Конкретният повод беше глупав и малък. Толкова глупав, че даже не си заслужава да го описвам - бебешко шише подарък, за което споделих с майка ми. И тя, противно на очкванията ми, се разкрещя с пълна сила, че нищо не трябва да купувам предварително. В първия момент си помислих, че се шегува и се опитах да обясня, че АЗ всичко ще си избера и подредя предварително, колкото и "лошо" да е това. Майка ми продължи да крещи обезумяла, докато не й обещах, че няма да й казвам, че нещо ще си купя предварително за бебето. След което приключих разговора (телефонен).
И после се скапах. Никога не съм имала общ език с майка си, отношенията ни винаги са били хладни и дипломатични. Никога не се е опитвала да ме научи да разговарям и споделям с нея. Напровтив - отношението й винаги е било на принципа "Аз казвам и така и ще бъде!" Никога не се е опитвала да зачете мнението ми даже и в тази толкова банална ситуация - не иска да признае, че аз съм самостоятелен човек със свое собствено семейство и в края на крайщата със свой собствен избор. От години не живеем заедно, нищо не искам и нищо не очаквам от тях, освен разбиране и уважение към мен и към решенията ми. Но за пореден път получавам едностранни нареждания през право на отговор. Или пък криене на главата в пясъка - щом тя няма да знае, че си купувам бебешки дрешки, значи е добре. Щом не говорим за нещата, значи те не се случват.
Сега, когато съм бременна, се опитах да споделям с майка си за мислите и нещата, които ми се случват, които ме тормозят или просто са ми интересни. Всяко едно тя отхвърля с нашмека като незначително и глупаво. И не ме разбирайте погрешно - дребната случка от снощи, която описвам, е просто върха на айсберга. Никога не съм можела да говоря с нея, винаги ме е "порязвала" с ледени заключения, дори сега, когато си мислех, че бременноста ми ще ни сближи. Много ме боли и цяла нощ плаках и отново не знам как да постъпя. Опитите ми да й кажа всичко това са завършвали с грозни обвинения в неблагодарност или пълно безразличие. Никой не може да ме нарани, както го прави тя, без дори да го осъзнава. Толкова искам да имам майка!