Ти си егоист!Аз съм бременна след инвитро,толкова мъки преживяхме докато стане,но бяхме един до друг.И тъй като проблема е в мен,прекарах много нощи в терзания,но трудностите ни сближиха още повече.А ти си тръгнала да си развяваш байряка!Наистина не заслужаваш мъжът си.
Виж целия пост
Сподели, за да ти олекне. Дай съвет, за да помогнеш :)
- Публикувана: 5 ноем. 2019, 16:47 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2019, 19:05 ч.
# 30
6 ноем. 2019, 11:57 ч.
# 31
6 ноем. 2019, 12:00 ч.
Той ли не я заслужава
Виж целия пост
Ти си егоист!Аз съм бременна след инвитро,толкова мъки преживяхме докато стане,но бяхме един до друг.И тъй като проблема е в мен,прекарах много нощи в терзания,но трудностите ни сближиха още повече.А ти си тръгнала да си развяваш байряка!Наистина мъжът ти не те заслужава.
Той ли не я заслужава
# 32
6 ноем. 2019, 12:03 ч.
Той ли не я заслужава
Тя не го заслужава.Обърках се,толкова се потресох че.......
Виж целия пост
Ти си егоист!Аз съм бременна след инвитро,толкова мъки преживяхме докато стане,но бяхме един до друг.И тъй като проблема е в мен,прекарах много нощи в терзания,но трудностите ни сближиха още повече.А ти си тръгнала да си развяваш байряка!Наистина мъжът ти не те заслужава.
Той ли не я заслужава
# 33
6 ноем. 2019, 13:46 ч.
Те са били почти несъвместими за зачеване. След като е забременяла от другия. Не е точно глупава, но живее в някакъв филм, който се ръководи от фалшив морал. Отвън - той ми е първия! Отвътре - бъркоч.
Виж целия пост
# 34
6 ноем. 2019, 14:00 ч.
А тя всъщност сигурна ли е, че е заченала от Г.? Нали със съпруга са правили опити за бебе, та може би е водила паралелен интимен живот и с двамата. Може и да не е така, гадая.
Виж целия пост
# 35
6 ноем. 2019, 14:06 ч.
Да бе? Как наистина е разбрала, че е от Г?
Може би тук се пропуква сценария.
Виж целия пост
Може би тук се пропуква сценария.
# 37
6 ноем. 2019, 14:15 ч.
Репродуктивните специалисти винаги питат дали жената е правила аборт. Сигурно и тях е излъгала...
Не знам как се скрива подобен факт от лекар, на когото разчиташ да ти помогне в това да имаш дете, макар и от официалния мъж.
Виж целия пост
Не знам как се скрива подобен факт от лекар, на когото разчиташ да ти помогне в това да имаш дете, макар и от официалния мъж.
# 38
6 ноем. 2019, 14:30 ч.
Може и да не е била сигурна, но при условие, че с мъжа й не става... 🤔
Виж целия пост
# 39
6 ноем. 2019, 14:33 ч.
Ми то понякога е по- важен моментът, отколкото човека. Много двойки правят опити с години, ходят по лекари и изведнъж нещата се случват от самосебе си.
Виж целия пост
# 40
6 ноем. 2019, 14:35 ч.
Между тях, може и да се случват. Но да правиш опити с мъжа си и да забременееш от любовника си е подигравка от съдбата.
Виж целия пост
Ми то понякога е по- важен моментът, отколкото човека. Много двойки правят опити с години, ходят по лекари и изведнъж нещата се случват от самосебе си.
Между тях, може и да се случват. Но да правиш опити с мъжа си и да забременееш от любовника си е подигравка от съдбата.
# 41
6 ноем. 2019, 14:38 ч.
То затова не са малко вицовете, в които детето прилича на комшията....
Виж целия пост
# 42
6 ноем. 2019, 15:52 ч.
Изчетох коментарите... Благодаря, че сте, до болка, откровени 
Ще се постарая да ви напиша "отговор".
Може би в старанието си да представя нещата максимално близо до това как са били и как съм ги чувствала, съм изглеждала инфантилна, но нима вие никога не сте срещали човек, който да ви изкара от равновесие?? Е на мен ми се случи! Не съм го искала, не съм го направила умишлено, както обясних в разказа - никога до този момент (10г.) дори не бях помисляла, че мога да изпадна в някаква подобна ситуация.
Мъжът ми е прекрасен човек, добър, грижовен, знаех и знам, че е страхотен баща. През всички тези години отношенията ни са били прекрасни, с изключение на онзи период.. И аз не очаквах да ми прости, защото и аз съм на мнение, че такова нещо не се прощава, но той го направи... и не, не е заради това, че заради него не можем да имаме деца(до ден днешен причина за това не е уставена). Знае за изневярата и че е продължило много време, за това, че аз съм имала чувства и че съм била бременна не знае. Не знам как успява, но по никакъв начин не се е променил към мен след като разбра. Е, може би в първите седмици е бил ядосан, но това е повече от нормално. Той е от типа мъже, които угаждат на жените си във всяко отношение, водят те по различни места, купуват скъпи подаръци. Това в някои случаи ме е навеждало на мисълта, че той ме купува с тези неща(колкото и да не ви се вярва имам съвест).
За детето съм на 99,9% сигурна, че е от Г., защото периода съвпада, а и предвид всики неуспехи с мъжа ми...
В никакъв случай не се изкарвам жертва. Напълно съм наясно, че сама сътворих цялата тази каша, никой друг не е виновен за това. Държа да отбележа, че към днешна дата аз не копнея за Г., а се сещам за него от време на време, но примерно като "как ли е?". Терзанията ми са, НЕ дали да оставя мъжа си и да търся Г., НЕ дали обичам Г., а ДАЛИ не трябваше да зарежа всичко това и да не оплитам повече нещата?
А на всички, които ме осъдиха: Пожелавам ви никога да не изпадате в такава ситуация, защото въпреки убежденията и морала си, съдбата някой път си прави много кофти шеги с нас и смятам, че всеки може да изглупее!
Виж целия пост
Ще се постарая да ви напиша "отговор".Може би в старанието си да представя нещата максимално близо до това как са били и как съм ги чувствала, съм изглеждала инфантилна, но нима вие никога не сте срещали човек, който да ви изкара от равновесие?? Е на мен ми се случи! Не съм го искала, не съм го направила умишлено, както обясних в разказа - никога до този момент (10г.) дори не бях помисляла, че мога да изпадна в някаква подобна ситуация.
Мъжът ми е прекрасен човек, добър, грижовен, знаех и знам, че е страхотен баща. През всички тези години отношенията ни са били прекрасни, с изключение на онзи период.. И аз не очаквах да ми прости, защото и аз съм на мнение, че такова нещо не се прощава, но той го направи... и не, не е заради това, че заради него не можем да имаме деца(до ден днешен причина за това не е уставена). Знае за изневярата и че е продължило много време, за това, че аз съм имала чувства и че съм била бременна не знае. Не знам как успява, но по никакъв начин не се е променил към мен след като разбра. Е, може би в първите седмици е бил ядосан, но това е повече от нормално. Той е от типа мъже, които угаждат на жените си във всяко отношение, водят те по различни места, купуват скъпи подаръци. Това в някои случаи ме е навеждало на мисълта, че той ме купува с тези неща(колкото и да не ви се вярва имам съвест).
За детето съм на 99,9% сигурна, че е от Г., защото периода съвпада, а и предвид всики неуспехи с мъжа ми...
В никакъв случай не се изкарвам жертва. Напълно съм наясно, че сама сътворих цялата тази каша, никой друг не е виновен за това. Държа да отбележа, че към днешна дата аз не копнея за Г., а се сещам за него от време на време, но примерно като "как ли е?". Терзанията ми са, НЕ дали да оставя мъжа си и да търся Г., НЕ дали обичам Г., а ДАЛИ не трябваше да зарежа всичко това и да не оплитам повече нещата?
А на всички, които ме осъдиха: Пожелавам ви никога да не изпадате в такава ситуация, защото въпреки убежденията и морала си, съдбата някой път си прави много кофти шеги с нас и смятам, че всеки може да изглупее!
# 43
6 ноем. 2019, 16:00 ч.
Приветствам твоя коментар, но мисля, че си изконсумирала отношенията с този мъж - Г. , в голяма степен. Няма да спреш да го мислиш доживот сигурно. Но си го обичай от разстояние. Сътвори си живота и семейството. Нека Г. остане онази красива тръпка. Много се радвам за теб. Не всеки има възможност да изживее така несподелена любов.
Виж целия пост
Скрит текст:
Изчетох коментарите... Благодаря, че сте, до болка, откровени Ще се постарая да ви напиша "отговор".
Може би в старанието си да представя нещата максимално близо до това как са били и как съм ги чувствала, съм изглеждала инфантилна, но нима вие никога не сте срещали човек, който да ви изкара от равновесие?? Е на мен ми се случи! Не съм го искала, не съм го направила умишлено, както обясних в разказа - никога до този момент (10г.) дори не бях помисляла, че мога да изпадна в някаква подобна ситуация.
Мъжът ми е прекрасен човек, добър, грижовен, знаех и знам, че е страхотен баща. През всички тези години отношенията ни са били прекрасни, с изключение на онзи период.. И аз не очаквах да ми прости, защото и аз съм на мнение, че такова нещо не се прощава, но той го направи... и не, не е заради това, че заради него не можем да имаме деца(до ден днешен причина за това не е уставена). Знае за изневярата и че е продължило много време, за това, че аз съм имала чувства и че съм била бременна не знае. Не знам как успява, но по никакъв начин не се е променил към мен след като разбра. Е, може би в първите седмици е бил ядосан, но това е повече от нормално. Той е от типа мъже, които угаждат на жените си във всяко отношение, водят те по различни места, купуват скъпи подаръци. Това в някои случаи ме е навеждало на мисълта, че той ме купува с тези неща(колкото и да не ви се вярва имам съвест).
За детето съм на 99,9% сигурна, че е от Г., защото периода съвпада, а и предвид всики неуспехи с мъжа ми...
В никакъв случай не се изкарвам жертва. Напълно съм наясно, че сама сътворих цялата тази каша, никой друг не е виновен за това. Държа да отбележа, че към днешна дата аз не копнея за Г., а се сещам за него от време на време, но примерно като "как ли е?". Терзанията ми са, НЕ дали да оставя мъжа си и да търся Г., НЕ дали обичам Г., а ДАЛИ не трябваше да зарежа всичко това и да не оплитам повече нещата?
А на всички, които ме осъдиха: Пожелавам ви никога да не изпадате в такава ситуация, защото въпреки убежденията и морала си, съдбата някой път си прави много кофти шеги с нас и смятам, че всеки може да изглупее!
Ще се постарая да ви напиша "отговор".Може би в старанието си да представя нещата максимално близо до това как са били и как съм ги чувствала, съм изглеждала инфантилна, но нима вие никога не сте срещали човек, който да ви изкара от равновесие?? Е на мен ми се случи! Не съм го искала, не съм го направила умишлено, както обясних в разказа - никога до този момент (10г.) дори не бях помисляла, че мога да изпадна в някаква подобна ситуация.
Мъжът ми е прекрасен човек, добър, грижовен, знаех и знам, че е страхотен баща. През всички тези години отношенията ни са били прекрасни, с изключение на онзи период.. И аз не очаквах да ми прости, защото и аз съм на мнение, че такова нещо не се прощава, но той го направи... и не, не е заради това, че заради него не можем да имаме деца(до ден днешен причина за това не е уставена). Знае за изневярата и че е продължило много време, за това, че аз съм имала чувства и че съм била бременна не знае. Не знам как успява, но по никакъв начин не се е променил към мен след като разбра. Е, може би в първите седмици е бил ядосан, но това е повече от нормално. Той е от типа мъже, които угаждат на жените си във всяко отношение, водят те по различни места, купуват скъпи подаръци. Това в някои случаи ме е навеждало на мисълта, че той ме купува с тези неща(колкото и да не ви се вярва имам съвест).
За детето съм на 99,9% сигурна, че е от Г., защото периода съвпада, а и предвид всики неуспехи с мъжа ми...
В никакъв случай не се изкарвам жертва. Напълно съм наясно, че сама сътворих цялата тази каша, никой друг не е виновен за това. Държа да отбележа, че към днешна дата аз не копнея за Г., а се сещам за него от време на време, но примерно като "как ли е?". Терзанията ми са, НЕ дали да оставя мъжа си и да търся Г., НЕ дали обичам Г., а ДАЛИ не трябваше да зарежа всичко това и да не оплитам повече нещата?
А на всички, които ме осъдиха: Пожелавам ви никога да не изпадате в такава ситуация, защото въпреки убежденията и морала си, съдбата някой път си прави много кофти шеги с нас и смятам, че всеки може да изглупее!
Приветствам твоя коментар, но мисля, че си изконсумирала отношенията с този мъж - Г. , в голяма степен. Няма да спреш да го мислиш доживот сигурно. Но си го обичай от разстояние. Сътвори си живота и семейството. Нека Г. остане онази красива тръпка. Много се радвам за теб. Не всеки има възможност да изживее така несподелена любов.
# 44
6 ноем. 2019, 16:00 ч.
Добре и ако се убедиш, че е трябвало да зарежеш всичко, какво ще направиш сега? Трябвало-нетрябвало! Това са минали неща, защо мислиш за тях? Гледай си живота в момента. Сега трябва ли за зарежеш съпрга си? Щото да си говорим за бъдеще в миналото е малко ненужно.
Виж целия пост
Препоръчани теми