Здравейте,
Ето накратко моята история. Ожених се на 24 след 2г връзка за човека, в който бях влюбена. Бяхме студенти, но и 2мата работихме, живеехме в апартамента на майка ми и се справяхме сами . Завършихме и започнахме работа по специалностите, които имахме. Доходът ни нарасна значително и започнахме да се оглеждаме за свое жилище. Теглихме кредит и успяхме да си вземем. Родиха ни се деца и като изключим помощта от майка ми да ги гледа, когато сме на работа , а някой е болен, друга помощ не сме получавали. Техните нито са давали пари някога за нещо, нито са гледали децата , но си позволиха да дават коментари, как аз съм била лоша майка, защото съм се върнала много рано на работа - 10м като работех предимно от вкъщи или ходех за по 2-3ч. Трябвало да седя 2г в майчинство и да ги гледам , а е можело да не теглим кредит за жилището, а да жиеем в малкият апартамент на майка ми или да отидем да живеем на село. Това било причината и децата ми да са " изоставащи и със забавено развитие". ( успяха да влязат в детската градина на италианския лицей без връзки и пари под масата). Мъжът ми тогава не реагира по никакъв начин и беше притеснен дали няма баща му да вдигне кръвно, а не го притесни факта, че той обижда жена му и децата му. Аз , разбира се, преустанових всякакъв контакт с тях , но ясно осъзнах, че на мъжът ми не му пука особено на мен. След 10г брак започнах да го питам разни неща за мен , дали знае. Е, оказа се , че не знае нищо. Каква храна предпочитам, какво харесвам и какво не . Дори за рожденият ми ден не си направи труда да ми вземе нещо. Каза ми да си взема отпуск, за да мога да оправя къщата... Предложих му да си взема апартамент под наем и да се изнеса с децата , а той отвърна "ок. надявам се да идват и при мен понякога ..." Вероянтно той винаги е бил такъв , но не ми е правило такова впечатление. Искам да си запазя семейството, но вече не издържам на това безразличие и си изпускам нервите. Какво да правя? Как да го накарам да осъзнае, че ще ни загуби?
Виж целия пост
Ето накратко моята история. Ожених се на 24 след 2г връзка за човека, в който бях влюбена. Бяхме студенти, но и 2мата работихме, живеехме в апартамента на майка ми и се справяхме сами . Завършихме и започнахме работа по специалностите, които имахме. Доходът ни нарасна значително и започнахме да се оглеждаме за свое жилище. Теглихме кредит и успяхме да си вземем. Родиха ни се деца и като изключим помощта от майка ми да ги гледа, когато сме на работа , а някой е болен, друга помощ не сме получавали. Техните нито са давали пари някога за нещо, нито са гледали децата , но си позволиха да дават коментари, как аз съм била лоша майка, защото съм се върнала много рано на работа - 10м като работех предимно от вкъщи или ходех за по 2-3ч. Трябвало да седя 2г в майчинство и да ги гледам , а е можело да не теглим кредит за жилището, а да жиеем в малкият апартамент на майка ми или да отидем да живеем на село. Това било причината и децата ми да са " изоставащи и със забавено развитие". ( успяха да влязат в детската градина на италианския лицей без връзки и пари под масата). Мъжът ми тогава не реагира по никакъв начин и беше притеснен дали няма баща му да вдигне кръвно, а не го притесни факта, че той обижда жена му и децата му. Аз , разбира се, преустанових всякакъв контакт с тях , но ясно осъзнах, че на мъжът ми не му пука особено на мен. След 10г брак започнах да го питам разни неща за мен , дали знае. Е, оказа се , че не знае нищо. Каква храна предпочитам, какво харесвам и какво не . Дори за рожденият ми ден не си направи труда да ми вземе нещо. Каза ми да си взема отпуск, за да мога да оправя къщата... Предложих му да си взема апартамент под наем и да се изнеса с децата , а той отвърна "ок. надявам се да идват и при мен понякога ..." Вероянтно той винаги е бил такъв , но не ми е правило такова впечатление. Искам да си запазя семейството, но вече не издържам на това безразличие и си изпускам нервите. Какво да правя? Как да го накарам да осъзнае, че ще ни загуби?
