Моята история е с малка вариация. Списъкът ми с желания беше само 10 позиции, в които едната специалност беше и редовно, и задочно. Право р/з, счетоводство, социология, забравих другите. Приеха ме по последното желание, филология. Почнах с големи препъвания, грам желание нямах, първи семестър го изкарах с тройки на магия. После установих, че езикът ми се удава, взех се в ръце, завърших с отличие (на изпитите потокът преписа от мен), почнах работа на морето и в този момент осъзнах, че реализацията ми с тази специалност е 4 месеца годишно. Изкарах 7 сезона, след което станах първо продавачка, после секретарка, сега съм продавачо-секретарка. Не съжалявам за тези 4 години учене и 7 сезона с пияндета на Слънчака - с тях си положих основите. Сега гледам на това като на две страници от живота ми - прочетох ги и прелистих нататък.
Нямам желание отново да уча в университет и да оригиналнича с курсови и дипломни работи. Гледам да поддържам някаква обща култура и да си живея спокойно и без стреса на 'ама аз сега вписвам ли се в тази интелектуална група хора, или изглеждам тъпа, защото съм само бакалавър и не ходя на пиано бар'.
Ако някога нещо ме заинтересува и най-вече видя хляб в него, тогава ще се преквалифицирам.