължително детето трябва да поговори с човек, който не би взел страна. Нито учителката, нито вие, за това във всяко училище има психолог.
Вие виждате детето си по един начин, госпожата пи друг.
А не е ли странно, че всички деца я провокират? 🤔
Виж целия пост
# 49
А не е ли странно, че всички деца я провокират? 🤔
Не само, че не е странно, но и далеч не са всички. В напрегнатите моменти и ние като зрели личности често преувеличаваме, та какво остава за дете. Да, светът може да рухне за всеки. Проблемите на едно дете може да изглеждат незначителни, но само то знае какви чувства и колко енергия влага, за да намери себе си и своето място в света.

Доколкото виждам авторката е супер адекватна, отчита лошите прояви на детето си и целта ѝ е да го подкрепи, опирайки се на опита и моралната си преценка. Задачата ѝ е  трудна, защото далеч не всички родители правят така. Повечето избират да защитават децата си, защото така защитават преди всичко себе си (както е и станало в случая). Детето ми е върхът, защото аз като родител съм върхът. Така едно дете, у което се изгражда съвсем друг поведенчески модел и ценностна система, лесно може да се почувства чуждо и отритнато от останалите върховни чеда. Малко арогантност, малко личностни нападки, малко интриги, невинни закачки са напълно достатъчни за голяма драма. Дори не е необходимо да се използват всички изброени средства.
Виж целия пост
# 50
за съжаление масово родителите реагират много неадекватно в подобна ситуация + си мислят, че техните деца са китки, което е далеч от истината.
ние имаме подобен проблем в класа и абсурдната реакция на някои родители много задълбочава проблема. те приемат за чиста монета казаното от децата си, които е техните очи са ангели, разбира се. попитах моята дъщеря вярно ли е това, което врещят истеричните родители /защото има една наистина изчаткала майка/, тя ми разказа доста различна версия. вярно, че детето, срещу което всички скачат, явно има някакви проблеми, държи се зле, но пък почти целият клас го тормозят, топят го непрекъснато за неща, които не е направило, даже вчера написали някаква песен, с която му се подиграват по много грозен начин. попитах моето как се държи с нея, тя каза - добре. а един баща едва ли не призова към саморазправа.....какво да ви кажа, горките деца. направо не мога да си представя майката на това дете как се чувства. виждала съм я - изглежда свястна жена, беше много притеснена. а да не ви разправям кукувицата-майка как ѝ се нахвърли като звяр. много е деликатна ситуацията, аз лично не знам как трябва да се подходи.
Виж целия пост
# 51
Здравейте, идвам с малко ъпдейт по темата. Две от майките днес говориха с госпожата, за това че децата им се страхуват да не изпълняват желанията на „тарторката“, защото няма да имат приятели. Проблемът явно още е на дневен ред, но детето ми не е в окото на бурята. Всеки ден говоря с нея след училище, за да разбера как е и дали всичко е наред. Тя ми споделя за изблиците на другото момиче, но тя твърди, че страни от тях, защото знае какво следва.
Стратегията на „тарторката“ е да накара всички деца, да изпълняват желанията й, този който откаже да го прави бива отлъчен и заплашван, че ще го набият ако ги доближи и навлиза в територията им. Децата, които са в отбора правят всичко по искане на „тарторката“, от това как да бъдат облечени, до това какво да донесат в училище(пари, лични вещи и др. не детски неща), като ако някой откаже да изпълни желанията й  бива отлъчен от групата и подлаган на тормоз.
След няколкото оплаквания от родители, са взети мерки да се говори с това дете, което има нова „жертва“ от тази седмица, която дори е свалила нивото на оценките в училище и от пълна отличничка е паднала на дъното след като е била подлагана на тормоза, който търпеше моето дете. Като системно през деня „тарторката“ и подчинените й се оплакват от въпросното момиче, че ги дразни, без дори това да е така. Оказа се ,че момичето е карано да се представя зле в училище с цел друг да е на преден план, предполагам няма нужда да казвам кой.
Учителката не изглежда на себе си, според мен се притеснява за наближаващото пенсиониране и как това може да повлияе на имиджа й. Директорката всекидневно идва при мен и ме успокоява, че са взети мерки и всичко много скоро ще отшуми.
Родителите на „тарторката“ не се интересуват изобщо и само повтарят как това са детски неща, а  много от другите майки са притеснени и искат от тях някаква реакция. Естествено разговорът е много адекватен и далеч от истерии.
След разговор с психолога на училището разбрах, че дъщеря ми е реагирала адекватно спрямо ситуацията, в която е участвала, което доста ме успокои, но заключението, че детето е било подложено на голям стрес доста ме притесни. Все още не съм сигурна дали да не я преместя, но може би ще изчакам първият срок. Объркана съм.
Всеки иска да е полезен за детето си и всеки вярва на детето си. Нося на критика и съм далеч от мисълта, че съм пример за подражание  или моето дете е фея от приказките. Не бих взела тези мерки, ако не бях 100% сигурна в нуждата от моя намеса. Моето дете, други деца ми споделяха след училище, една майка ми се обади след разговор с нейното дете и разказа за тоалетната.
Благодаря на всяка една от вас за споделеното мнение и съвети, бяха ми много полезни.
Виж целия пост
# 52
Едно не може да му се отрече изключително умно и хитро за годините си е това дете. Лошо, че в такава насока използва интелекта си.
Ако видите, че се отразява зле на детето ви местете го и не го мислете. Вярно е, че навсякъде има дразнители и тартори, но това вашето само по филмите съм го гледала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия