Тя: - Аз се възхищавам на някой, който е забогатял с ума и способностите си, не някой, който харчи семейните милиони... Също може и да е беден, но ако видя потенциал в него за бъдещето, пак става, така че не мога да се определя меркантилна. На мен не ми трябва не някой богаташ, не ме интересуват луксозни коли, а някой, който хем да ме обича лудо, хем да не ми отнема свободата; хем да е голям чаровник, хем да не изневерява с други...(тук умипшелно ще пропусна останалите недосмислици).... и да провайдва достатъчно.
Аз: - Например колко?
Тя: - Не знам точно... достатъчно.
Аз: - Е колко... хиляда, две, три хиляди? Дай нещо от-до.
Тя: Не знам... Просто достатъчно.
Темата се смени, но на мен ми остана чуденката. Разбира се, хората имат различен начин на живот и имат различни нужди от суми, но това пък да не можеш да определиш изискванията си е малко странно...
То е ясно, че love is never enough и в идеалните вариант щастие ще има, ако мъжът осигури комфортно жилище+нова семейна кола+щедра месечна сума на жена си, ама ако някой иска да и се пробва, как да си прави сметката, когато не знае конкретните суми? Тук не става дума бъдещият е съпруг да е някакъв сметаджия, а просто дали има възможностите да й осигурява за нея след като се ожени за нея и е обещал да се нагърби с тази грижа.
Това е като да започнеш бизнес, без да си съставил бизнес план и да нямаш финансов прогнозен разчет на разходите.
Някой тук може ли да даде някакви ориентировъчни цифри какво е "провайдва достатъчно", ако става дума за вас? Без да включваме децата и разходите по тях - не всяка жена желае деца, така че нека оставим тяхното отглеждане за друга тема.