Февруарският рожден ден наближава, голям купон се очертава

точно така е! А и плюс това ИТ не дава такова разрешение когато става дума за периода от три години след раждане( в общия случай разбира се, с изключение на ликвидация или закриване на предприятие). Т.е. законодателя наистина пази майките, но ги оставя в ръцете на работодателите, които вече могат да правят каквото си искат и накарат работника / служителя да напусне сам.

Това обяснявам,  че инспекцията по труда дава разрешение.  Може да е тромава и тежка процедурата,  но го дават.  Вчера и шефа ми,  и нашият ЧР ми го казаха и ми обясниха какви причини могат да се изтъкнат,  а моята приятелка ми го потвърди вечерта.

За щастие съм държавен служител и никой и за секунда не си е помислял да поставя въпрос за напускане.Ужасявам се от безпринципността на работодателите и желанието да се отърват от майките с деца.После да ми приказват за де емографска криза.

Явно масово са такива.Моят беше от разбраните и нормални работодатели,отделно колектива ни беше супер разбран,преди майчинството не съм имала никакви проблеми,с голямо нежелание напуснах.Ще видим на есен при търсенето на нова работа в малкия град какво ме чака.

Нормално и в същото време не нормално, зависи от коя страна си. Частният сектор дава заплати 2,3 пъти минимум над държавните, частикът си иска служители,  за да върви бизнесът.

Аз работя в доста голяма европейска компания. Няма как да бъдат прилагани игрите на дребно със закриване на работна позиция, а и доста си пазят имиджа - уволнена или съкратена майка не звучи гот.

Така и не ми намериха заместник и явно чакат да се върна. На мен обаче няма да ми е спокойно да взимам болничен през седмица за две, затова взимам неплатен да си гледам спокойно детето и да му давам колкото време му е нужно за оздравяване.

ИТ не дава толковя лесно разрешения

Дават,  не дават все тая.  Щон са решили че не искат даден работник ще го съкратят,  рано или късно.  И догодина като соре да ме "пази"  закона кжво прайвам?  Пак излитам на борсата.  Печеля една година,  вярно  не е малко.  Мога да се оглеждам през тази година за нещо друго,  но като знам как размитат за 40 годишни,  с близнаци под 12 години... На колкото интервюта стм ходила все едно и също  деца имате ли,  мислите ли да забременявате,  има ли кой да ги гледа.... А като чуят за деца във възраста на детската градина и под нея директно ти лепват червен етикет -  неблагинадеждна.   Сестрата на едно бившо гадже кандидаъства за държавна работа,  след майчинството.  И там същите въпроси има ли кой да ѝ гледа децата два броя през две години.  Едната от комисията дето им гледа документите ми е приятелка и ми звъня да ме пита   за подробности,  т. к.  проучваха си кандидатите.  Ами коментарите ме ужасиха -  подходяща е,  сред фаворитите е,  много добре се е представила на изпити/тестове там каквото са полагали,  ноооо има малки деца.  Кажи ѝ да не се надява... При все че момичето нямаше 30 години тогава. Върви после кандидатствай и се надявай да няма дискриминация.

Ами има и места, където не е така. Моя приятелка си смени работата, точно след майчинството. И то, кагато ѝ се баха обади за интервю, тя беше с детето в болница (февруарче, но 2017набор). Тя им казала, че няма да може да отиде, защото е с малко дете и в момента са в болница, но работодателя ѝ казал, че ще я изчакат... и в крайна сметка започна работа там.
Та не всички работодатели не приемат майки с деца.

Съгласна съм,нашата фирма не е от малките,към 200 човека персонал,поне 50 са майки с  малки деца,винаги е проявявал разбиране управителя,както и ние без деца колегите,сме взимали допълнителни смени при нужда,болничните не се гледат с лошо око.Та за мен това е нормален човек и работодател,има веднага кой да извика и да замести,дава едни и същи пари и за него е без значение дали аз ще имам повече или по малко смени.

Ооо със сигурност има такива,  дано са повече. И в нашата фирма бяха толерантни и към мен са били когато съм отсъствала покрай процедурите,  но явно сега рязко сменят социалната политика.
Е живота не е свършил,  а и нне сме се венчали за работата си.  Все ще излезе нещо някога..

Понякога, дори да изглежда, че си загубил, се оказва, че си спечелил

Има голяма разлика в социалните политики в различните сектори. Едно е да си програмист и да те търсят от поне 10 места, друго е да си икономист.
И аз съм за максимата "Всяко зло за добро!".

Здравейте и аз да се включа с мнение по последната тема. Според мен, ако работодателя реши да освободи служител, ще го направи каквито и закони да има. В нашата фирма едно момиче се върна от майчинство с дете под 3г и намериха друг член по който я освободиха. Става въпрос за голяма компания.
Аз също съм на мнение, че има дискриминация към работещите родители с деца. С каката едвам избутахме с малко помощ в началото от баби и дядовци. Да, обаче сега няма на кого да разчитаме и от това направо ми "настръхва" косата и се чудя кога и как ще се връщам или изобщо да не го  планирам още...
С каката бяхме влезли в голям филм, покрай честите боледувания, отделно работодателите не толерират честите болнични все още.

Никога няма да забравя за първи път ми се наложи да изляза болничен 2г, след като започнах работа.  Бях хоспитализирана заради пневмония.  Обаждам се на шефа,  казвам диагноза, болница, (беше сряда следобед) , ьа той ме пита в понеделник на оперативката дали ще успея да дойда

И все пак тук сме облагодетелствани от соц.политика и майчинство,  защото ако погледнем на запад.... 2-3 месеца майчинство и се оправяй.

Аз работя точно в такава компания, чиято компания майка е в държава с 2-3 месеца майчинство. Много им се вижда тук като излязат служителки по една година в майчинство, но нищо не казват, защото са стабилна компания, не могат да подминат закона и въпреки всичко просто понякога не могат да се стърпят да не направят коментар как по цяла година се стояло вкъщи. Аз откакто съм се върнала, не взимай болнични, защото имаше кой да гледа детето като се разболее. Сега обаче за няколко месеца се случи така, че хем аз се разболях, хем детето след това и нямаше кой да го гледа, та си взимах болнични. В началото бяха много толерантни в стил разбира се, гледай бързо да се оправите. След последния път обаче пропуснаха любезния тон и ме питаха кой ден горе-долу ще успея да се върна. Та ясно е, че търпението им се поизчерпва, но не смеят нищо да ми кажат засега. Все пак на фона на другите работодатели, моят е много толерантен и гледам и аз да не прекалявам, за следващите боледувания на детето, ще го гледат, а аз ще съм на работа, какво да се прави. Отчасти ги разбирам и аз - ако ме няма 3 седмици в месеца, абсолютно никаква работа не се върши, не могат да наемат друг, понеже вече имат човек за тази позиция - мен. Ако наемат друг, то е ясно, че аз ще трябва да си ходя по някакъв начин, двама не им трябват. Та и аз гледам да балансирам някак и да не ги дразня много, защото работата ми е добра, а по-толерантен работодател, докато детето ми порасне надали ще намеря. Горе-долу го постигам, защото имам кой да ми помага, ако нямах, не ми се мисли как щяха да се развият нещата.