Но дали е така ...?

  • 5 897
  • 82
# 60
За здравното обслужване мога да ви дам пример от голямо село, със скъпи имоти, в състава на общината - бившата квартална, тя беше фелдшер де, после нещо доучи, та тя постепенно започнала да разрежда приемните дни в селото, а в момента приема само в града. За да вземеш извинителна бележка за градината на детето - ходиш до града.
Виж целия пост
# 61
Аз напълно загубих смисъла на темата.
Всеки да си живее там, където може или иска, не е нужно да разправя, че по принцип тук  няма избор, но живее в града, защото е по-гадно на село. Или обратното.
Виж целия пост
# 62
Не съм забелязала традиционно семействата да живеят в къщи на село, ако не са от онези, които предпочитат да са в големия град. Според мен въобще не е традиционно, дори е рядко срещано.
Виж целия пост
# 63
В България лесният достъп до здравни услуги не определя качеството им. Ходенето за бележка до града е неудобство за един, но не е пречка за друг.
 Като се позовавате на статистики, щом България е с 3/4 градско население и толкова ниска продължителност на живота, дали да търсим причините в начина на живот в селото, и какво излиза, като сравняваме ябълки с круши?
Виж целия пост
# 64
Не знам аз защо мислите че е лошо здравеопазването. Сестра ми чака час за гастроентеролог в продължение на 3 месеца, а майка ми с болки в бъбреците успя през декември да запише час за преглед през февруари. Действието се развива в южна Франция. Детето на сестра ми го лекуват с Долипран независимо от оплакванията. Тя си му дава и други лекарства без лекаря да е изписал, защото има толкова мозък за да прецени какво и е, и че Долипрана няма да помогне при разтройство и плвръщане.
Аз като ида при личната още на същия ден съм минала и специалист. Въпреки опашките от мангали и въпреки всичко ние все още имаме заинтересовани лекари.
Виж целия пост
# 65
Хубаво, но аз не сравнявам с други държави. Писах за качество, и не го мисля, а го виждам, като примерите ми не се ограничават  до 10-20 души Simple Smile
Виж целия пост
# 66
Поста не беше към теб, а към няколкото коментара относно здравеопазването.
Виж целия пост
# 67
Иначе си мисля, че в БГ винаги е имало порода майки-тигрици, с уроци и натискане и с хипер обгрижени дечица. Просто сега са повече, а социалните медии им увеличават видимостта. А това с уроците си мисля, че просто е начин децата да се държат далеч от кофти среда, като са непрекъснато заети.
Виж целия пост
# 68
Уроците и натискането нямат  нищо общо с хиперобгриженоста. Даже не мога да ги свържа в едно изречение. Ако натискаш детето си да учи и го водиш по допълнителни уроци то е защото си загрижен за бъдещето му, а не обгрижващ.
Познавам обгрижвани деца чиито майки бягат в обедната почивка да им режат салати и сипват супичка. Моето от 6 годишно само си слага да яде и това е защото съм загрижена за бъдещето на детето си.
Виж целия пост
# 69
Не знам аз защо мислите че е лошо здравеопазването. Сестра ми чака час за гастроентеролог в продължение на 3 месеца, а майка ми с болки в бъбреците успя през декември да запише час за преглед през февруари. Действието се развива в южна Франция. Детето на сестра ми го лекуват с Долипран независимо от оплакванията. Тя си му дава и други лекарства без лекаря да е изписал, защото има толкова мозък за да прецени какво и е, и че Долипрана няма да помогне при разтройство и плвръщане.
Аз като ида при личната още на същия ден съм минала и специалист. Въпреки опашките от мангали и въпреки всичко ние все още имаме заинтересовани лекари.

Така е. И това е приказка в сравнение със здравеопазването във Великобритания. Аз съм доволна - за гастроентерит дават други илачи, не парацетамол. Ние не ходим често по доктори засега, около веднъж годишно. Обаче с такова здравеопазване французите са доста по-здрави от българите и живеят по-дълго, особено мъжете. Точно в Южна Франция имат много висока продължителност на живота и много малък процент диабетици. Пият по-малко, доста по-скромно, но редовно. Пафкат колкото в България, ако не и повече.

Едното ми дете взима уроци и ме го виждаме без тях. Не е само в България.
Виж целия пост
# 70
За мен спор няма, а навик. На село съм ходила два пъти през живота си, преди повече от 20 години. Този начин на живот ми е чужд и не мисля да го започвам.
В момента живея в къща с всичките му градски удобства. По-добре е от панелката, но без канализация, газификация и кой да ми коси тревата не бих сменила апартамент. Да, може би съм глезена, но така съм живяла и така ми е удобно. Не ме интересуват разни еко и т.н. чудесии, аз само котки мога да гледам и кактуси...

Че то София и без това си е най-голямото село, така че дали ще живееш на село или в София си е едно и също с тази разлика, че на село определено е по-спокойно!
Виж целия пост
# 71
Познавам обгрижвани деца чиито майки бягат в обедната почивка да им режат салати и сипват супичка.
Нищо лошо няма в това да искаш да обядваш с детето си, какъв е проблемът точно в това?
Виж целия пост
# 72
Имаш обедна почивка от 30 мин. и тя ти стига да отидеш до вас, да сервираш на тийнейджъра обяд и да се върнеш на работа? И това ти се вижда нормално?
Виж целия пост
# 73
Ами за мен не е нормално. Аз ако трябва да слагам на дъщеря си да яде значи съм се провалила във възпитанието.
Виж целия пост
# 74
...или ако в тийн годините вече нямаш увереност, че ако не провериш детето веднъж дневно, то няма да оцелее.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия