ами ако майка е права...?

....малко женски хитринки в точното време и в точния момент, биха свършили чудеса понякога....друг е въпроса, кой точно е момента и дали сме го улучили, но това не е въпрос на сегашната тема. Не си струва да се изнервяте взаимно, в крайна сметка всички имате една цел и желание , да погледнете от вашата страна на нещата и да дадете съвет, за което благодаря. Сега си вземам багажчето и отивам за уикенда на планина с приятелка, хем ще се опитам да релаксирам, хем ще имам време да помисля над всичко това, което казахте.Хубав и слънчев уикенд на всички. 
П.П Не спирайте да пишете, ако имате възможност.Човек винаги има нужда някой да го подкрепи, постресне с критика, насочи към друг възможен вариант и решение. 

Не е права майка ти, desi_cover е правата в случея !
Не ми се почваше да пиша, за да не напиша роман, но съпругът ми е същия тип мъж, от същата зодия и действаше абсолютно по същия начин/само дето познавах родителите му и връзката ни беше шестгодишна преди да ми "дойде" времето и идеята за семейство/. Деси е права в това, че приятелят ти вероятно има в главата си цял план как да станат нещата, но по незнайни причини си го пази за себе си . Мога да ти кажа аз как действах в случея/и той учи много и сравнително дълго, и не беше финансово стабилен преди две години/- отидохме на почивка и му предложих брак- с пръстен, картички и каквото си трябва. Щеше да припадне като го направих, ужасно се обърка, но му седнахме на една бутилка бяло вино, говорихме сто часа и ето ни- женени и с дете. За детето пак аз бях инициаторът . Не че той не знаеше или не го искаше, просто според съпругът ми, ако било станало както той го планирал щяло да е по-спокойно, а именно- да е осигурил и дом, и кола и финансова стабилност, не че сега недоволства де . Та, на въпроса- щом искаш по-голяма близост- действай! Говорете и се разберете къде се разминавате в плановете, защо и какво може да промените и нагодите заедно в тях за да продължите да се развивате като двойка  !

lafemme,
донякъде разбирам притесненоята ти. Но майка ти не е права да задава такива въпроси и да се меси в живота ти. Казвам ти го от собствен опит. Мъжа ми беше на 28 когато се запознахме, ходихме 5 години преди да се оженим и до сватбата всеки живееше при родителите си. Аз бях на 18 и доста по-готова за семейство от него когато се запознахме. Той вече беше завършил, минал казармата, абе само семейство да създаде оставаше. Но самият той дълго време "се дърпа". Искаше да напредне в работата и да може да осигури хубав стандарт на семейството си. Сега се радвам, че го послушах и не прибързахме. Това време ни помоган да се опознаем по-добре, аз да завърша и той да стане стабилен финансово. Сега и бебокът е на път. През цялото време майка ми е подхвърляла кога ще се оженим и други такива, сакън да не отлети птичето - сега признава, че добре направихме като поизчакахме. Винаги съм се опитвала да не и давам да се меси в отношенията ни - тя за добро го прави, но досега колкото пъти съм се вслушала в думите и относно мъжа ми - все съм грешала. Преди 2 години, напук на всичките и съвети да не го правя, седнах и си поговорих открито с него - аз съм млада, ама той прехвърлил 30-те, искам децата ми да имат млад татко. И най-вече наблегнах на това колко много искам да живея с него, да си лягам с него, да се будя до него, колко много ми липсва когато се разделяме вечер... Не са били женски хитринки, казах му колко го обичам и как се чувствам. Той от своя страна ми отвърна с много разбиране и уважение за честния начин по който му казах нещата и при първа възможност миналата година се оженихме.
Похвално е това, че приятелят ти иска повече стабилност преди да се обвърже по-сериозно. Ако те притеснява да изчакате толкова време докато той завърши специализацията си - говори с него и му кажи, че искаш да имаш деца и т.н. За родителите му - моят мъж също рядко споделя с неговите родители, дори сега като сме женени аз се обаждам май по-често да ги чуя отколкото той. Това, че иска независимост и държи дистанция е добър признак. Така е по-голяма вероятността да не ви се месят в съвместния живот. И не си мисли, че майка му не знае за теб нищо - майките имат шесто чувство за тези неща - свеки ми казва, че преди да се запознае с мен, вече е знаела накъде вървят нещата, а че има жена в живота на сина й е разбрала само седмица след като започнахме да излизаме.
Така че, ако въобще е добре да се дават такива съвети, претегли добре за и против един открит разговор, помисли колко го обичаш ти и колко те обича той, на какво е готов за теб и т.н. Ако решиш, че ще има смисъл- говори директно с него, без хитринки и заобикалки. Говори с него като с приятел - сподели му нещата директно, така както си ги казала във форума (е, това за майка ти може да пропуснеш  ). И не давай ултиматуми, а му дай време спокойно да приеме и да осмисли твоите думи - те може доста да го стреснат, кажи му, че не е въпрос всичко да стане от утре. Така шансовете за успех според мен са по-големи.
Стискам палци!

Мога да кажа само едно - "Слушай родителите си - те НИКОГА няма да ти помислят злото" Вслушай  се в  това, какво казва майка ти и прави това, което решиш, защото само вие двамата знаете как са нещата между вас - никой друг

Извинете, 4е откланям малко темата, но мисля, 4е тези "игри4ки", за които леко се намеква тук, т.е. жената да не е искрена с мьжа до нея, са типи4ни за по-вьзрастните поколения.
Аз сьм 4увала баба ми как е цитирала майка си "мьжьт ти не бива да те познава от главата надолу".
Аз сьщо напук на "традицията", споделям 100% вси4ко с мьжа си и досега не сьм бьркала. 

Прочетох мненията по диагонал, но искам да споделя следното:
1. Категорично против съм да се обобщава "хирурзите са такива или онакива". Това не са темите за зодиите.
2. Наивни са опитите ви да разсъждавате от негова гледна точка. Той е мъж и нещата при него са коренно различни. При мъжете логиката, и причинно-следствената връзка са в друго измерение. Обикновено за тях нещата са прости и ясни, в същото време жената може да се терзае и да обмисля хиляди "ако".
3. Ако връзката ви е искрена и сте убедени че сте двойка, не виждам причина за притеснения. Ако се съмняваш че не си ти "жената", въпросът отива в друга посока.
4. Относно родителите ще споделя моя личен опит. Със съпруга ми имахме връзка 6 години преди да се оженим. Никога не ме е представял официално на родителите си, но се познавахме, засичали сме се просто. Обаче никога не са ни канили или не са изявявали желание да общуват с мен. Той също не прояви инициатива, притеснявал се е сигурно, мислел е че трябва те първи и т.н. Когато обявихме че ще се женим те бяха силно изненадани. Като че ли беше много странно как 6 години се мъкнем заедно, аз завършвам висше и се връщам в Русе, и изведнъж, ще се женим. Айде бе! От който момент нататък свеки ме посреща с целувка на вратата и ставам "моето момиче". Шарен свят...
5. Нормално е майка ти да ти прави сметка. Сигурно и ние ще правим така някой ден. Обаче ми се вижда възмутително как родителите са на нокти да не се ожениш или забременееш докато учиш, и после изведнъж почват да ти вадят душата за обратното. Стратези
6. Не препоръчвам разговори "директно". Мъжете не обичат да бъдат притискани. Използвай подмолни методи, жена  си все пак Ха, сега виждам последното мнение... да , и аз вече съм над 30

Аз съ6то не мисля,4е разговор с него 6те помогне.За него не6тата са то4ни,вси4ко си е по местата,а е ясно,4е не е съвсем така,6том ти си притеснена.Майка ти е и права и не е,но това е друга тема.Опитай наистина по заобиколни пъти6та да разбере6 какво е то4но онова което той 4увства.Ако опита с хлипането не помогне,или и ти като мен по поръ4ка не може6 да пла4е6/което съм 4увала 4е много помага де,ама като не мога /,симулирай закъснение от 2 дни и го виж как 6те реагира.Може то4но това да ти даде много по ясен отговор,отколкото вси4ки ние заедно.Или се отдале4и малко от него.Излизай пове4е с приятели,измисляй си важна работа,не винаги отговаряй на звънене по телефон...Ако и това не ти помогне вземи си както казват тук "пауза ди рифлессионе" ина4е казано по4ивка.Кажи 4е иска6 да помисли6 малко за живота си,какво 6те прави6 и къде от тук нататък,кой влиза и излиза от него и т.н.1,2,3месеца-колко мисли6 4е 6те издържи6 преди да се предаде6 ти самата?И това съвсем не е стратегия дай да хванем някой,въпроса е наистина да си даде6 ясна сметка какво се слу4ва от сега нататък с теб.Ако не6то се размърда в него,добре,ако ли не,пак добре.По-добре сега отколкото след о6те 3 години.
И друго не мога да разбера,хайде той не те представя,ама каква е тази майка дето 3год.не се интересува с кого ляга сина и.Или за нея си не6то преходно Аз бих искала да познавам приятелите на децата си и половинките им,било то за месец или за цял живот.
Сега да кажа 4е и аз съм лекар-неонатолог-отглежда ли сме деца от 500гр. и нагоре.Представя ли си някой как изглежда едно такова беб4е???Работа не по малко отговорна от тази на хирурзите.Месеци на труд и притеснения,дневни и но6тни,докато предаде6 детко живо и здраво.Но ли4ния ми живот си е бил просто не6то отделно.Когато съм оби4ала,съм се притеснявала,съм искала да живея с някого съм си давалаясна сметка за това.Като ре6их да се омъжа,напуснах и дойдох на хиляди км. от дома.Или 6те каже някой,ти си жена.Е,и?Какво от това?Той като е мъж-хирург,кой му е дал право да се държи безотговорно с 4увствата на другите и да мъл4и вместо отговор???И о6те не6то-аз работех то4но там където се раждаха децата.Процентът на малформации,заболявания и трудни раждания ска4а след 30год.Това определено.Ако ти трябва да 4ака6 сега 3,после да си намери работа,после да спе4ели достатъ4но....и кой ти дава гаранция 4е няма да 4ака6 о6те 2-3 год.да забременее6?Ако той не е у4ил достатъ4но аку6ерство да си го припомни или да пита някой свой колега гинеколог,или неонатолог.
6то се отнася до обоб6тението за хирурзите до някъде е така и по мои наблюдения.Но това 4е мъжете са с една жена докато е трудното,а друга водят на Хавайските е от време оно.Така 4е ни6то 4удно след като привър6и с вси4ко важно в живота си да си заки4и и 4ифт дълги 20год.крака на току 6то завър6ила сестри4ка.И това съм виждала
Каквото и да ре6и6-успех и пи6и пак 

и аз не мога да прочета подробно всичко, НО
Ти каква професия имаш- ще можеш ли да го търпиш с безкрайната му ангажираност, умора и ненормиран работен ден за без пари?
Родителите му какво мислят за теб?
Защо не помисли за някаква работа- варианти има, дори за такива като него.