Как да се справя с подигравките?

  • 21 798
  • 352
# 315
Lale_Lili, струва ми се, че си твърде раздразнителна и прекалено много се връзваш.
Работиш там от няколко месеца. Не вярвам всеки ден да те питат защо си носиш храна. Няма как едни и същи хора всеки ден да те питат един и същи въпрос.
И не си длъжна да влизаш в обяснителен режим. Това зависи ако колежката ти е мила, може да обясниш. Но ако усещаш някаква агресия просто стопираш.
Ако един и същи човек те пита всеки ден защо си носиш ядене просто кажи, че отговорът е като вчера - защото така искаш. И кажи, че и утре да ме питаш, пак ще е същия отговор. Няма ли да смениш въпроса? Или - защо толкова те вълнува всеки ден какво и защо ям?
И аз съм питала колежки защо не ядат в столовата. Нова колежка ми беше и я питах защо не яде в стола. Просто любопиство. Каза, че не яде храна сготвена в столове. Изпитва погнуса. Предпочита на работа пакетирани неща за по-сигурно.
Даже и в ресторанти избягва.
Само веднъж коментирахме и толкоз.
Виж целия пост
# 316
Жената е себе си и това не се приема в колективите тук. Или ще те сметнат за надут, с високо самочувствие, ако носиш хубави дрехи,или ако не ядеш в кръчмата отсреща не ги приемаш и не искаш да работиш с тях.
Да,където и да отиде филмът ще е един и същ. Един ще се мазни не шефа, друг ще се прави на велик без да има покритие, трети ще клюкари на шефа,четвърти ще е с връзки -роднинска или любовна линия. И това ще продължи да те дразни. Приеми,че българинът е с калпав манталитет и добрите офис отношения съществуват само в американските сериали.

Проблемът не е в храната. Направили са и забележка да не яде на бюрото, и тя го обръща на велика трагедия. Когато сте много хора в малко пространство, се налага да се съобразяваш. Ако миризмата на яденето пречи на останалите и в офиса има кухня, не е проблем да яде там. И в нашия офис често има спор на тема дали да се отварят прозорците, на колко градуса да се настройва климатика, кой какви смени да взима и кога. Ако намразвах някой всеки път когато стане спор или се прави забележка, не знам къде ще му излезе края.
Или ако го приемам навътре всеки път когато някой изкоментира нещо. Хора всякакви. Аз също имах колежка, която спря да ми говори, защото отказах да и взема смяна. Каза ми от днес за утре десет минути преди края на роботния ден. Имаше още 8 колиги, които можеха да вземат смяната. На друг колега спря да говори точно заради отварянето на прозореца. От колектив 25 души си разменяше по някоя дума с двама. Ами съжалявам, никой не харесва толкова тънко обидни хора.

Има и нещо друго. Ако всеки път на ново работно място ти се струва, че  всички са скапаняци, злобари, тъпанари, проблемът вероятно е в теб, а не в "тъпанарите".
Вариант две - не е на правилното място, щом е толкова интелигентна и извисена. Може би, ако е професор по философия, а попада на колектива в Била или Фантастико...
Виж целия пост
# 317
Две мои колежки ядат на бюрото солети, друга си налива на всеки час вода от шиша, но нищо не съм казала. Обаче аз не смея да си отворя телефона да видя кой ме е търсил, защо??? Защото са сплотени над 45 г жени,които в момента, в който се мръднеш и отидеш в тоалетната главната там започва да те коментира. Тях не ги дразни нищо между тях,но нападат най-младия и най-новия. Момичето не претендира най -високо извисената над тях, но очевидната клюкарщина дразни, дразни и където и да отидеш.
Защо те не се променят , а аз или някой друг писал тук трябва да се промени и нагажда?
Аз не ям на бюрото, не пия вода като крава на всеки час. За да ме приемат трябва да си взема една туба вода на бюрото и една торба солети, за да бъда като тях или?
Виж целия пост
# 318
А вие защо им се връзвате? На работа всички на едно ниво са равни. Ако някой може да има претенции, и то в определени граници, е шефът. А може и да си внушаваш до някаква степен, и да не те оклюкарват чак толкова, колкото ти се струва.
Виж целия пост
# 319
Хора, стряскате ме. Ям и пия на бюрото си каквото си искам, чай си правя и телефона си гледам. Вярно, че съм от старите кадри, но от своя страна никога не обръщам внимание кой от младежта какво си яде и пие или пък гледа телефон.
Виж целия пост
# 320
все пак съществува и шанса да са си тъпанари.
Виж целия пост
# 321
все пак съществува и шанса да са си тъпанари.

Навсякъде ги има. Или почти.
Виж целия пост
# 322
все пак съществува и шанса да са си тъпанари.

От всичко, което авторката написа, става ясно, че тя дори не си е напрявила труда да ги опознае. Единственото им общуване се получава когато някой, което вероятно се случва веднъж месечно, отрони едно изречение тип "извинявай, но тази салата с чесън дали би могла да я ядеш в кухнята, а не на бюрото си? ". И всеки такъв обмен на реплики авторката възприема като злостна нападка към личността си.

При нас също се ядат солети и бисквити по бюрата. Но не и манджите - за това си има кухня. Всеки си гледа телефона. Имаше и хора, които мислеха, че е ок да си провеждат личните разговори на бюрото. Обяснено им бе, че в такива случаи е за предпочитане да излезнат в коридора. Не мисля, че някой се е засегнал. Друг колега си пускаше музика за фон докато работи. Шефът му обясни, че може да слуша музика само на слушалки. Аз не виждам какъв е проблемът, но в началото колегата го играеше обиден. Както и да е, мина му.

Никой не кара авторката да се сприятелява с всички в офиса. Но всички и обясниха, че ако успее да постигне една приятелска атмосфера с колегите си, самата тя ще се чувства по-добре.
Виж целия пост
# 323
Две мои колежки ядат на бюрото солети, друга си налива на всеки час вода от шиша, но нищо не съм казала. Обаче аз не смея да си отворя телефона да видя кой ме е търсил, защо??? Защото са сплотени над 45 г жени,които в момента, в който се мръднеш и отидеш в тоалетната главната там започва да те коментира. Тях не ги дразни нищо между тях,но нападат най-младия и най-новия. Момичето не претендира най -високо извисената над тях, но очевидната клюкарщина дразни, дразни и където и да отидеш.
Защо те не се променят , а аз или някой друг писал тук трябва да се промени и нагажда?
Аз не ям на бюрото, не пия вода като крава на всеки час. За да ме приемат трябва да си взема една туба вода на бюрото и една торба солети, за да бъда като тях или?
Въобще не е длъжна да се променя, но пък и да не продължава да се чуди защо не я приемат за една от тях. Знаете - ако живееш в Рим, живей като римляните. Сега, ясно, че всеки си е башка луд, ама пък трябва и все пак да има някакви допирни точки с колегите си. Е, ако си Доналд Тръмп, може да си позволиш да си правиш каквото искаш и да не се съобразяваш с никой, ама не сме.
Виж целия пост
# 324
Едва ли всички колежки са срещу нея, но обикновено във всеки колектив има един или двама, които дават общия тон. Останалите, дори и да не са напълно съгласни с тях предпочитат да не спорят, за да си нямат ядове. Има хора, които много добре умеят да фокусират омразата върху определен човек, който по някакъв начин не им пасва, а им прави и удоволствие да тормозят някой. Обикновено избират някой нов, особено ако пък е и по-различен от тях. Това им дава самочувствие, а и илюзията, че от тях зависи много.
Според мен начинът да се справиш с такива е или да им се озъбиш в началото и да те оставят на мира, за да си търсят по-лесна жертва, или по някакъв начин да се сприятелиш с тях. Лалето е пропуснала първоначалният момент, почти не знам какво може да направи вече, освен да си сложи тенекиените очила и да не обръща внимание на нищо.
Виж целия пост
# 325
Ако обстановката е толкова неприятна, бих я посъветвала да напусне. Но трябва много да се замисли за начина си на общуване. Тя сподели, че това се е случвало и на другите и работни места. Да, съгласна съм, навсякъде има хора, които обичат да тормозят останалите. Но както тормозещите обикновенно са един и същи типаж, така и жертвите се подбират по определени признаци. Това е малко като в училище.  Много свитите деца имат проблеми с класа. Уви, дори да ги преместиш, в новия клас пак се намират деца, който да ги усещат като лесна жертва.
При възрастните причините са много - начумерените и необщителните колеги. Притеснителнителните колеги.
Аз лично имам шефка, която мрази привлекателните служителки. Аз лично съм си решила проблема като не нося къси полички и дълбоки деколтета на работа. Пак ме мрази, но в умерени граници Laughing За това пък от колежките, които ходят с прилепнали роклички не се задържа нито една.
Виж целия пост
# 326
Е ние сме се черпили взаимно безброй пъти по разни случаи. На някои им личи от 100 километра колко са фалшиви и изкуствени в отношението си към теб, като имам рожден ден например и колегата който най-много ме ненавижда ще направи своята фалшива изкуствена усмивка и ще ми пожелае баналните неща които се казват за РД, защото случая го задължава да го направи.
Но причината за тия погледи едва ли е че ям на бюрото, а това че изпъквам над тях и с външен вид и с други неща.
Sunglasses
Завиждат ти! Те са комформисти - селото крещи у тях, но те го подтискат всячески, а ти си свободен! Кеф ти таратор, кеф ти кисело зеле с трушийка...Wear Eyeglasses
Виж целия пост
# 327
Lale_Lili, от цялото развитие на темата се виждат две основни, фундаментални грешки, които ти пречат да си разрешиш проблема.
Първата е, че съзнателно или не, превръщаш дискусията тук в изповедалня. В това няма нищо лошо. Вероятно имаш нужда от някакъв вид окуражаване, от подкрепа в ситуацията. Недостатъкът на това е, че след като си изгасиш монитора и отидеш на работа, оставаш за пореден път сама. Няма я бляскавата форумна армия в твоя защита, а "злите колежки" са там и са въоръжени до зъби. Това забавя решението, което неимоверно по един или друг начин ще дойде.
Втората и по-важна грешка, Viki8383 и вероятно много други преди нея са ти я обяснили чудесно. На практика ти досега си работила само на една и съща работа. Все едно е да имаш пет еднакви блузи и като се преоблечеш, ще изглеждаш по същия начин като преди това. Ти имаше смелостта да кажеш много неща за твоите колежки поотделно, но не се осмели да разкажеш повече за естеството на работата, за образованието и квалификацията, за това, което сформира един такъв своеобразен колектив като такъв. Във всеки случай несериозното и лековато отношение на някои хора в екипа е червена лампа, че той няма още дълго време да просъществува като такъв и е обречен. Пол, възраст, социални изисквания, работа с компютър и т.н. - все базисни неща, от които трябва да пожертваш нещо, за да има смисъл да продължиш трудовия си път при по-добри условия. Офис атмосферата и упражняваният труд са само върхът на айсберга. Отдолу винаги шават човешки отношения, в които ти упорито заемаш една и съща ниша. Това също не може да продължава вечно и може би е назрял моментът да преразгледаш своето участие. Това не означава непременно, че трябва да напуснеш, има и други механизми, по които може да се въздейства.
Виж целия пост
# 328
Не е длъжна да казва какво работи.
Виж целия пост
# 329
Не, тя не е единствения бял чувствителен гълъб във Вселената. Просто я кефи да мрънка. Такива хора рядко вземат генерални решения в живота си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия