Момичета, искам ей така да се оплача, да споделя с някой...
Писна ми вече... всяка седмица аз се дразня...
Днес съпругът се обажда, за да ме пита, дали е удобно майка му да дойде да "види детето". Виждането се изразява в малко радост и смях, никаква помощ от тяхна страна и някоя и друга забележка към мен за начина, по който гледам "детето". Слагам "детето" в кавички, защото те говорят винаги в среден род за "детето", защото тя не е кръстена на тях и въобще не й споменават името. Дори на кръщенето й не дойдоха. Отклоних се. Та днес ме пита дали е удобно. Казвам "не", защото съм от 5 сутринта на работа до 17 часа - т.е 12 часа, прибирам се скапана и утре съм същата смяна, т.е искам да полегна, след като се прибера, защото се уморявам доста, не само физически. След като казах, че не е удобно, любимият ми обясни, че всъщност аз съм егоистка, не знам какво искам, като родителите му не се интересуват за "детето" защо не се интересували, като се интересуват защо се интересували. Преглътнах. След което ми обясни, че той вече я бил поканил и какво сега щял да й каже. Ами тогава защо се обажда въобще да ме пита дали е удобно майка му да идва? Той е взел решението, поканил я, после ми звъни и ме поставя пред свършен факт с въпросително изречение. Да я кани, ако не го притеснява, че аз ще спя, когато тя дойде... Малко по-късно ми звънна по телефона, за да ми каже, че й се бил обадил и й казал да не идва. И пак ме нарече каква ли не... А всъщност, когато не става въпрос за майка му, моят мъж е един изключително мил, добър и внимателен човек, дето на мравката път сторва.
Всъщност какво е станало - свекърва ми /човек без работа и ангажименти/, днес е решила, че няма какво да прави и му звъннала да му каже, че ще дойде на гости. Тя идва на гости при внучето си обикновено, но хайде, това няма значение. Идва в моя апартамент, който нито тя, нито синът й имат заслуги да притежавам. И това не е от значение. Но как така ми се самопоканва в къщата, защо моят мъж позволява всичко това? И за капак, сега ми е сърдит, щото аз съм била "отвратителна" и съм се държала "безобразно".
Оплаках ви се, дано ми олекне.
Виж целия пост
Писна ми вече... всяка седмица аз се дразня...
Днес съпругът се обажда, за да ме пита, дали е удобно майка му да дойде да "види детето". Виждането се изразява в малко радост и смях, никаква помощ от тяхна страна и някоя и друга забележка към мен за начина, по който гледам "детето". Слагам "детето" в кавички, защото те говорят винаги в среден род за "детето", защото тя не е кръстена на тях и въобще не й споменават името. Дори на кръщенето й не дойдоха. Отклоних се. Та днес ме пита дали е удобно. Казвам "не", защото съм от 5 сутринта на работа до 17 часа - т.е 12 часа, прибирам се скапана и утре съм същата смяна, т.е искам да полегна, след като се прибера, защото се уморявам доста, не само физически. След като казах, че не е удобно, любимият ми обясни, че всъщност аз съм егоистка, не знам какво искам, като родителите му не се интересуват за "детето" защо не се интересували, като се интересуват защо се интересували. Преглътнах. След което ми обясни, че той вече я бил поканил и какво сега щял да й каже. Ами тогава защо се обажда въобще да ме пита дали е удобно майка му да идва? Той е взел решението, поканил я, после ми звъни и ме поставя пред свършен факт с въпросително изречение. Да я кани, ако не го притеснява, че аз ще спя, когато тя дойде... Малко по-късно ми звънна по телефона, за да ми каже, че й се бил обадил и й казал да не идва. И пак ме нарече каква ли не... А всъщност, когато не става въпрос за майка му, моят мъж е един изключително мил, добър и внимателен човек, дето на мравката път сторва.
Всъщност какво е станало - свекърва ми /човек без работа и ангажименти/, днес е решила, че няма какво да прави и му звъннала да му каже, че ще дойде на гости. Тя идва на гости при внучето си обикновено, но хайде, това няма значение. Идва в моя апартамент, който нито тя, нито синът й имат заслуги да притежавам. И това не е от значение. Но как така ми се самопоканва в къщата, защо моят мъж позволява всичко това? И за капак, сега ми е сърдит, щото аз съм била "отвратителна" и съм се държала "безобразно".
Оплаках ви се, дано ми олекне.
. Ако толкова му е жал че бабата не вижда детето, оставяйте и я за един ден седмично да я гледа вместо градината. Или му кажи че ще си останеш в къщи да я гледаш, майка му може да наминава по всяко време да обсъждате менюта и брюкселска дантела, а той ще има удоволствието да работи двойно и печели и за двама ви 
. 
! 