Как да му помогнем?

Аз не одобрявам шамари по причина, че искало да слезе от количката, но не бих сигнализирала социалните само за това.
Цялото останало малтретиране го прилагам и аз на моите деца, по-специално на две от тях, които не могат да говорят. Едното е по-голямо от сина на тази жена, другото е по-малко, едното не говори поради аутизъм, другото поради ниска възраст. Третото от децата ми, средното по възраст, казва кога му се яде и кога му се излиза, та постигаме някакъв консенсус, което не значи, че винаги излизаме и винаги на девойката и давам точно каквото и се яде. Малтретирам, та пушек се вдига.

Нищо не можеш да направиш, освен да и обясняваш къде греши и как да постъпи, ако изобщо иска съвет. И огромна драма не виждам. А детето ще порасне и едва ли ще е винаги вързано в количката.

Не бих сигнализирала социалните, защото тук не е България и определено ще има последствия. Тя е майка, аз съм сигурна, че обича детето си, тя търси помощ от приятели, осъзнава къде греши, но не прави нищо, за да се опита да промени нещата.
Естествено, че едно дете трябва да има контрол и да се ограничава в някои неща, но тук не става въпрос за това.

Благодаря ви за мненията! Може би аз се бъркам там, където не ми е работа. Просто не искам да стоя безучастна. Не казвам, че трябва едно дете да се гледа по строго определени правила, или, че моят модел е най-правилен, напротив!
Искаше ми се Да получа съвет как бих могла да помогна, как да я убедя да го закара на лекар, след като има подобни опасения.

Ако не е някое куку, сама би трябвало да се усети. По-късно, ако не сега.
И отново - ако не е пълно куку или злонамерена към сина си, което не вярвам, не мисля, че има нещо страшно за детето.

Не мисля, че е злонамерена към него, но определено си мисля, че има психически проблеми

Е, тук не знам. Може би разговор с нейните близки?
Много е сложно в такъв случай, но пак зависи доколко застрашава истински, ама наистина истински, развитието на детето. Дотук не звучи да е така.
При "психически проблеми" (неясно какви и колко сериозни при това) вече отстрани съвсем не може да се даде съвет. Зависи също и в коя държава сте и какви последици би имало сигнализирането на разни органи.

Не знам доколко, но роднините й многократно са настоявали да им даде детето да се грижат те за него.
Прочетох какво съм написала, наистина звуча като онези майки по площадките, които винаги са прави. В никакъв случай не съм от тях, напротив! Винаги се допитвам и обменям опит. Но случаят наистина ме притеснява.
Чувствам се ужасно да гледам дете, което третират като инвалид. Най интересното е, че майката говори само за това: “здравейте, това е Х, той е на 3, не може да говори и яде само пасирана храна. Иска да играе с деца и да върви, но аз не му давам хаха”
Тя се оплаква, тя уж търси решение на проблема, но отхвърля всеки опит за помощ

Не знам, честно казано. Сложно е, ако е така. Не знам какъв съвет ще ти дадат другите, но е деликатно, а отстрани (когато не си от семейството) - още повече.

Ако имаше нещо притеснително в развитието или се пропускаха контролните прегледи, педиатърът на детето досега да е подал сигнал.

Моят съвет е да се обърнете направо към компетентните органи, ако наистина смятате, че в опасност, но не и да се занимавате директно с нея. Най-много да се уплаши и да се премести или да се крие от вас.

Baby b, описанието на детето от първия пост съвпада на 75 % с това, което беше детето ми на 3 години. На 3 години синът ми все още беше с памперс през цялото време, заспиваше с биберон и се возеше в количката винаги, когато трябваше да отидем на разстояние, по-голямо от 500 метра от дома ни. Всичко това изумяваше роднините и приятелите ни в България. Говореше, но нищо не му се разбираше. Единствената разлика с описанието беше, че детето ходеше на градина.

Единственото, за което взех конкретни мерки, беше говоренето - консултации с лекари, обследвания и терапия при логопед.

С днешна дата детето е на седем години, втори клас и е едно здраво и лъчезарно дете. Има си своите особености, но не са свързани с памперси, биберони и колички. Признавам си, че контролирам какво яде и кога яде според разбиранията ми за здравословно хранене и отношението на детето към храненето.

Казваш, че жената живее в чужбина. Ние също живеем в чужбина и в нашата чужбина е абсолютно допустимо дете на 3 години да е с памперс, биберон и в количка. Никой не прави драми от това. Синът ми махна памперса на 3,4 години - просто една сутрин се събуди и отиди в тоалетната. На 3,8 години се отказа от биберона - една вечер не го поиска. Горе-долу на същата възраст спряхме да ползваме и количката, въпреки че при по-продължителни ходения ми липсваше.

Ако твоята приятелка не те е питала за съвет или помощ, не се бъркай. Аз имам приятелки, за които знам, че реагират доста остро на съвети и съответно съм много предпазлива дори когато ме питат нещо. С други мога свободно да споделя притесненията си, но като цяло избягвам да се занимавам с чуждите деца.

Драмата не е в памперса, количката или биберона!
Детето е вързано в тази количка, то крещи, плаче, тръшка се, защото иска да слезе от нея, за да играе, но това никога не се е случвало...

Убедете майката да отиде на психолог.

Не изчетох всички мнение, та въпросът ми е какво мисли бащата на детето? С него говорили ли сте?

Аз имам позната, която хранеше детето си до 4 годишна възраст само с пюрета. Обеда на детето обичайно беше 2 ягоди +  половин банан. А за следобедна "закуска" фреш от портокал... Детето беше на строга диета, въпреки че беше с размери на едногодишно, просто, защото майката се страхуваше да не надебелее.. Не пускаше детето дълго време на ясла и детска, защото там сервират "лоша" храна. Накрая склони да го пусне, но си го прибираше преди обяда, за да не яде там случайно нещо, различно от ягодките и малинките... Като резултат, детето е с анемия и почна да припада постоянно. Сега е силно притеснена и му разрешава да яде месо...

Ако майката сама не се осъзнае, не знам кой би успял да я "светне" Всяка майка си мисли, че прави най-доброто за детето си...

Майката е за психолог..даже психиатър!
Поведението ѝ не е нормално, това си е тормоз над детето както и да го погледнеш. Ужасно ми е мъчно за деца с такива родители..

Това е най-смисленият съвет в темата. Явно майката има проблем и това рефлектира върху детето. Тя се мъчи, мъчи и него.

Maйката няма да отиде на психолог и всеки, който я праща там вероятно ще бъде игнориран завинаги.

Според мен децата НЕ СА собственост на родителите и ако те не се справят като такива /като в посочени в темата/ обществото трябва да се погрижи за тях по най-добрия начин. Това с "немесенето" при издевателство над беззащитно дете не го разбирам. Ясно е, че всеки има мнение какво е редно и какво не и за това има институции, които могат да преценят дали всичко е наред в отглеждането на детето.

Ако детето ходи на градина - мога да приема, че за авторката остава само да говори и говори с майката. В крайна сметка се надяваме от градината или педиатъра да уведомят нужните институции /приемаме, че са професионалисти и ще видят даже по-добре проблема/. Но ако не ходи на градина трябва да се търси ефективен начин да му се помогне.