Ревност към бившите ни

  • 5 069
  • 67
До каква степен е нормално да ревнуваш бивш партньор, особено когато разбираш че има друга, друг? Има ли такова нещо като да разбереш едва в такъв момент че го обичаш? Още. Избива ли на агресия към новата,?
Виж целия пост
# 1
Не е нормално, до никаква степен. А агресията към новата изобщо няма да я коментирам 🤐
Виж целия пост
# 2
Колко бивш? Аз всичките си бивши ги обичам и ревнувам, защото съм велика и незаменима Simple Smile

Извинявай! Сега сериозно.
Вероятно изпитваш чувство на вина, защото човекът е истински готин и свестен, но понякога и с най- готините няма шанс да потръгне, защото не си пасвате по онзи специален начин, че да се допълвате.
Обичай го, ако имаш нужда! Но не го измъчвай, ако нямаш сериозни намерения към него!
Би било жестоко, ако той още има чувства към теб.
Но тази горчиво- сладка болка е хубаво нещо. Наслаждавай се и свиквай че не си незаменима. Все пак егото ти още страда
Виж целия пост
# 3
Аз един не съм го виждала, нито чувала вече две години и нещо. Дванадесет години бяхме заедно. Дали го ревнувам?
А на един друг всеки ден му пожелавам да си намери някоя, че да спре да реве по хората как съм го зарязала и колко е нещастен.
Виж целия пост
# 4
Бившите съм ги отписала, не ми пука за тях, къде са, с кого са.Да ги ревнувам ми звучи нелепо.
Ти явно имаш още чувства за съжаление.
Виж целия пост
# 5
Е, нормално е, според мен, ако има още тръпка и любов, да го ревнуваш. Кучето ми ревнува, ако проявя интерес към друго 🐕. Ако мъжът те е разочаровал дълбоко и си била инициатор на прекъсването на връзката, едва ли ще те е еня с коя е...Или пък, ако ти си супер, мега щастлива с нов човек.
Случвало ми се е да мразя тайно настоящата, ако я намирам за по-хубаво, умна или преуспяла от мен. Също така, ако бившия намери по-бързо щастието си. Човещинка си е😊😉
Виж целия пост
# 6
Нито бивши, нито настоящи партньори ревнувам. Радвам се, когато са щастливи с някого, дори и това да не съм аз.
Виж целия пост
# 7
Чак да го ревнуваш не мисля, че е нормално. Когато нещата са приключили окончателно, за чий ти е да си създаваш допълнително негативни емоции? Какво като има друг/друга, днес има - утре няма Simple Smile
Сложно е наистина, когато има останали чувства, но за да се преодолее това - пълен игнор на бившите. Иначе дълбаеш надолу дупката, в която и без това си попаднал.
Виж целия пост
# 8
Няма ревност у мен нито към бивш, нито към настоящ партньор.
Виж целия пост
# 9
Явно все още изпитвате, неугаснали чувства към бившия си партньор.
Миналото трябва да си остане в миналото.
Ревността в този случай е абсолютно безсмислена! По този начин вредите на себе си. Нужно е време, за да  продължите напред, а това няма да се случи като гледате назад.
Виж целия пост
# 10
Радвам се, че са щастливи в следващите си връзки, и ако имат семейство също.
Щом са бивши, значи има защо да не сме заедно и изобщо не правя сметки за събиране.
Виж целия пост
# 11
Не е нормално. Ревността е болест за мен. С всичките си бивши съм в добри отношения - поздравяваме се като се видим, а други даже ми се обаждат по телефона по празници. Спазвам добрия тон, но изобщо не ме интересува с кои се търкалят в леглото сега. Гледам си своя мъж и деца ☺️. Но според мен, щом още го ревнуваш, може би не си го преодоляла... Знам ли?... 🙄 От колко време сте разделени?
Виж целия пост
# 12
До каква степен е нормално да ревнуваш бивш партньор, особено когато разбираш че има друга, друг? Има ли такова нещо като да разбереш едва в такъв момент че го обичаш? Още. Избива ли на агресия към новата,?

Аз съм против агресията и за джентълменските отношения, дори и да има нечувана подлост намесена.

Но да кажем, че дори и да има агресия, защо трябва да е насочена към новия партньор - с какво е виновен той? Може дори да не знае (или не е знаел) за съществуването ти.

Хипотетично, ако имам пистолет с един патрон и съм в стая с бившата си, нейния сърпуг и Хитлер, определено бих застрелял бившата без никакви колебания. Poetic justice.
Виж целия пост
# 13
Хипотетично, ако имам пистолет с един патрон и съм в стая с бившата си, нейния сърпуг и Хитлер, определено бих застрелял бившата без никакви колебания. Poetic justice.

Колко сме различни хората! В същата ситуация бих застреляла Хитлер - ще съм на първа страница поне 2 месеца, може и да ме оправдаят, оставам в учебниците по история през идните 300 години и деца от цял свят ще се пънат, искат, не искат, да произнесат фамилното ми име. В затвора, с помощта на професионални писатели, мога да напиша книга за политическата ситуация в Австралийската пустиня и Чилийското крайбрежие, довели до избухването ми. Хуманисти от цял свят ще ми пишат, ще идват да ме виждат, ще ми пращат мангизи, ще искат да се женят за мене. Терористът от Париж 2015 е заливан с писма от влюбени жени, които му се възхищават, а серийните убийци имат опашки от кандидатки за брак, които ги намират за много интересни и възвишени.

Ако убия бивш(ата) - какво? Щастливият съпруг ще наследи, а аз ще ходя да лежа, нечувана, по затвори, че и компенсация за изгубена любов, миячка на чинии, готвачка, детегледачка да му плащам. Само идете в някой съд, да чуете как някоя Дропла, която никога не е измила една чиния и не знае със шампоан или омекотител се перат чорапи, как липсвала и колко трудно станало на семейството и след смъртта и! Хаха, не.
Виж целия пост
# 14
Ти си мнооого незряла. Дано си млада.
Може да мине за нормално до към 20-22 год. възраст. По-натам не говори добре за теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия