Ето и моята история и терзания. Момиче на 25 г. съм и от съвсем скоро (месец и малко) имам човек до себе си , мъж на 35г. За това кратко време нещата се развиха адски бързо- той ме запозна с неговите роднини, иска са се местя у тях. . Ние сме адски различни и като характер и като поведение и като виждания.. Аз съм по тиха и кротка, а той вдига много шум ,малко луда глава. Доста наши общи познати ми казваха, че той не е за мен, че не ни виждат заедно..Точно тези причини ме плашеха, но все пак реших да дам шанс на нас. Той като цяло е много свестен и добър към мен, държи се така и прави такива жестове за мен каквито никой преди него не е правил. Казва и показва, че ме обича и държи адски много на мен. Проблема е там, че аз не изпитвам същите чувства към него. Грижа ме е за него, но не мога да кажа, че го обичам.. Говорих с него , като му казах всички тези различия и че според мен ще е най-добре да се разделим, но той не иска така, иска да размисля и да сме заедно. Общо взето той ми предлага всичко, което искам , но не е човека от когото го искам... дилемата ми е дали да послушам разума (които ми казва , че този човек ми предлага сигурно бъдеще) или сърцето (което ми казва, че той не е за мен)