Филмите, белязали живота ни

Публикувана: 18 дек. 2019, 17:19 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2020, 22:05 ч.

2 577
43

Джуд - Потребител

Ентусиаст

# 30 24 дек. 2019, 10:52 ч.

Много готини филми сте споменали, почти всичките ги зная.

Waterproof, Ах, този джаз е наистина страхотен филм. Жалко, че ти носи тъга.

Caprice, твоите съм ги пропуснала и смятам д ги изгледам, като имам време.

Сетих се за "Родени убийци" - на Оливър Стоун. Велик ми се струваше. По- велик от "Криминале" на Тарантино

Забравих да спомена филмите на Гилиъм- Най- любими са ми "Бразилия" и "12 маймуни". Особено вторият ми е повлиял много, но в днешно време, вероятно "Бразилия" би ми харесал повече- трябва да си го припомня.

От по- съвременните филми- Swissarmy man ми е много любим, изключителен ...и не за всеки
https://www.imdb.com/title/tt4034354/

Виж целия пост

gg__

Новак

# 31 25 дек. 2019, 05:21 ч.

Филм: Мръсни танци, бях на седем когато го гледах и се влюбих и във филма и в главния герой.
Сериал:Доктор Куин Лечителката.
Анимация: Цар Лъв.

Виж целия пост

Г-жа Рамацоти

# 32 26 дек. 2019, 15:23 ч.

Птиците умират сами, Гладиатор, Амадеус, Сблъсъци, Реката на тайните, Страстите Христови, Мостовете на Медисън, Рейнман......Всеки от тези филми ми е дал повече от зрителна наслада

Виж целия пост

unabella

# 33 26 дек. 2019, 21:33 ч.

На първо четене се сещам Легенди за страстта, Къщата на духовете /по Исабел Алиенде/, Мостовете на Медисън, Мръсни танци...

Виж целия пост

Cuckoo

Ентусиаст

# 34 27 дек. 2019, 15:25 ч.

Помня Уилоу, заради използваните истински лилипути и защото имаше само една прожекция на Панорамата през 1988, и затова залата щеше да се пръсне от хора, аз седях на пода.

Виж целия пост

моя милост

Новак

# 35 27 дек. 2019, 16:43 ч.

Изборът на Софи

Виж целия пост

Vikinedyalkova

Новак

# 36 27 дек. 2019, 17:21 ч.

"Последният подарък" - много смислен филм поне за мен

Виж целия пост

Misfit

# 37 27 дек. 2019, 23:49 ч.

От раз се сещам само за няколко филма - Life is beautiful (на италиански по-добре звучи), The green mile, Dragonfly, Dancer in the dark, Eternal sunshine of the spotless mind, The notebook; както и за няколко имена - Ингрид Бергман, Роберто Бенини, Педро Алмодовар, Уди Алън.
Първият ми филм на кино е Джуманджи. Наскоро разбрах, че от 2017 и 2019 има нови джуманджита, амаааа едва ли 🙂

Виж целия пост

irendira

Новак

# 38 28 дек. 2019, 17:45 ч.

Уилоу в момента по кино нова

Виж целия пост

Уейв

Ентусиаст

# 39 28 дек. 2019, 21:19 ч.

Бях пускала подобна тема, тук също може да намерите нещо полезно Simple Smile

https://www.bg-mamma.com/?topic=1084002

Виж целия пост

nefertari

Новак

# 40 29 дек. 2019, 02:45 ч.

"Ах този джаз" е може би любимия ми филм. И аз го свързвам с баща ми и винаги изпитвам огромна емоция докато го гледам. Друг филм, който ме е докоснал силно е "Списъкът на Шиндлер" и особено черно-белите сцени и момиченцето с червената рокля. Дори и сега като пиша ми се насълзяват очите.
Няма как да пропусна МВ, серии 4,5, 6-неизменна част от детството ми. Помня, че и аз не бях уцелила подредбата на сериите първоначално като вземах касетите. После обаче се светнах Simple Smile

От сериалите "Наследството на Гулденбургови" (дали така се пише?)-помня, че цялото семейство се събирахме да го гледаме. То тогава и нямаше какво друго да се гледа. От същия този период долу горе е и Алф.
В гимназията много силно ми въздействаха Хлапета, Трейнспотинг, Матрицата, Коса. The Doors-велик.
В студентските години не спирах да гледам Приятели, гледам го и до момента.
Наистина любов го гледах за първи път, когато бях в много кофти емоционално състояние около една Коледа преди десетина години. Може би е глупаво, но си спомням, че ми подейства много добре.
Друг много любим мой филм е Kill Bill (двете части).
The Girl with the Dragon Tattoo и поредицата, но шведския вариант. От тогава се запалих много по скандинавското кино и автори.
От детските филми-за мен номер едно е "Синьо лято"

Виж целия пост

дането

Редовен потребител

# 41 30 дек. 2019, 20:30 ч.

Чак белязали живота ми не, но тези които са ме оставили с отворена уста след финала си са много.
Разбира се, "МВ" Grinning

до ден днешен съм фен на сай-фай жанра, дълго време бях влюбена в Люк, докато не осъзнах на по-стари години, че Хан Соло е мой тип hahaha

"Английския пациент", направо бях потресена след края същото усещане помня и от "Кама сутра".
Азиатското кино открих с "Манастира Шао Лин" като дете, а на по-стари години се влюбих в "Тигър и Дракон" и "Летящи кинжали".

Сериалите са другата ми любов. "Никита" и "Стар Гейт Атлантис", "Фарскейп" и "Стар Трек Ентърпрайз" до днес мога да гледам когато се сетя.
Преди 10 години открих азиатските сериали и от тогава любовта ми към далечния изток само става по-дълбока и дълготрайна. Вече почти не мога да гледам западно(разбирай американско кино)

Виж целия пост

keksiter

# 42 30 дек. 2019, 21:58 ч.

Сетих се и за Кинг Конг от 1976 г., ако се не лъжа. У нас го даваха края на 80-те, началото на 90-те и се скъсахме от рев всите юнаци като го убиха накрая.

Ла вита е бела също е страхотен с любимата фраза "принчипеса" и смях до сълзи от кеф, а не от ужаса на войната. Гранде маестро Бенини!

По същото време излезе и много силен и смислен за епохата американски филм на подобна тематика - Американска история Х. Яко ме разтърси, особено финала. Сега 20 г. по-късно геноцидът над белите е официализиран и язък за чистилището през което мина героят на Едуард Нортън и за цената, която плати брат му.

Сега си припомням ФейсОфф (една от последните добри роли на Кольо Клетката) и забравих, че пропуснах Джон Вуу. Страхотен режисьор, маниакален майстор на детайла, психиката, камерата ..., въпреки че в Холивуд не му се получи особено. Задължително препоръчвам първите му филми с Чоу Юн Фат, които са много брутални и завладяващи. Особено единият, в който се пуцаха над половин час в болница и в частност в родилното отделение.

Инсепшън/Генезис пък беше толкова откачен и още не мога да се престраша да го гледам пак, тъй като се опасявам хипнозата да не ме хване отново, че после няма връщане назад Wink