Здравейте!
Ще ви разкажа набързо случая на моя позната.
Тя е малко над 30 год., омъжена, с дете на 3 год.
Проблемът е, че всички, които я познаваме се притесняваме за развитието на детето. Всъщност притеснително е нейното поведение. Както казах детето е на 3, момче, което не говори, ходи с памперс и биберон и все още яде единствено пасирана храна. Майка му не го води на детски площадки, не го среща с деца, не му позволява да бяга, винаги е вързан в количката, защото според нея е ужасно палав!
Когато ги срещна по улицата, детето крещи от количката и се опитва да слезе, изглежда много нервно и неспокойно. В пътите които съм опитвала да и обясня, че детето има нужда от свобода, да тича, да играе, да пада, тя отговаря, че докато не се “кротне” ще е така-затворен вкъщи пред телевизора.
Няколко пъти ми е споменавала, че детето май е аутист и се притеснявала. Зададох и въпрос, след като има и най-малкото притеснение, защо не го заведе на лекар, а тя отговаря с “мхм, хаха малко ме е страх, затова”
Според мен проблемът е в нея, а не в детето. То е в такава възраст, в която кипи от енергия, но за съжаление най-голямото му забавление е вкъщи пред тв.
Много ме е жал за детето, защото тя му спира развитието и това ще си даде отражение.
Мога да разкажа хиляди случки например как не му е давала да върви до 1год и 7 м, защото когато проходил на 1 г паднал лошо. Как го е захранила след 1 год, защото имал сополи няколко месеца, как вечер го буди по 2 пъти да го преоблече, защото е потен, тъй като спи с няколко ката дрехи.
Дайте ми съвет как да помогна на детето? Бащата изцяло се доверява на майката.
Виж целия пост
Ще ви разкажа набързо случая на моя позната.
Тя е малко над 30 год., омъжена, с дете на 3 год.
Проблемът е, че всички, които я познаваме се притесняваме за развитието на детето. Всъщност притеснително е нейното поведение. Както казах детето е на 3, момче, което не говори, ходи с памперс и биберон и все още яде единствено пасирана храна. Майка му не го води на детски площадки, не го среща с деца, не му позволява да бяга, винаги е вързан в количката, защото според нея е ужасно палав!
Когато ги срещна по улицата, детето крещи от количката и се опитва да слезе, изглежда много нервно и неспокойно. В пътите които съм опитвала да и обясня, че детето има нужда от свобода, да тича, да играе, да пада, тя отговаря, че докато не се “кротне” ще е така-затворен вкъщи пред телевизора.
Няколко пъти ми е споменавала, че детето май е аутист и се притеснявала. Зададох и въпрос, след като има и най-малкото притеснение, защо не го заведе на лекар, а тя отговаря с “мхм, хаха малко ме е страх, затова”
Според мен проблемът е в нея, а не в детето. То е в такава възраст, в която кипи от енергия, но за съжаление най-голямото му забавление е вкъщи пред тв.
Много ме е жал за детето, защото тя му спира развитието и това ще си даде отражение.
Мога да разкажа хиляди случки например как не му е давала да върви до 1год и 7 м, защото когато проходил на 1 г паднал лошо. Как го е захранила след 1 год, защото имал сополи няколко месеца, как вечер го буди по 2 пъти да го преоблече, защото е потен, тъй като спи с няколко ката дрехи.
Дайте ми съвет как да помогна на детето? Бащата изцяло се доверява на майката.
