Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIV

  • 1 772
  • 18
# 15
Малифисент някой гледал ли е?

Семейно го гледахме, доста по-добре е от първата част, а Мишел Пфайфър е прекрасна като зла кралица Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Търсих дали са се появили отзиви за "Доза щастие", защото го гледах на предпремиера и изключително много ме развълнува, интересно ми е да чета отзивите за негo. На страницата на филма във Facebook са споделили част от отизивите за филма от актьори, писатели, журналисти, съгласна съм с всяка дума за филма, още по-интересни са целите мнения в профилите им, има линкове, тук са кратки откъси:
Скрит текст:
“Факт е, рядко се случва български филм да ми въздейства емоционално. Чудил съм се как и защо чужди филми откъде ли не могат да ме скъсат от смях, разцирлят и въобще разбият отвътре, докато тези, които са си уж „наши“, не успяват. „Доза щастие“ е щастливо изключение. И заслужава да се говори за него. “ - Zachary Karabashliev

"Доза щастие" има конкретност, психологически достоверни и прекрасно изградени образи, има сетивност, има емоция и чувства! Има Любов и Бог! Има Истина! Има Сила! Има Смисъл, който остава и след това... Усещането ми за него беше като за "европейско кино" с "холивудски финал" - Neda Spasova / Неда Спасова

“Без да е излишно драматичен (нещо така характерно за българската филмова школа), или пък предлагащ „забавни” фразички, които да стоят изкуствено в устата, без познатото преиграване и прекален натурализъм (двете посоки, в които можеше да се завие), „Доза щастие” успява да те помете лавинообразно, без да превръща това помитане в самоцел.” - Temz Arabadzhieva
И това мнение много ми допадна, много добре написано:
Скрит текст:
Вера Карабашлиева Този филм има страшно много достойнства както си написал и заслужава за всяко да се пише и говори. В него няма нито едно клише, нито едно залитане във фенщина към субкултурата на 90-те, тук наркотиците не са по средата между сексa и рокенролa, няма и излишно героизиране на surviror-a. За мен няколко дни по-късно, най-силно поразителна остава гледната точка на Весела. Ние слизахме с нея стъпка по стъпка към ада на зависимостта и ставаше по-зле и по-зле - не, не виждахме отвращаващи сцени на човешка деградация, но виждахме отвратителната деградация чрез сцените с другите. Които тя не виждаше. Какво стана с връзките й с най-близките беше по-голямата част от разказа от това какво стана с нея. Докато действията й спрямо самата себе си бяха едни и същи, нейните действия спрямо тях, белязаха всяка стъпка надолу. И нейният изход не беше като по шаблон, където героят "се променя" и в това е неговият героизъм. Тя всъщност остана себе си - открита, доверчива, склонна да приема съвети от напълно непознати, импулсивна, каквато я видяхме в началото на филма. Имаше само един човек и една любов, която я приемаше и обичаше безрезервно и от която тя не се отказа, въпреки демона на хероина. Този човек, тази любов, вяра и инстинкт, тази връзка с не-ада беше единствената сила, способна да обърне огледалото към нея, за да й помогне да го счупи и да продължи със себе си. Браво на Yana Titova за начина, по-който видяхме тази история.
Яна Титова се очертава изключителен талант. Толкова фино и красиво е пресъздала тази истинска история, напълно реалистично, искрено, без излишен драматизъм, много  силни сцени има, накрая вече с финала ме разхълцаха от сълзи и малко смях, излязох размазана от залата и нямах сили да отида при екипа, а толкова исках да ги поздравя. Много красиво е заснет филма и ужасно въздействащо.  Категоризиран е за деца над 12 години. Няма кървави и потресаващи сцени, насилие, има една любовна сцена, но тя толкова красиво е заснета, че няма как да притесни един бъдещ тийн, а и потресаващото е внушението от нея след това. Потресаващото също за мен беше, че дъщерята на реалната героиня - Весела Тотева, а именно Валентина Каролева играе майка си. Много добра игра, много, доста тежка задача е поело това момиче, дано ефектът е бил целебен за нея. Въобще целият актьорски състав е изключително добре подбран, харесва ми каузата на филма, младите хора и родителите им трябва да го гледат, аз със сигурност го включвам в списък с филми, киото ще гледам с детето ми някой ден, когато навърши необходимата възраст. Имах някаква представа за наркозависимите, но филмът доста промени отношението ми и постави доста теми за размисъл за мен като родител. И трябва да се гледа на кино, заслужава си много, а и целият труд, който са вложили за тази кауза, трябва да бъде подкрепен. Не е било лесно да създадат този филм само с частни средства. Рядко давам шанс на българските филми напоследък, но този ме срази и ще го помня много, много дълго.
Виж целия пост
# 17
"В кръг" на Стефан Командарев е съвсем нелош филм, пепоръчвам ви да го гледате. 

Гледахме. Хареса ни. Който е харесал „Посоки“, ще хареса и “В кръг“.  Simple Smile
Имаше някои дребни кусури, ама да не издребняваме чак толкова. Добре са се справили.
Чудя се дали се знае за кого ще е третият филм? Аз предполагам, че за екипи на Бърза помощ.  Laughing

Няма да е за линейки и доктори. Друга ще е темата.
Виж целия пост
# 18
Жалко. Логически ми се връзваше – такси, патрулка, линейка...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия