Здравейте, позволих си да пусна тема, защото от две седмици имам проблем с дъщеря ми в училище.
Госпожата ми се оплаква, че дъщеря ми, която е на 8 години удря децата. Попитах госпожата дали е забелязала защо го прави и в каква ситуация, но не получих отговор. Другите деца отивали при нея и се оплаквали. Каза ми да взема мерки.
За мен това беше много тежка новина, защото дъщеря ми по принцип никога не е била от агресивните, нито в детската градина, нито на детската площадка е проявявала агресия. Има и братовчеди, с които си играе и никога, никой не се оплаквал от нея като буйно и агресивно дете.
Вечерта след училище поговорих с нея и тя ми разказа, че другите деца я дразнят, обиждат, бутат и понякога я удрят и тя за това си позволява да ги удря също. Не навлезе в подробности, за конкретни ситуации. Говорихме, че това не е редно, че ако я дразнят, тя може да отиде да играе с други деца, да им каже, че не й е приятно и общо взето да използва думи, вместо да удря.
Всичко уж добре, каза, че няма повече да го прави. Но днес една майка ми сподели, че нейната дъщеря й разказала как моето дете е ударило друго по главата, защото нещо я обидила.
Ще продължа да говоря с нея по темата, но се притеснявам да не би да има някакъв по- сериозен проблем.
В къщи обстановката е спокойна, не се караме с ММ ( втори брак ми е ,не е биологичен родител на дъщеря ми).Дори и да е имало спорове и разправии, те са много за кратко и обикновено ММ излиза да се поразходи. Не гледаме филми с агресия, единствено с баба си понякога гледа турски сериали.
Когато й се карам, много рядко повишавам тон, защото при нея това не действа като възпитателен модел, тя се изнервя и спира да ме чува какво говоря. Опитвам се да говоря с нея, като с приятел, да си споделя с мен. Мисля, че съм го постигнала, защото ми споделя лични неща, които аз примерно не съм говорила с майка ми.
ММ също се държи много добре с нея, не й повишава тон, но то няма и много за какво. По капризна е с яденето, но като цяло е много усмихнато и спокойно дете. Нито един от двамата не вдига ръка или подобни неща, нито към нея, нито един към друг.
Тя твърди, че я тормозят и един вид се защитава, но не знам дали наистина е така. Децата обичат да спестяват на родителите си. И сега съм в чуденка дали детето ми е агресор или е жертва на агресия.
Моля за съвет как да подходя 😊
Виж целия пост
Госпожата ми се оплаква, че дъщеря ми, която е на 8 години удря децата. Попитах госпожата дали е забелязала защо го прави и в каква ситуация, но не получих отговор. Другите деца отивали при нея и се оплаквали. Каза ми да взема мерки.
За мен това беше много тежка новина, защото дъщеря ми по принцип никога не е била от агресивните, нито в детската градина, нито на детската площадка е проявявала агресия. Има и братовчеди, с които си играе и никога, никой не се оплаквал от нея като буйно и агресивно дете.
Вечерта след училище поговорих с нея и тя ми разказа, че другите деца я дразнят, обиждат, бутат и понякога я удрят и тя за това си позволява да ги удря също. Не навлезе в подробности, за конкретни ситуации. Говорихме, че това не е редно, че ако я дразнят, тя може да отиде да играе с други деца, да им каже, че не й е приятно и общо взето да използва думи, вместо да удря.
Всичко уж добре, каза, че няма повече да го прави. Но днес една майка ми сподели, че нейната дъщеря й разказала как моето дете е ударило друго по главата, защото нещо я обидила.
Ще продължа да говоря с нея по темата, но се притеснявам да не би да има някакъв по- сериозен проблем.
В къщи обстановката е спокойна, не се караме с ММ ( втори брак ми е ,не е биологичен родител на дъщеря ми).Дори и да е имало спорове и разправии, те са много за кратко и обикновено ММ излиза да се поразходи. Не гледаме филми с агресия, единствено с баба си понякога гледа турски сериали.
Когато й се карам, много рядко повишавам тон, защото при нея това не действа като възпитателен модел, тя се изнервя и спира да ме чува какво говоря. Опитвам се да говоря с нея, като с приятел, да си споделя с мен. Мисля, че съм го постигнала, защото ми споделя лични неща, които аз примерно не съм говорила с майка ми.
ММ също се държи много добре с нея, не й повишава тон, но то няма и много за какво. По капризна е с яденето, но като цяло е много усмихнато и спокойно дете. Нито един от двамата не вдига ръка или подобни неща, нито към нея, нито един към друг.
Тя твърди, че я тормозят и един вид се защитава, но не знам дали наистина е така. Децата обичат да спестяват на родителите си. И сега съм в чуденка дали детето ми е агресор или е жертва на агресия.
Моля за съвет как да подходя 😊
