От дъното към върха (за моментите, в които губим фокуса на цялостната картина)

Напълно съм съгласна с горното мнение. Понякога и кански усилия да полага, при дадена възможност, нещата не се получават.
Познавам хора с безкрайно лек и лежерен живот, и други при които винаги има трудности, нещата не се получават.

И е така, и не е така. Моя приятелка от доста време се опитва да си намери по-добре платена работа и ходи по безбройни интервюта. Онзи ден ми писа по месинджър да и кажа какво мися за новото и CV, била го преправила. Аз 10 минути се борих със себе си дали е добре да се изказвам. Обясних и че е доста зле форматирано. Посочих и 6 граматични грешки. И това на човек, който кандидатсва за позиция изискваща C1 английски. Накрая хванах и и написах наново CVто.
Мисълта ми е, че понякога не можем да преценим обективно какво ни куца и какво ни дели от постигане на целите.   А понякога може да е нещо много дребно.

Всеки си има някаква съдба. Житейски коловоз. Както в природата, за да израсте нещо е необходимо съответното семенце, сее се в определено време, полагат се някакви грижи за него и се чака реколта, така и при човекът е нужно да има семенце, т.е. потенциал заложен с моментът на раждане, дейности, които подпомагат да се развие семенцето и някакъв момент от време, който този потенциал може да донесе реколта.
Обективно погледнато всеки може да прави само това, на което е способен, умее, има като дадености т.е. семенце. Едни са хора на интелектуалния труд, други на физическия, трети са хора на изкуството. За някои козът, който им носи просперитет, пари в живота, тяхното основно предимство е външния им вид. Критерият по който някой бива избран е по това, което може да предложи, като сбор от качества и умения необходими в някаква конкретна сфера. И някой проявява интерес към тях. Това което може, умее, а не според това и в тази сфера, където нещо му куца.
Дори и да пренапишеш нечие cv, то би имало краткотраен ефект, ако способностите в действие на практика не покриват очакванията на работодателя.
В този контекст препоръчително е човек да се ориентира към цели, които му носят вътрешно удовлетворение, прилягат му по някакъв начин, което не гарантира тяхното изпълнение. Не е концерт по желание. Това единствено може да е индикация, че е заложено семенце. За изпълнението на някоя цел е важен факторът време, подходящ момент, в който евентуално да береш реколта от посятото. В подходящият момент всички пътеки водят до изпълнение на целта, желанието. Улесняват, предлагат възможности да се постигнат.

Като се има в предвид, че всяко едно желание е предпоследно... т.е. всяка потигната голяма цел оставя празнина, а не удовлетворение. Празнината на целта за постигане. Защото самия процес запълва живота, той е движение. Седнем ли , на което и ниво да е , няма да сме доволни и губим фокуса.
Аз мисля, че е хубаво целите да не са особено грандиозни, защото оставят много празнина при постигане или разочарование при установяване на невъзможност. Хубаво е малки, леко и спокойно постижими неща с радост в процеса на постигане ,а не с мъка , мъка , мъка ... конкуренция, ръчкане, подли номера и пр. .. негативизъм.