Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Филмите, белязали живота ни

  • 2 084
  • 43
Здравейте, искам да ви попитам два въпроса, свързани със седмото изкуство.

1. Кои са онези филми, които имат дълбоко сантиментална стойност за вас, защото ви носят някакъв спомен? Вдъхнових се от великата тема "17 мига от пролетта", в която хората споделяха за най-разтърсващите и запомнящи се моменти в живота им. Иска ми се да направим същото и за филмите в живота ни. Вероятно е лично, но би било интересно да споделяте и спомена, с който ги свързвате, като не е задължително да е нещо супер драматично и затрогващо. Аз например имам спомени просто за хубави следобеди, когато съм се връщала от училище и съм била сама, гледайки някой филм. Удоволствието беше огромно.
Вероятно много от вас ще посочат филми от детството си, което е прекрасно. На мен ми се иска да изредя всички, които съм гледала тогава.

2. Кои филми или сериали са ви т.нар. guilty pleasure? Такива, които обичате да гледате отново и отново, въпреки че нямат голяма художествена стойност, остарели са и т.н.

Ще дам ход на темата с моите отговори.
1. Филмът "Лолита" с Джеръми Айърнс от 1997. Бяхме го купили заедно с вестник "Стандарт". Ако си спомняте, имаха период, в който слагаха вътре ДВД в картонена опаковка, та този беше един от първите. Аз тогава бях на 14 и видях, че на обложката пише да не го гледат онези, които още нямат 18. И аз като едно прилежно и добро дете си рекох, "добре, ще изчакам", но след година и половина пак се сетих за него и не издържах. Странното е, че при първото гледане не ми въздейства кой знае колко, но след няколко месеца съвсем случайно се присетих за него и вече нямаше отърване. Прочетох веднага и книгата и постоянно се сравнявах с героинята, защото беше близка до мен по възраст, макар и да не бях на 12, хаха.

2. "Луди години" с Анджелина Джоли и Уинона Райдър. Дълги години бях луда фенка на Анджелина, но когато гледах този филм изобщо не знаех за нея. Само си спомням как в една от сцените, в които тя лежеше болна на легло и светлината от прозореца огряваше лицето й, си помислих, "Леле, тази какви големи устни има". След година и половина научих коя е тя и изведнъж се сетих, че тя е била онази с устните.

3. "Фатално привличане" с Майкъл Дъглас и Глен Клоуз. Гледала съм го като малка, но чак години по-късно се сетих за него, след като видях сцената със сготвеното зайче. Беше един от онези пронизващи моменти, когато помниш нещо ярко, което те е впечатлило в много ранна възраст.

4.  "Едуард Ножиците" - нямам представа защо този филм толкова ме е впечатлил като бях дете. Но по същия начин, когато съм го гледала, не съм имала понятие кой е Джони Деп и т.н. Години по-късно като осъзнах, пак изпитах задоволство от прозрението.

5. Ще сложа един латиносериал, хаха, защото наистина е белязал детството ми и защото всички мои приятелки и техните майки и баби го гледаха. "Жената на моя живот" с Марио Симаро. Вероятно и някой друг ще го помни.

Липсва ми нещо от времето, в което телевизията все още беше голяма сила в живота на повечето хора. Тогава всички бяха гледали един и същи филм предната вечер, защото нямаше интернет и всички гледаха телевизия. Помня как със съседката, жена на 60 години, обсъждахме филма за сирачето "Ани", който до ден днешен не мога да намеря, не е новата версия. Едва ли днес ще преживея нещо подобно. По-възрастните хора продължават да гледат и да си обсъждат, но другите вече отдавна гледаме в интернет или каквото си поискаме на други платформи. Сякаш вече всичко е изгледано. Да не говорим пък баща ми как ми е разказвал в неговото детство как са се тълпяли да ходят на кино и какво вълнение е било да гледат "каубойски" филми. И дори в селото му е имало кино, а днес това село... се обезлюдява.

По втория въпрос - аз много рядко гледам повторно някой филм, дори да го харесвам. Отдавна не съм се пробвала да гледам пак анимации, които обичам. Сякаш вече в зряла възраст ме е страх, че ще са ми скучни. Но един такъв филм например е "Храбрият малък тостер", от 80-те години, който обожавах.
Guilty pleasure са ми колежанските филми и тези за гимназията - "Гадни момичета", "Лесна, а?", "Шантав петък"...

Guilty Pleasure са ми и повечето филми на ужасите. Просто обожавам жанра. "Знам какво направи миналото лято" също за мен е емблематичен филм, който едно време гледах само заради заглавието. Толкова зловещо и същевременно вълнуващо ми звучеше.

Ваш ред е. Надявам се да потръгне темата. Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Сериалът "Тъй нареченият мой живот" с Клеър Дейнс. Бях тийнейджър и този сериал заедно с "Приятели" задаваше всички въпроси, които съм си задавала и аз... много истински и готин.

Филмите на Милош Форман много са ми повличли. Особено "Любовта на русокосата",  " Полет над кукувиче гнездо" "Черен Петър", "Коса"
 Полански, Спилбърг, рок- оперите като "Коса" и "Томи", но и "Фантомът на операта", "Котките", ""Исус Христос - Суперзвезда"  са част от друг период в живота ми.

Френското кино с Амели Пулен, Три цвята, комедиите на Луи Дьо Фюнес, но и новите на Бесон, заедно с Леон

Забравих да спомена за анимациите на Миядзаки- всичките до един

Ох, много са...но напоследък гледам предимно сериали за убийства и това ми носи голямо удоволствие
Виж целия пост
# 2
По т. 2 - Наистина любов.
Въпреки, че вече е на път да достигне Сам вкъщи като коледна досада, някак винаги ме залепва пред екрана, особено сцените с Хю Грант.
Виж целия пост
# 3
1. Филми, които са ми направили изключително силно впечатление (но не вярвам чак да са ме белязали):
Междузвездни войни - оригиналната трилогия направо ме омагьоса, когато я гледах за първи път.
Скрит текст:
За мен филмите са за Люк и Дарт Вейдър; Хан Соло и Лея никога не са ме интересували чак толкова - те са като странична сюжетна линия за разреждане на напрежението.
Точно затова се дразня, че новите филми се подиграват с наследството на оригиналите. 
Малката русалка на Дисни - била съм в първи или втори клас. По принцип изключително се дразня, когато филмите променят оригиналния сюжет (и да, дори тогава се дразнех). Но тази приказка ме депресира - май е първото нещо в живота ми, което ме е депресирало. Когато ми подариха касетата, изрично ми беше казано, че е с хубав край - тогава за първи път гледах анимация на Дисни и започнах да ги харесвам (не всички, но доста от класическите).
Има още много филми, които харесвам изключително много, но няма смисъл да изброявам.

Има и такива, които са ме депресирали за по една седмица, но не искам да ги включвам в коментара.

От сериалите - нищо не гледам отново и отново, все пак, любимите ми си остават Изгубени и Бойна звезда Галактика (гледала съм ги по 3-4 пъти) и за сега нищо не може да ги измести. От време на време се появява някой добър сериал, но все нещо не му достига, за да ми стане по-любим.
Навремето много харесвах Клонинг, исках да си го изтегля, за да го гледам пак, но попадам все на по-новата версия, която не ми харесва (не харесвам актрисата в ролята на Жади - лигава е). Като малка гледах много латино сериали, но съвсем малко от тях са ми направили впечатление...
В детството си обожавах Патешки истории и го чаках с нетърпение - спомням си, че е имало случай да съм на морето и да ме е яд, че не мога да намеря телевизор, за да го гледам (бяха ме извели на заведение)...
Виж целия пост
# 4
Почти любов! Толкова позитивен, вдъхва надежда и желание да ми се случват хубави неща!
От сериалите Стъпка по стъпка. Напълно описващ моето семейство.
Виж целия пост
# 5
Синьо лято определено беляза ако не живота ми, то поне детството ми. Никога няма да го забравя. Все още ми е тръпка.
Виж целия пост
# 6
Междузвезадни войни е определено филмът, който ме е белязал най рано. Но не най старите теи серии, с малко по новите три- Епозод 1,2,3. За мен филмът винаги е бил филм за Дарт Вейдър, а останалите герои са ми само вградени в идеята как един човек от добър се превръща в най - страшното зло на "галактиката". И как позволява на страховете му да го обземат и превърнат в нещо, което дори самият той не е предоолагал.
Филм от зрелите ми години, който ме е впечатлил изключително много е Престиж. В него ми харесва идеята, че човек в живота си винаги плаща" цената", дори и за другите това да изглежда магия.
И последно, един сериал-The leftovers. За мен пресъздава идеята за смъртта и как тя се према или по скоро не може да се приеме от хората и как всички търсят някакво обяснение за това че любимите им хора са безвъзвратно изгубени ибя търсят в отделни форми - като например религията, но в крайна сметка смъртта е неприемлива, защото отнема обичното ни.
Виж целия пост
# 7
"Лабиринт" и "Уилоу" - омагьосващите приказки, които продължавам да гледам и до днес. И първото ми влюбване, от големия екран, в Джарет - кралят на гоблините.
"Първичен инстинкт" - първият ми досег с еротиката. Няма да забравя сцената с Шарън на стола.
"Терминатор 2" - Едуард Фърлонг, ееех, как го исках за гадже. Разтапящият се и съединяващ се като живак новотехнологичен киборг и рев за Арни накрая.
"Интервю с вампир" - това е МОЯТ филм. Просто го чувствам с душата си.

Това се сетих първосигнално. Едни от първите, които са ми повлияли дълбоко. По-натам има още доста, но мисля да се спра само на тези.

Сериал - "Двама мъже и половина"
Виж целия пост
# 8
1. В различни етапи от живота ми различни филми са ме преобръщали. Когато бях малка - "Междузвездни войни". В гимназията - филмите на Фелини и Тарковски, всичките, изгледала съм ги до един. И донякъде "Апокалипсис сега". През 1999 г. - "Матрицата", възвести новото време, това бе пророчески филм. Само първата "Матрица", сикуълите бяха шит. Вече съм стара и мъдра и установена, трудно нещо ще ме преобърне, но продължавам да се наслаждавам на доброто кино.

2. Виновно удоволствие - сериалите "Двама мъже и половина" и "Теория за големия взрив". Знам ги наизуст, защото съм ги гледала вече не знам колко пъти. Изпадна ли в депресия, веднага си ги пускам. И се дразня, че се смея на шегите в "Двама мъже и половина" до сълзи, при положение че повечето са ужасно женомразки шеги, а аз се пиша първа феминистка. А за "Теорията" - предполагам, че съм си нърд и обичам да гледам себеподобни да се излагат и това да е симпатично.
Виж целия пост
# 9
Здравейте, искам да ви попитам два въпроса, свързани със седмото изкуство.

1. Кои са онези филми, които имат дълбоко сантиментална стойност за вас, защото ви носят някакъв спомен?

2. Кои филми или сериали са ви т.нар. guilty pleasure? Такива, които обичате да гледате отново и отново, въпреки че нямат голяма художествена стойност, остарели са и т.н.


1. Междузвездни войни - първите, които всъщност са епизоди от 4 до 6.
Гледахме ги аз, майка ми и брат ми. Беше голяма мъка да купим билети, а аз все се оказвах втора смяна и трябваше да тичам до киното от училище. Отделно, че бях и не много висока, сядах на чантата, за да виждам Simple Smile.
Имаше и един филм "Прокажената". Явно майка ми го беше харесала много, защото макар и около 4-5 годишна бях запомнила филма и знаех за какво се разказва, а още не знаех да чета (поне така мисля). Гледахме го по кината.
2. О, тук задължително екранизациите по Джейн Остин, като най-гледаната от мен е Гордост и предразсъдъци с Кийра Найтли и Матю Макфейдън.
Прокълнатите крале, Викторианска готика, Игра на тронове, само два пъти Фарскейп - но сигурно ще наваксвам.
Виж целия пост
# 10
Много са, но Междузвездни войни заема челното място. Имахме видео, което беше докарано с фабричен дефект от Япония и не подлежеше на поправка, но му измислихме вентилатор, който тунинговах в 3-4-ти клас. Тъкмо се бяха появили и първите видеотеки и беше много трудно да се докопаш до касетите. Първият път ги гледах разбъркано 4, 5 и 6 и чак след време схванах логиката и отидох специално като пуснаха тунингованите версии по кината в края на 90-те. След това се появиха епизоди 1, 2 и 3, които бяха интересни предимно от гледна точка за генезиса на Вейдър. Новите епизоди обаче някак не пасват и трябва да ги гледам по няколко пъти с лупа, за да открия нещо хубаво и стойностно и схвана идеята на създателите. Роуг уан също става, но Соло не. Към края на 80-те години и началото на 90-те години добавям също Батман на Тим Бъртън, Конан (мислех че е жена с тази коса и най-вече бомби, които се оказа мускули), Червената Соня, Терминатор и другите филми с Арнолд, Сталоун и Чарлс Бронсън от това време.

Сериалът разбира се е Туин Пийкс, тотална психария, която гледахме семейно и това беше едно от малкото хубави неща в семейството преди да се разпадне. Също и Седморката на Блейк, който трябва да си припомня някой ден. От по-новите - Фриндж, въпреки че го развалиха накарая и не го догледах. И разбира се номер 1 е Ало, ало заради българския дублаж (в оригинално звучене ми е безличен).

Друг много любим и силен филм е Изкуплението Шоушенк, както и Фаренхайт 451 от 60-те години. Също и един от първите филми за Джеймс Бонд от края на 50-те или началото на 60-те години, който не е част от официалната поредица, а е по-скоро комедия-пародия-мюзикъл с невероятни за времето си ефекти и каскади. Най-откаченият е Боен клуб, който ме държа в шок няколко дни след като го гледах. Матрицата също е култов като идея, но мисля, че е недооценен (говорят предимно за спец ефектите, които наложиха нови стандарти в киното) откъм послание и пророчество. Днес за хората е толкова нормално да са в матрицата както да се хранят и да спят примерно. Тъжното е че вече почти няма абдали, които да те попитат дали искаш да продължаваш да живееш така и да ти предложат червеното или синьото хапче ...

От европейското кино, основно френско и някои филми с Лино Вентура, Пиер Ришар, Оливиер Маршал, Жерар Депардьо, Мишел Константан, Мирей Дарк, Луи дьо Финес, Белмондо, Делон, ле нюл, ле зенконю и т.н., които са вечни и като виното стават все по-хубави с времето. Киндзадза и едно телевизионно шоу с един мустакат чичко (накрая се въртеше някакво колело и едно дете се закачаше с водещия).

От индийското кино - един филм със Стейси Кийч в няколко серии. Гледахме го докато бяхме на ученическа екскурзия с автобус из Европа и толкова бяхме запленени от историята, че почти не разглеждахме забележителности в този ден Simple Smile По VTV, докато беше част от цифровизацията, даваха съвременни индийски филми уикенда, които не бяха лоши.

От азиатското кино - филмите за Шао Лин, които даваха едно време в кино Одеон. После бяха Джеки Чан и Джет Ли с Жан Клод Ван Дам между тях. След 2000 г. покарай интернет и торентите разбрах че азиатското кино не е само Хонк Конг и открих шедьоври като Онг Бак, Олдбой и т.н.

От българското кино: Спас и Нели, 13-тата годеница на принца, Да обичаш на инат, Двойникът.

От анимацията и детските: Бенджи, Закс и звездния принц, Васко да Гама от с. Рупча, френските Костенурките нинджа и Мариан нещо си за една тип мускетарка.

За Guilty Pleasure не знам, тъй като днешните филми стават все по-безвкусни и пуканките и колата не помагат да се преглътнат. По-скоро ще да е някой стар филм, който гледам за пръв път или си припомням, защото знам че става като например Криминале (невероятни Ума Търман и Джон Траволта), Отплата с Мел Гибсън, Борн (по-смислен ми е от Джеймс Бонд) ...

ПС: Много приятна и необятна тема! За цъжаление и донякъде тъжна, че с напредъка на така наречения прогрес, всичко включително и киното, става по-зле ...
Виж целия пост
# 11
Мариан Първата, не беше ли така?

Васко да Гама, как го забравих, страхотен беше и все още е.

Аз пък се учудвам на всеобщото харесване на Междузвездните, на мен никак не ми допаднаха, нито тогава, нито сега. Супер безличен ми е.
Виж целия пост
# 12
Да, "Междузвездните" явно на много хора е оставил отпечатък. Аз съм малко по-малка, през 90-те съм родена, не знам дали това оказва влияние понеже не съм го хванала, когато е била масовата истерия по него, но и на мен никога не успя да ми хареса този филм.

В моето детство имаше един филм "Десидерия - Пръстенът на дракона", та той ми беше оставил отпечатък силен.

А някоя от вас да е гледала някога една игрална версия за Снежанка? Тооооолкова пъти са я давали по някоя от кабеларките и толкова я харесвах... но я няма никъде. Показваха и трите способи на вещицата да убие Снежанка и си беше изцяло игрален филм.

P. S. Боже, намерих го! Оказа се, че е от 1955! Някой друг да го е засичал?



Какво нещо беше... кабелните телевизии и те се гледаха. Мисля, че по Евроком съм изгледала много филми и латино сериали. Липсва ми, когато по основните канали излъчваха детски програми в събота и неделя сутрин. Беше традиция и празник за мен да ги гледам. Сега всичко е наблъскано в специализирани канали. Спомням си и как по БТВ излъчваха американски сериали в праймтайма, "Отчаяни съпруги", "Анатомията на Грей", а от десет години насам само турски сериали и не изглежда да има някаква промяна.
Виж целия пост
# 13
В България никога не е имало масова истерия по МВ и самите записи са се появили много по-късно, в сравнение с другите страни.
Много от филмите, които сте споменали, на мен също са ми направили огромно впечатление, обаче нещо странично го е развалило. Примерно Матрицата е изумителен, но двете продължения са разочарование...
Скрит текст:
И аз като малка харесвах някои от италианските филми приказки, но и те ме отблъснаха с продълженията си - Фантагиро започва добре, а финалът в последния филм е отвратителен (за мен) - изостави съпруга си и избяга с някакъв скитник, за да "приключенства". Тази принцеса-дракон не я харесвах заради ужасните говорещи кукли на добрата принцеса. Напомнят ми за Чъки.
Виж целия пост
# 14
Междузвездните войни - първите серии и след това Епизод 1,2 и 3 са ми като библия. Според мен не е до това, кога си роден. Някои хора го усещат, други не. Моят мъж например изобщо не се прехласва, а синът ми -на 16, който по принцип не се увлича от фантастика и не споделя моя вкус за филми ,също има тръпка към тези серии.
 Матрицата също ме разтърси. Първа серия - много любима, другите още ги умувам.
 Другият ми филм - библия - Властелинът на пръстените. Бях чела книгите, както и книгата за Билбо. По никакъв начин не ме разочарова филмът, напротив.

 Друг филм, който гледам винаги, когато мога - Шоколад. Много красив и добър .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия