Стига със свекървите. Да поговорим за майките!

  • 2 056
  • 32
Не знам дали търся съвет или просто ми се споделя. Така или иначе на фона на стотиците оплюти свеките и похвалени маминки аз пък бих искала да споделя моята малка житейска трагедия.

Конкретният повод беше глупав и малък. Толкова глупав, че даже не си заслужава да го описвам - бебешко шише подарък, за което споделих с майка ми. И тя, противно на очкванията ми, се разкрещя с пълна сила, че нищо не трябва да купувам предварително. В първия момент си помислих, че се шегува и се опитах да обясня, че АЗ всичко ще си избера и подредя предварително, колкото и "лошо" да е това. Майка ми продължи да крещи обезумяла, докато не й обещах, че няма да й казвам, че нещо ще си купя предварително за бебето. След което приключих разговора (телефонен).

И после се скапах. Никога не съм имала общ език с майка си, отношенията ни винаги са били хладни и дипломатични. Никога не се е опитвала да ме научи да разговарям и споделям с нея. Напровтив - отношението й винаги е било на принципа "Аз казвам и така и ще бъде!" Никога не се е опитвала да зачете мнението ми даже и в тази толкова банална ситуация - не иска да признае, че аз съм самостоятелен човек със свое собствено семейство и в края на крайщата със свой собствен избор. От години не живеем заедно, нищо не искам и нищо не очаквам от тях, освен разбиране и уважение към мен и към решенията ми. Но за пореден път получавам едностранни нареждания през право на отговор. Или пък криене на главата в пясъка - щом тя няма да знае, че си купувам бебешки дрешки, значи е добре. Щом не говорим за нещата, значи те не се случват.

Сега, когато съм бременна, се опитах да споделям с майка си за мислите и нещата, които ми се случват, които ме тормозят или просто са ми интересни. Всяко едно тя отхвърля с нашмека като незначително и глупаво. И не ме разбирайте погрешно - дребната случка от снощи, която описвам, е просто върха на айсберга. Никога не съм можела да говоря с нея, винаги ме е "порязвала" с ледени заключения, дори сега, когато си мислех, че бременноста ми ще ни сближи. Много ме боли и цяла нощ плаках и отново не знам как да постъпя. Опитите ми да й кажа всичко това са завършвали с грозни обвинения в неблагодарност или пълно безразличие. Никой не може да ме нарани, както го прави тя, без дори да го осъзнава. Толкова искам да имам майка!
Виж целия пост
# 1
Много е тежко това което си написала.
Наистина жената в такъв момент има нужда от някаква близост с друга жена с която да споделя.
Аз имам сестра, така че проблемът ми е решен.
Моята майка също е много хладна(по- скоро не умее да изразява чувствата си).
Но с течение на годините оцених това и качество като положително.
Тя за разлика от твоята майка само изслушва, без да дава мнение.
Много рядко дава съвети. Само ако много я умолявам за това.
Уважава това че и двете със сестра ми сме семейни и си имаме собствен живот.
Свикнала е с това да сме самостоятелни, защото и двете сме напуснали дома от 7 кл., за да учим далече от тях.
Може би е по- добре да се сближиш с някое момиче около вас също чакащо дете или после като родиш, за да запълниш тази ниша за споделяне на болките и радостите. Това действа добре- като психотерапия, а ще имаш още много тежки моменти и нужда от подкрепа.
Понякога приятелките са по- добър вариант от роднините.
Успех!
Виж целия пост
# 2
Моята майка пък винаги преди ми е била много близка, но след като  отново започнахме да живеем заедно и аз забременях се промени страшно, опитвах се да споделям, а тя ме отрязваше. Когато ние си бяхме в къщи тя гледаше да излезе, не обелваше дума за бебето, сърдеше се ако не свършим това, което иска на момента, просто беше ужасно. Преди няколко дни я хванах на тясно и я заставих да ми обясни промяната. Обяснението ме втрещи: тя искала да ни запази самостоятелността, да си знаем нашите задължения и най-вече на мъжа ми да му стане ясно, че тя няма да ни се бърка в живота и той трябва да си поеме неговите грижи около мен и бебето, без да си мисли, че щом тя е там той е свободен.
Моят съвет е да обясниш на майка ти как се чувстваш от нейното поведение без да премълчаваш нищо и да и поискаш обяснение. Една приятелка в същата ситуация написа на майка си писмо, защото не беше сигурна, че ще се справи очи в очи, ефектът беше много страхотен Simple Smile
Успех!
Виж целия пост
# 3
Няма нищо лошо в това да си купиш всичко предварително по твой вкус а не като се роди някой друг да избира!!! Аз така направих. Приготвихме стаята, дрешки, козметика, съдове, въобще всичко, необходимо за първите дни на малкото човече у нас.
Моята майка също много ме засяга на моменти. За нея едва ли не съм лоша домакиня и майка.Върви след мен и пренарежда дрехите, които съм простряла и подобни глупости.  Не разбирам от възпитание на детето. Чакам с нетърпение да започне да ходи дребосът на детско заведение, че да се отърва от омърмораната й помощ. Смята се за велика и разчита на това, че не можехме да си позволим гледачка.
Виж целия пост
# 4
Според мен това че имаш такава майка ще те направи по-добра майка за твойте деца.Не се рзтройвай.Ако си решила си купи кавото искаш предваритрлно,ако на нея не и ьаресва да забременее тя и да си прави каквото иска.  bouquet
Аз имам страхотна майка,която обикаля с мен и даже ми купува бебешките неща който съм си харесала.
Виж целия пост
# 5
Никога не съм имала общ език с майка си, отношенията ни винаги са били хладни и дипломатични. Никога не се е опитвала да ме научи да разговарям и споделям с нея.

И аз така,но и това е вярно
Според мен това че имаш такава майка ще те направи по-добра майка за твоите деца.Не се разстройвай.Ако си решила си купи каквото искаш предварително,ако на нея не и харесва да забременее тя и да си прави каквото иска.  bouquet


П.п.Майка ми гледа страхотно детето,направо няма нищо общо с преди.Много съм доволна,обичам си я,но това не променя наште отношения от миналото.Но след като родих малко се успокой и ...........Абе не ми се говори,мъчно ми е че не сме достатъчно близки,но.....................
Виж целия пост
# 6
Ним, разбирам те чудесно. Знам какво е да имаш майка, която "не пада по гръб". С моята имахме разногласие по много важен за моето семейство повод. Не ми се пише за това. Но от телефонните разговори си личи, че не си е променила мнението.
Беше ми тежко и много исках да си поговорим като приятелки, да се прегърнем и т.н. Може би аз също не я предразположих.
Но един ден си казах: " Разбирам майка си. Животът и никак не е лесен и това я е направило негативна и без желание да приеме хубавите неща. Тя е постоянно притеснена в стремежа си да се справя с проблемите, които я връхлитат, че не може да сподели вълненията на детето си и не е виновна за това. Но тя е моята майка и аз я обичам! Няма да й се разсърдя и винаги ще съм готова да й помогна както мога. Мамо, обичам те! "
Не съм й казала тези думи, а съзнавам, че трябва. Знам, че ако утре тя ме укори аз ще й кажа, че я обичам!
Виж целия пост
# 7
Ним, не се разстройвай! Аз съм сигурна, че ще й дойде акъла и на майка ти един ден (обикновено това става като те тресне нещо по тиквата, с извинение, да те понамести мозъчно  341uu). Тя явно се е стреснала, защото има такова суеверие (за което сигурно си чула), че нищо не трябва да се подготвя преди осми-девети месец. Не че я оправдавам, но се опитай да го приемеш като загриженост, макар и зле изразена. Аз самата изпитвам суеверен страх, понеже преживях един спонтанен аборт и този път не казахме почти на никого за събитието, а толкоз ми се щеше да се похваля на целия свят!  newsm18 И друго, не се затваряй в себе си, напротив, излизай, разхождай се, срещай се с хубави хора.  newsm51 smile3525 Мисли си за бебчето и още щом разбереш пола, тичай да избираш и купуваш. Според мен това е голямо удоволствие! Мисли си, че си вече дипломиран инженер и никой не може да ти каже копче  box
Иначе с моята майка също трудно се разбираме, но не само тя е виновна за това. И аз съм голям чешит. Обаче напоследък и двете се учим да бъдем приятелки и да се подкрепяме. Мисля, че има известен напредък (и какво още да се желае, естествено).  newsm10
Та, радвай се, че мама не е при теб и не се налага да търпиш подобни изказвания и отношение тет-а-тет.  А ако имаш нужда от споделяне, всички сме насреща!!   bouquet
Виж целия пост
# 8
Не и позволявай да ти се налага така.Аз нямам такива проблеми, НО
сега е в критическа и тооооооооооолкова чувствителна че, се засяга и от Добър ден.Иначе се разбираме добре споделям и всичко,тя също.Тя единствения човек ,на който мога да разчитам  100%,че дори и да не ме разбере или да не съгласна ще ми помогне.
Виж целия пост
# 9
Здравей Ним, отношенията с майка ти са наистина доста сложни. Аз като вече минала по този път( имам в предвид с бредишна бременност) те съветвам от сърце да не слушаш такива суеверия, а да си вземеш всичко предварителнмо. Все пак, дрешките на бебо трябва да са изпрани и изгладени и готови за носене. Като се върнеш от родилното ще е такава лудница, че предварителната подготовка ще ти спести сумати нерви и време. В началото няма да имаш време за нищо и ще ти отнеме време да си изградиш режим. Как мисли майка ти че ще обикаляш по магазините Януари месец с новородено?? Може би тя не иска да се случи нишо лошо и затова така е реагирала, наистина трябва да поговориш с нея със свалени карти. Сигурна съм че се обичате, просто намерете начин да си го кажете  Simple Smile Успех ти желая Hug
Виж целия пост
# 10
Стана ми тъжно Ним докато четох проблема ти и отговорите.
Да и аз го имам това суеверие и сама си го спазвам, но защото имам спонтанен аборт миналата година  и дори избягвам темата бременност, но ми се струва прекалено майка да вика на дъщеря си в такъв момент дори и да е убедена че е права, което според мен не е вярно. Ако можеш говори с нея покажи и какво чувстваш и че очакваш подкрепа от нея. Дори ако трябва говори с някой от семейството близо до нея. Направо ми е странно как се е държала, когато и тя знае че не бива да се разстройваш сега.
Ние с майка ми не винаги сме на едно мнение но аз си казвам и показвам ако ме е засегнала и тя ми се извинява, верно че след време но пак е нещо.
Много ще се радвам да изгладите нещата а за сега просто се разсей с нещо - излез или отиди на кино. Ще чакам да ни кажеш нещо приятно скоро  newsm10
Виж целия пост
# 11
Ним, това са неща, които винаги разстройват една дъщеря, а особено, когато е и бременна. Зная, че никак не ти е лесно, още повече че няма с кого да разговаряш много, много (нали и ти като мен си на легло), остава форума, който обаче никак не замества живия контакт. В момента нямаш нужда от съвети, от опит знам, че колкото повече мислиш за тези неща и се стараеш да ги оправиш, те се заплитат още по-дълбоко. В момента се опитай да се успокоиш, зная, че боли особено много и това те кара да се ядосваш още повече и да се чувстваш още по-неразбрана. Моят проблем с майка ми не беше точно същият, но след скандал с нея се чувствах по абсолютно същия начин - ужасена от озлоблениято и към мен, обидена от незачитането и към мен, неразбрана... Винаги съм я обичала, но в такива моменти ми идваше да направя нещо много лошо или се молех нещо да ми се случи "за да видят те"... Това естествено не водеше до никъде и следващия път когато "говорехме" резултата беше пак такъв.
        Мисля, че майка ти просто не може да приеме факта, че си пораснала, а това, че ще имаш дете я изкарва извън нерви, като най-вероятно мисли, че ти със собствения си живот не можеш да се оправиш, а си тръгнала и дете да раждаш. По мое мнение за момента не се опитвай да говориш с нея, не я търси и гледай тя сама да дойде при теб. Сигурно ще го направи за да ти даде нови нареждания, но тогава ти я сложи на мястото и, и и кажи каквото мислиш. Внимавай само, защото сцената най-вероятно няма да е от най-приятните, а ти си в доста деликатно положение. Преди една седмица имах такъв емоционален изблик по отношение на мъжа ми и още не мога да се съвзема, (имах болки и то доста силни на следващия ден и доста се уплаших) така че помисли. Ако решиш, че сега не е момента просто избягвай разговори с нея, а ако не можеш, не я оставяй да ти се качва на главата.
       Може и да не съм права, всъщност дано да не съм права и при вас нещата да са станали по-емоционални от силното слънце или от това, че нещата се променят винаги с появата на едно дете. Успех мила и горе главата!
Виж целия пост
# 12
Боже, Ним, това все едно аз съм го писала!
Прекрасно те разбирам и искрено ти съчувствам!
За съжаление не мога да ти дам съвет, и аз не съм намерила пътя......
Виж целия пост
# 13
_Ним_, ще пиша от позицията на човек, който има донякъде аналогичен проблем. Няма да описвам моята ситуация, просто ще опиша начина, по който мисля по повод майките. Нашите майки.
Ясно е, че не е въпросът в това, дали да купуваш или не предварително нещата за бебчо. Това сама ще си го решиш. Проблемът е в това, че майката не е изразител на всичката любов и опора, които се очакват от една майка. Аз се уча да живея (защото не смятам, че съм успяла изцяло) с мисълта, че аз трябва да мога да я разбирам и да поемам целия компромис на нашите взаимоотношения. Да, наранява ме често и при това много силно. Вместо да се сърдя и плача, опитвам се просто да я разбера - какво я кара да постъпва така. Да и помагам, доколкото е възможно в тези ситуации, а не да нагнетявам излишно напрежение. Иначе казано, опитвам се да да и върна жеста - когато съм била дете, тя със сигурност се е опитвала да разбере какво и защо правя. Е, сега е мой ред. Тя е майка - за мен това е свято. Но това не я прави безгрешна и идеална. Това, че е майка е основанието да се отнеса с уважение към това, че ми е дала живот. Надявам се да е разбираемо това, дето го изписах.

Виж целия пост
# 14
   Мисля, че трябав да й кажеш това, което си написала - онази част, в която искаш да споделяш, но тя го приема с насмешка и то  да й кажеш сериозно, дано се замисли. Ако има добрата воля полека -лека ще добавяш още неща, постепенно и ще повтаряш, че искаш да споделяш с нея, а не с някоя приятелка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия