Какво не бихте простили в отношенията?

  • 16 964
  • 453
# 15
Аз си тръгнах, когато не можех повече да понасям и преглъщам пренебрежението.
Физически тормоз не е имало.
Изневери и лъжи безброй.
Виж целия пост
# 16
Има един комплексен момент на непреодолими различия.
Изневярата не винаги е предателство и не я третирам като такова.
 Важно е да усещаш, когато партньорът ти те третира справедливо и е добронамерен/градивен.
Бих си тръгнал, когато отношенията станат наистина нездравословни. Също така понякога хората наистина искат да поемат по друг път и аз го разбирам.
Виж целия пост
# 17
В предишни отношения съм прощавала лъжа. Смятам, че е имало и изневяра, но нямам доказателство. След втората, си тръгнах.
Сега съм сигурна, че изневяра няма. Просто той има такъв морал. Простих ужасни обиди, които бяха отправени към мен от слабост (казах му, че приключваме) и след алкохол а именно, че аз съм “най-ужасната жена”, че аз нищо не заслужавам, че никога не е имал чувства към мен. Всичко това да ми привлече и негативното внимание.
Относно физическото насилие, случи се в един от скандалите да ми посегне. Удари ми шамар. Аз знам, че съм провокатор, но все пак ми изглежда много жестоко, на фона на това, че той е спортист, а аз съм слаба, дори съм вегетарианка от години и нямам никаква сила в ръцете. След въпросния случай, бях с огромна синина на ръката явно от дърпане.
За този случай той се извини в последствие. Каза, че му е тежко, че така е постъпил спрямо мен и че съжалява.
Въпросът е, че аз не виждам разбиране от този човек. Знам, че има чувства към мен, но не знае как да ме задържи. Имаме сходно чувство за хумор и много силно привличане - сексуално. Според мен, това е, което ни е задържало.
В последната седмица просто не издържам. И преди три дни му казах, че се разделяме. Въпросът е, че имам чувства към него. Той има много достойнства. Но някак си, искам да уважавам себе си.
Не знам къде е границата... дали е премината. И затова питам вас.
Виж целия пост
# 18
Шамар не е окей, дори и да си го заслужаваш.
Не само, защото не нараняваш хората, които обичаш, а и защото няма да е единствен.
Виж целия пост
# 19
За изказаното под влияние на алкохол съм склонна да простя, това с шамара обаче ми идва в повече и мисля че е само началото. Ти си знаеш най-добре, но ако нямаш нещо по-сериозно, което да те задържа, хващай си багажа и довиждане.
И това дали си провокатор или не, говори че търсиш вината в себе си, а не Бива. Каквото и да кажеш или направиш, не е редно да има физически тормоз, особено от мъж към жена. (и vice versa също)
Виж целия пост
# 20
Предполагам, че няма да е единствен. Аз вярвам, че има случаи, в които хората може да си изпуснат нервите и повече да не се повтори. Но с този въпросен мъж говорим и за друг манталитет, възпитание, народност. Той вярва, че може жена да се усмирява и по този начин. Извинява се, защото виждаше, че аз съм наранена от това. Но не, защото той не го смята за нормално...
Виж целия пост
# 21
Аз също съм провокатор, скандалджийка и избухлива. Виждала съм мъжа ми как буквално става зелен от ярост, но никога за 18 години не е посмял да си помръдне ръката дори.
Така, че такива оправдания и извинения след това ... не, мерси.
Виж целия пост
# 22
Този въпрос е на дневен ред при мен сега , в този момент.  Аз обичам , а може би обичах партньора си страшно много ... търпях доста неща , които ме караха да се чувствам като безгръбначно,  проблем който непознати забелязваха много бързо , когато сме били ва почивка.  Чашата при мен преля , когато обиди непростимо родителите ми ,опита се да ми забрани да се виждам с тях,  както и на децата / децата не са негови/ и се опитваше да ми внуши , че ако се скарам с родителите си и не им говоря ще защитя неговото достойнство . След като се опита да ми наложи този модел на поведение се направи на мноого обиден и реши да напусне жилището ми .... след 2 дни се обажда + съобщения колко ме обича и иска да се върне,  но на мен вече ми омръзна да съм крайпътна гара. Проблемът е, че сме от 10г заедно , обичаме се и по навик може би , странно е вкъщи без него , но поне имам желание да се прибера... та ако може съвети,  ще съм благодарна
Виж целия пост
# 23
Моник, според мен, ако още изпитваш чувства към този човек (а какво е мнението на децата не разбрах или са още малки?), можеш да му кажеш, че е възможно да се върне само при посочените от теб условия и при първо престъпване на дума приключвате. Въпреки, че не вярвам пълна промяна на характер да е възможна, ако мислиш, че го обичаш (а не е само навик) би могла да опиташ поне.

Тайра, а твоето ми прилича на мазохизъм с такъв екземпляр
Виж целия пост
# 24
Този въпрос е на дневен ред при мен сега , в този момент.  Аз обичам , а може би обичах партньора си страшно много ... търпях доста неща , които ме караха да се чувствам като безгръбначно,  проблем който непознати забелязваха много бързо , когато сме били ва почивка.  Чашата при мен преля , когато обиди непростимо родителите ми ,опита се да ми забрани да се виждам с тях,  както и на децата / децата не са негови/ и се опитваше да ми внуши , че ако се скарам с родителите си и не им говоря ще защитя неговото достойнство . След като се опита да ми наложи този модел на поведение се направи на мноого обиден и реши да напусне жилището ми .... след 2 дни се обажда + съобщения колко ме обича и иска да се върне,  но на мен вече ми омръзна да съм крайпътна гара. Проблемът е, че сме от 10г заедно , обичаме се и по навик може би , странно е вкъщи без него , но поне имам желание да се прибера... та ако може съвети,  ще съм благодарна
Непростимо е да се опитва да ограничава контактите ти и на децата ти с твоите родители. Сама виждаш, че ти е по-спокойно сега и вече имаш желание да се прибираш вкъщи когато го няма. За какво ти е да се връща? Да си безгръбначно пак?


А за Tyra: ударил ли те е веднъж, пак ще го направи. Още повече че според неговата култура го приема за нормално. Явно не виждаш ясно картинката, щом питаш мината ли е границата. Не само е минала, но и по-зле. Аз не бих простила нито шамарът, нито обидите.
Виж целия пост
# 25
Тайра, каква е файдата да е много висок и с винаги растящи доходи (знам, че имаше още много, ама това съм запомнила от твоите изисквания), като ще те шамаросва? Пренареди си приоритетите. При мен номер едно винаги е било изискването да е добър човек. Това изключва всякакъв бой и обиди. Звучи семпличко, но е много важно, основата на всичко. После вече аз лично държа на смелостта (не мога да си представя да съм със страхлив мъж), да не е скръндза (грозно качество, но пък съм ОК с това да е беден) и още някое там. Ти си имай твоите лични изисквания, каквито ще да са те, но това за добротата на човека го изтегли напред в първостепенна позиция, че без него кофти. Ей сега си представих и как ще се почувства детето ми, ако баща му ми плесне един шамар пред него. Ще изпадне в ужас. Ти нали търсеше добър баща (това също си го спомних)? Това значи и добро отношение към майката.
Виж целия пост
# 26
"С един мъж трябва да ми е ДОБРЕ. Да ми е зле мога и сама!". Това е. Просто е. Не ми ли е о. к. с него, значи не трябва да сме заедно. Животът е мнооооого кратък, единствен е, не желая да го пропилявам /подарявам на хора, които не го заслужават.
Виж целия пост
# 27
Благодаря на всички! Иначе, аз никога не съм мислила, че от слабост той може да направи толкова глупости.
Бях на гости в семейството му. Той е отговорен син, брат, приятел. Към мен винаги е бил мъжкар и джентълмен досега.  Въобще той ми е показвал досега съвсем друго отношение. От там идва и объркването.
Едва ли ще се върна в тези отношения. За мен са поредните провалени...
Виж целия пост
# 28
Тайра, замисли се тези алкохолни изцепки често ли са? Да не се окаже, че прекалява с алкохола често? А и от алкохала падат задръжки, та може много от казаното да го мисли.
  Аз се борих 15 - 20 години за своя брак. Накрая алкохолът беше този, който ми реши проблема. В последствие разбрах колко ме е лъгал. А аз лъжи трудно прощавам.
  И аз го мислех за добър човек. Но пиян става много агресивен и тогава разбрах, че иска да е добър или се прави на такъв, но дълбоко в душата му живее властен егоист, който полудява   ако не стане неговото.
Виж целия пост
# 29
Tyra, премината е границата в момента, в който отсрещния решава, че не сте човек и Ви посяга физически. От там нататък е въпрос на време за следващия шамар. Така той се научава да греши, а Вие да прощавате. Докато дойде моментът на безсилие да промените ситуацията. Не стигайте дотам!
Другото момиче, което се включи със сходен проблем, съветът ми е същият. Щом е дотолкова егоист и манипулатор да иска да Ви отдели Вас и децата Ви от най-близките Ви, изобщо не Ви обича. Просто иска да нямате никаква опора в живота и да Ви подчини изцяло, вече по какъв начин - аз предполагам...
Успех, момичета! Действайте смело и не пропилявайте секунда от така ценния живот!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия