Как да кажеш "Обичам те" след години приятелство...

Хубаво де, да му пусне каквото слуша. Ако трябва, и опера... Планът търпи вариации.

Какъв е варианта той да не я харесва? Просто да е добряк и да му е жал за нея, та за това да излиза с нея по някога, все пак и той е бил аутсайдер..., а в същото време да търпи подигравки и за тези срещи....
Може и да не съм права, ама и това е възможно....

vige, ами той също има нужда от приятели и я търси като такава. Може и да харесва момчета ... просто трябва да се сближат и да видят какво може и не може да има между тях.

Проблемът ти е много повече от как да кажеш и не се заблуждавай, че паразитните отговори и решения са ти от полза. Реши си личните проблеми и после мисли за семейство, не знам що за човек ще е този, който да си причини жена като теб в близки отношения, нито как очакваш да те харесват такава, каквато ти се възприемаш и описваш.

Дорис, то може, но все пак процентно са по-малко мъжете с такива предпочитания.

Много неща може - трябва да скъсят дистанцията и да се опознаят, защото макар приятели от много години те не се познават реално.

Дренка, ти колко пъти си се променяла и си решавала личните си проблеми щото някой те е раздрусал с гадни думи? Много лесно е да се каже, а още по-лесно да се нарани човек с думи като"кой ще си причини жена като теб" ...

Всеки го е преживявал в детските си години. Това тук е на ниво ох, много ми е гадно, кажете какво да правя. Просто ѝ връщам топката, защото си е нейна.
Аз, какво и колко пъти никак не е важно.

При нея просто са се натрупали много неща, които и пречат за нормалното общуване и аз съм убедена, че повечето са си самовнушение. А и няма нещо, което човек да не може да промени в себе си, и държане, и визия, и светоусещане. Така че на нея хубавите работи и предстоят. С този мъж или с друг, рано или късно ще ги има. Впрочем, аз като се замисля и завиждам за нещо, за което тя пък сигурно се притеснява. Първа любов без бушуващи тинейджърски хормони ми звучи супер

Чакай сега с този мъж.
Започни отнякъде с промените вътре в теб. Започни от едно нещо и постоянно наблюдавай дали го правиш.
Например бъди мила със себе ви. Мила, блага и добра със себе си. Това напрежение ти вреди много, то не е любов към теб. Аз също съм (особено преди) нервна, напрегната. Наблюдавай се всяка минута. Усмихни се на себе, ако щеш целуни си ръката - всеки има нужда от нещо мило.
Прочети някоя книга за емпатията. Например "Общуване без агресия", има я онлайн.
Успех!

Какво да чака, да й го вземе някоя? И после „Сватбата на най-добрия ми приятел.” Покажи му, че не си безразлична към него и каквото стане. Не е висша математика, не е такава сложност.

Да, нека му покаже и аз съм За! Но по-важното според мен е друго.
Покани го да се разходите вечер и говорете позитивни неща.

Авторке здравей !
Първо искам да ти кажа ,че докато ти четох поста много ми напомни за моят настоящ партньор. Голяма част от нещата,които ти пишеш,той ми ги е казвал лично абсолютно същите. Как хората не го възприемат,как няма приятели и т.н. А той е прекрасен човек ! Мисля,че и ти си прекрасен човек. Поработи върху себе си,започни да се приемаш и обичаш и всичко ще се нареди. Стискам ти палци.

Здравейте отново и благодаря за отговорите.
Ще се опитам да отговоря на всички.
Заглавието е образно един вид, не казвам, че искам да кажа точно "Обичам те", ей така. Имам предвид, че би било много нелепо чак сега да кажа или дори намекна нещо в тази посока. И като разбере, първата естествена реакция /мисъл/ ще е "А досега?!". Досега (допреди няколко месеца) правех точно това, което е написала Lisa. Още по-преди мислех само за проблемите, с които трябваше да се справям. С психичните си проблеми си се боря от години, сега съм много, много по-добре, точно затова и вече мисля за семейство. Искам го. Не заради годините си, не заради родители и пр. Искам да опитаме с това момче.
Не е въпроса, че аз не се харесвам/не се обичам. Хората така ме възприемат. Аз си се харесвам примерно, но не мога да променя отношението на хората. Не мога да кажа на колежката да остане с мен в почивката, вместо да отиде при друга колежка. Ако изляза през почивката и седна до група колеги, не мога да кажа на която ми е обърнала гръб "ей, я се обърни и говори с мен". Пак не говоря съвсем дословно, защото знам, че ще ми кажете да взема участие в разговор - правила съм го много пъти. Или все едно не са ме чули, или ме погледнат, или най-много да кажат нещо и си продължават. Който е до мен се обръща с гръб. Аз трябва да надничам, буквално. Много пъти е било така - на работа, в университета...
Като казвам, че съм нервна, не си представяйте, че постоянно се оплаквам или викам. Всъщност това става изключително рядко. Често съм усмихната, не съм от хората, които се смеят или шегуват постоянно, но и леката усмивка е достатъчна според мен, стига да е естествена. Това, че излъчвам напрежение, не мога да го променя, искам, но все така изглеждам. Гласа ми е странен, звучи детски. Това допълнително ме прави да изглеждам срамежлива.
Сега за Него. Срамежлив е по принцип. Но го има и това, че някак си хората в мое присъствие стават по-срамежливи, отколкото са (затова и мисля, че в това е проблема - че им предавам напрежение някак си). Ако му предложа да отидем на екскурзия или където и да е, ще се чуди как да ми откаже. Казвал ми е, че някаква колежка го е канила сума време на празник в нейния град и той най-накрая се съгласил. Той на екскурзии / разходки извън града ходи само със семейството си. Преди години съм го канила на рождения си ден - ами стеснява се (другите са били само родителите ми и роднинско семейство). Аз като усетя, че на някого нещо му създава дискомфорт и ми става неудобно да му го причинявам. Предполагам по същата причина и той не ме кани никъде. Не ме е канил и в града, в който беше студент, въпреки че съм му казвала, че не съм ходила и ми е интересен. Казвал ми е - ами може да отидеш, казва ми за транспорта, че имало и организирани екскурзии и пр., но не ми е предлагал да прекарам един ден с него там. Другата възможна причина за всичко може да е, че не иска да си помисля, че иска да станем по-близки. Вероятно ме възприема като грозна, както ме възприемаха всички до 12-ти клас. Не, не аз се възприемам така. Даже като малка, все още необременена с комплекси и пр., помня как се чудех "кое ми е чак толкова грозното?". Сега вече никой не ми казва нищо направо, не ми се подиграва, но избягват да общуват с мен, много пъти са ми правили забележки, каквито на никой друг не биха направили. Малко като на дете. Трябвало да се науча на това или онова, всеки има недостатъци, не знам защо само моите са им трън в очите. Все едно съм длъжна да нямам, да мога всичко, точно аз. Един тъп пример: казах просто на една колежка, че като е шумно и не мога да говоря по телефон (не чувам добре), казах й го ей така, да споделя, и тя - трябвало да се науча да чувам и в такива условия (на нея й се налага да говори много по телефон). Но един път се случи да ме помоли да спра това, което правех, защото шума й пречел да чува. Едва не се разсмях. Имахме една колежка (напусна), която това й беше първа работа. Всяка почивка излизаше ядосана, питат я какво става и тя се оплакваше все, че постъпили несправедливо с нея, аз не знаех за какво точно става въпрос, защото излизах рядко, но тя всяка почивка с една печална физиономия и оплакваща се. Чух да говорят зад гърба й и да я съжаляват. Ако аз се бях оплаквала така, щяха да ми четат "лекция" как трябвало да свиквам и пр. Искам да кажа - просто различно отношение. Не се хващайте за конкретните примери, те са случайни, просто за тях се сетих, да онагледя малко, примери има всеки ден, все пак всичко е съвкупност от малките, всекидневни неща. По някакъв начин съм антипатична на хората, сигурна съм, че това отношение, това, че ме избягват и т. н., дори не е съзнателно.
Последно се сещам да кажа за момчето, че той не пие и не излиза вечер. Няма как да стане това с напиването, нито с усамотяването.

Просто си много неуверена, трябва да бъдеш непукист и отношението на хората ще се промени. И моят глас е леко писклив, но на хората им се налага да го слушат, и още как.
Обезсърчена съм обаче, че този човек не е искал да прекараш един ден с него там, където учи.
Как по принцип не можете да се усамотите, дори в рамките на града, където сте - има толкова възможности, например - разходка в парка, посещение на картинна галерия... много варианти.
Ей-сега се сетих какво ще каже Братан - иди у тях и... по плана, който ти е изготвил.

Просто зае отбранителна позиция - абе не е това, което си мислите за мен, ама хората не ме възприемат така, както ми се иска, а аз искам семейство. Пак същото казваш, но с други думи, тоест - важно е какво казваш, а не как.
Потърси си помощ, трудно ти е сама.