Пази си нервите, обичАй си ТВОЕТО си семейство.
С останалите - по-дистанцирано ,културно и не се зимъчвай за неща,които не можеш да промениш!
Услех!
Семейните войни - пътеводител за оцеляване
- Публикувана: 20 юли 2006, 14:18 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2006, 00:27 ч.
# 15
31 юли 2006, 13:37 ч.
С останалите - по-дистанцирано ,културно и не се зимъчвай за неща,които не можеш да промениш!
Услех!
Виж целия пост
С останалите - по-дистанцирано ,културно и не се зимъчвай за неща,които не можеш да промениш!
Услех!
# 16
31 юли 2006, 20:16 ч.
Да тази рецепта се опитвам да прилагам, някога успявам, някога не!
Страхувам се да не дойде момент, в който ще спра да я обичам. Наистина сега съм далеч по-хладна в чувствата си от преди години, може би се усеща и може би и това я провокира.
И въпреки това ми е майка - опитвам се да запазя и нея и нейното достойнство, дори вчера казах на сина си че това че мама и баба понякога не са на едно мнение, не значи че той не трябва да я обича.
Лошото е че той вече не е чак толкова малък и сцените го натъжават.
Преди време бях пуснала подобна тема'' Как сте със собствените си майки?''
Моите отношения с майка ми са почти същите като твоите .От най добър приятел тя започва да се превръща във ...колкото и да не искам да я казвам тази думаВРАГ.Болно ми е, искам си моята майчица ,а не тази непозната жена.
Виж целия пост
Аз бих реагирала така ( и съм, не винаги успеШно, за съжаление...): говоря си "нормално" с нея, до момента в който не усетя интригантската/скандалджийска нотка. При което ставам, казвам и чЕ я обичам (в крайна сметка, както децата така и родителите си не избираме...поне не в този живот) и напускам полесражението, преди да се е оформила битката. ОбичАШ я, за това те боли от приказките. Мама както силно обичА, така може и да нарани жестоко.
СтахуваШ се за отноШЕнията си със сестра ти: поговори с нея, без да говориШ лоШи неЩа за майка си. Просто да знае, чЕ я обичАШ, и да запазиШ възможността, когато искате да си поговорите, да можете, без да сте зависими от отноШенията в семейството.
ОЩе много мога да пиШа май. Но рецепта не мога да ти дам. Само мога да кажа, чЕ съм минала по този път (подобен), много боли, и почти спира, когато започне да не ти пука. Т.е., когато спреШ да обичАШ. Дано да не стигате до там.
И друго, ако поне мъничко ти е съвестно, ако поне мъничко мислиШ, чЕ има право...винаги Ще те боли повечЕ. От постинга ти си мисля, чЕ не е така, добър и разумен човек си
ПАзи си нервите, обичАй си ТВОЕТО си семейство, бъди подкрепа на баЩа си, и търпи майка си (ако вечЕ не можеЩ да я обичаШ).
Успех
СтахуваШ се за отноШЕнията си със сестра ти: поговори с нея, без да говориШ лоШи неЩа за майка си. Просто да знае, чЕ я обичАШ, и да запазиШ възможността, когато искате да си поговорите, да можете, без да сте зависими от отноШенията в семейството.
ОЩе много мога да пиШа май. Но рецепта не мога да ти дам. Само мога да кажа, чЕ съм минала по този път (подобен), много боли, и почти спира, когато започне да не ти пука. Т.е., когато спреШ да обичАШ. Дано да не стигате до там.
И друго, ако поне мъничко ти е съвестно, ако поне мъничко мислиШ, чЕ има право...винаги Ще те боли повечЕ. От постинга ти си мисля, чЕ не е така, добър и разумен човек си
ПАзи си нервите, обичАй си ТВОЕТО си семейство, бъди подкрепа на баЩа си, и търпи майка си (ако вечЕ не можеЩ да я обичаШ).
Успех
Да тази рецепта се опитвам да прилагам, някога успявам, някога не!
Страхувам се да не дойде момент, в който ще спра да я обичам. Наистина сега съм далеч по-хладна в чувствата си от преди години, може би се усеща и може би и това я провокира.
И въпреки това ми е майка - опитвам се да запазя и нея и нейното достойнство, дори вчера казах на сина си че това че мама и баба понякога не са на едно мнение, не значи че той не трябва да я обича.
Лошото е че той вече не е чак толкова малък и сцените го натъжават.
Преди време бях пуснала подобна тема'' Как сте със собствените си майки?''
Моите отношения с майка ми са почти същите като твоите .От най добър приятел тя започва да се превръща във ...колкото и да не искам да я казвам тази думаВРАГ.Болно ми е, искам си моята майчица ,а не тази непозната жена.
# 17
31 юли 2006, 22:37 ч.
Ти нямаш проблем,тя има проблем.Не искам да се правя на психолог,но явно добре е поработила,за да ти развие чувство на вина.
Съвет не мога да ти дам,но прочети книгата"Отровните роднини".Може би там ще намериш твоя отговор
Виж целия пост
Съвет не мога да ти дам,но прочети книгата"Отровните роднини".Може би там ще намериш твоя отговор
# 18
9 авг. 2006, 00:27 ч.
Провала е ясен - самия факт че съм пуснала тази тема вече си е провал. Не зная дали е останало нещо за спасяване, страх ме е да си задам този въпрос
Страх ме е от отговора..........
Тъй като и аз вече съм родител не мога да схвана именно това - как може един родител, да не се радва на успехите на детето си.
Как може да спре да стои зад него, каквото и да се случи. Още повече аз вече не искам, а и преди не съм искала от тях нищо друго освен човешко отношение и обич.
Не зная защо се опитвам да запазя в някакви приемливи граници отношенията ни.
Как да дам тогава личния пример на сина си?!
Да не би да минава в нещо като критическа....или пък е в някакъв вид депресия, който я кара да се държи така....защо не опиташ да си поговорите отново и да я попиташ това, за което се чудиш тук
Виж целия пост
......
Е, то моето не е рецепта - аз по-скоро съм се провалила тотално в общуването с него, а може би не си е струвало да се боря за нещо, което ми носи само огорчение.
Когато аз спрях да се интересувам от него и неговият интерес престана - много интересно наистина, нима това все пак не е задължение на родителя - да подкрепя според силите си за своето / даже и пораснало / дете или поне да не му пречи.
Запитай се - за какво се бориш и струва ли си ...?
При мен не си струваше усилията ....
Е, то моето не е рецепта - аз по-скоро съм се провалила тотално в общуването с него, а може би не си е струвало да се боря за нещо, което ми носи само огорчение.
Когато аз спрях да се интересувам от него и неговият интерес престана - много интересно наистина, нима това все пак не е задължение на родителя - да подкрепя според силите си за своето / даже и пораснало / дете или поне да не му пречи.
Запитай се - за какво се бориш и струва ли си ...?
При мен не си струваше усилията ....
Провала е ясен - самия факт че съм пуснала тази тема вече си е провал. Не зная дали е останало нещо за спасяване, страх ме е да си задам този въпрос
Страх ме е от отговора..........
Тъй като и аз вече съм родител не мога да схвана именно това - как може един родител, да не се радва на успехите на детето си.
Как може да спре да стои зад него, каквото и да се случи. Още повече аз вече не искам, а и преди не съм искала от тях нищо друго освен човешко отношение и обич.
Не зная защо се опитвам да запазя в някакви приемливи граници отношенията ни.
Как да дам тогава личния пример на сина си?!
Да не би да минава в нещо като критическа....или пък е в някакъв вид депресия, който я кара да се държи така....защо не опиташ да си поговорите отново и да я попиташ това, за което се чудиш тук
Препоръчани теми