"западна" диплома

Ако е толкова качествено образованието на лекарите у нас, защо има толкова некадърници? Може би, защото влизането в медицински университет е свързано с хиляди за частни уроци при точно определени преподаватели, което могат да си позволят  децата на заможни родители и чисто финансово следването в "чужбина" може да е по-евтино от това в България. Така е и с много други професии.
Светът е отворен - стипендии, заеми, амбиция, акъл...
От големи специалисти е на този хал държавата ни, видни учени все.

По повод на това, което пише Parliament: Предполагам, че има предвид някой конкретен случай, който така я е разсърдил. Аз лично не познавам нито едни такива хора. Целият клас на дъщеря ми се изнесе в чужбина, без две деца. Почти всички се издържаха сами с работа като сервитьори и в кол центрове (с перфектен немски още от България), само на едно момиче родителите й даваха апартамент под наем и пращаха пари, но май и тя поработваше, че там е много скъпо. Ние с мъжа ми помагахме на нея и брат й, но също не беше достатъчно.

В чужбина не тече мед и масло, на улицата няма постлан червен килим и няма отворени обятия. Животът е труден. Децата се научават да се справят и не познавам лично нито един, който да се е върнал в България, само и само да получава по-малко.
Чувала съм обаче за завърнали се - това са тези, които са се провалили там, не са се вписали, а ако са завършили - не са си намерили работа. Не знам какви толкова претенции биха имали тук, защото и те, и родителите им познават българската действителност.
А ако наистина някой с добър успех се е върнал, може би предварително си е намерил работа в голяма фирма, международна, там евентуално биха оценили, че е завършил в чужбина.

Въпросът не е ЗА и Против образованието в чужбина (за мен той е ясен изначално в полза на външното обучение за повечето специалности), а дали си струва такова, в случай, че човек иска да живее и да се развива в България след това. Дали си струва инвестицията на всичко - пари, време, стрес при адаптация...
И на мен ми е интересно, какво мислите по въпроса. Иначе имам примери и за хора, върнали се след обучение в чужбина и такива, които са се образовали тук, и после се реализирали. Но като че ли тези, които тук са се обучавали, после се развиват по-добре в областта си. А другите са малко като 'чужденци' . Поне от моя опит...

Добре де, изброявате 3 реда какво не учат вашите деца. Не може ли да кажете просто какво учат?

А сега не било и лесно. Е какво толкова учат тия деца?

Говорим общообхватно, така че е нормално да ползваме общ знаменател. Не навлизаме в частни теми. Коментираме повечето българи, а те са едни и същи и биха минавали между капките толкова в чужбина, колкото и ако бяха останали тук като останалите студенти. Това къде се намира българинът не означава, че става друг в чужбина.


Аха, ето средно статистическия родител какво си мисли. "Хвърлих маса пари за обучение в чужбина, за да могат моите дЯца да са в една "по-добра" среда, защото те са "по-добри" от останалите хора". Типичното мислене на свърх амбициозния, самовлюбен родител с възможности малко над средните.


Не говорете такива глупости! "Децата" там са същите като "децата" тук (в студентски град). Няма ли родители наоколо, бъдете сигурни, че стават свинщини.

"Работейки денонощно в библиотеката". Да, сега му повярвах! За вас не знам!

Темата за плюскането е много важна за всеки българин! Важно е да има първо, второ, трето - на корем! Точно както се казва в рекламата на университета! Пълен стомах = силна наука! Също е нечувано да видиш преподавател да яде в кухнята заедно с "детето"! Ех каква занималня и забавления с преподавателите си изпускат останалите тук!

Много често използвате думата "деца". Тия дЯца отдавна са порастнали малки хора, според мен. А родителите често ги дондуркат до късно и оценяват университетите според това дали приличат на детски анимационен център в някой мол.


Говоря за най-общия случай. Да речем, че обсъждаме не гении, а "деца" като "деца", мързеливи и глезени като 80-те обикновени процента. Не поливайте с вода излишно тук. Ако вие сте "над средното", това не е категорично валидно за другите.

Мисля, че отиваме към крайности вече, нека не превръщаме темата в някаква ненужна говорилня и изопачаване и осмиване на всичко от едната и другата страна на "барикадата".

Когато казах, че моите впечатления масово са като тези на Parliament, визирах конкретно българите от моята си инженерна и други технически специалности. Седяха много в библиотеката, част от тях поне, което обаче не водеше непременно до по-високи резултати. По-голямата част работеха, за да се издържат и защото им харесваше студентският живот с малко поработване, студентски стандарт (т.е. живот в общежитие) и провлачване на обучението в безкраен брой семестри. Провлачването не беше само българска черта, и немците правеха същото, но докато сред колегите немци имаше тук-таме по някой с идея защо провлачва (примерно практики във фирми, всичките имаха по 2-3, дори най-безидейните), то доста по-често българите запълваха времето с някаква работа, къде по специалността, къде не, колкото да запазят статуквото. Не познавам нито един българин, завършил моята специалност в Regelstudienzeit (в Германия минава за трудна), т.е. за предвиденото време за обучение, но тук-таме се срещат такива немци.

Това, че аз не познавам, разбира се, не е представителна извадка, нито прави българите по-лоши студенти, защото завършват по-късно, но по мое мнение общо липсва тази мотивация, която имаха немските ми колеги. Седенето в библиотеката беше, поне в моите очи, едно стадно явление, което не отразяваше реалната мотивация. Реално накрая всички биват измервани с оценките, а отличниците в точните науки бяха винаги германци, все пак броят изпити, до чиито резултати имах достъп (не само моите лични), вече отива към едно по-представително количество.

Толкова по мненията на Parliament, НО всичко това не означава по-лоша реализация за българите (понеже това е темата) или изобщо на чужденците, защото реализацията не зависи само от успеха в следването, а от множество други фактори.

Дали образованието в Германия или България е по-добро, за мен самата е трудно да преценя, макар минала и през двете системи. Различни познания и умения ти дават двете. Българското те прави сякаш по-подготвен за българската действителност и по-адаптивен,т.е. развива качества, но откъм познания е много зад немското (морално остарели бази, преподаватели с последни данни от индустрията на 80-те, липса на иновативни методи в обучението, липса на връзка с реална индустрия на високо ниво...). Дали качества или познания са по-полезни при търсене на работа, обаче, е много спорно и зависи и от област, и от нивото, на което търсиш работа, и от фирмата (доколко иновативна, доколко на средно ниво).

Ако търсиш реализация в Германия, определено българското образование няма да ти помогне особено, защото накрая на практика почти нищо не знаеш, или поне почти нищо, случило се в индустрията в последните 5-10, ако говорим за ТУ и 30 години. Ако ще се развиваш в България, ми е любопитно какво е мнението на останалите, тъй като аз освен студентска работа за малко, друга не съм търсила в България и не мога да оценя пазара от гл. точка на работник.

Трудно ми е да преценя кое мнение е по-крайно, на ГД или Парламента.
И двете са толкова наивно-безсмислени, макар и на двата полюса - всичко розово / сиво.

хахаха, чудех се кога ли ще се появиш...

Parliament - с Kod ще си допаднете. И  той е на път да помаха на сина си за  "довиждане до Коледа".  А твоя разбор... извини ме, но не го изчетох.  В ролята си на каква по-точно пишеш по темата? Майка, леля, баба, съседка на студент ?

Ха-ха - взе ми думите от устата! Ти се стягай, това е пътят, доказано на практика
По темата, аз лично смятам, че няма един верен отговор, всичко е индивидуално и зависи най-вече от конкретното дете.  На G.D. децата са за пример, не виждам защо й скачате.

А ти защо не ми отговори на въпросите?
Считам, че след като ти не ми отговори на въпросите, то и на твоите (каква е ролята ми) няма да получиш отговор.
Просто ми стана интересно да пиша, какво пък толкова? А вие какво толкова ми се връзвате? Или ви е яд, че като ме слушате, все едно слушате съвестта си и съжалявате за хилядарките пръснати по чужбина за "университети" тип детски анимационен център в някой мол, където (по ваши думи) децата ядат от кутии заедно с преподавателите си на една маса...

Според мен, в рамките на ЕС за емиграция вече не може да се говори. Днес са там, утре в друго там, след това тук, после пак там, където има работа и реализация.  Все едно се местят от град на град в България, ако знаят езика, разбира се. За ОК след Брекизт вече не знам как ще е, там работата е неясна.

Проучил съм нещата. Ама пък не ще в Лондон, щото “аз, ако ще съм пак по цял ден със същите хора ....”.

И твоята не  е лесна

Kod, по отношение на качеството на мненията... и преди сме си говорили. Всяко знание си има граници. Безкрайна е само групостта.

И все пак, госпожи и господа, в крайна сметка дори и тези от вас, които са пратили децата си да се учат в чужбина не дадоха никакви други по-солидни аргументи освен този, че преподаватели и ученици имали обща столова, където ядяли заедно от кутии като колективите в соц предприятията от доброто старо време и това сплотявало и правило по-уютен учебния процес. Освен това намекнахте нещо и за "качествените мнения". Предполагам визирате себе си, но или аз неразбирам от аргументи, или вашите са ми малко странни. Сигурно следващият ви аргумент ще е, че там децата ходят боси и това е много здравословно.

Аз дадох, или поне се опитах.
1. Имаш достъп до по-добра материална база, знам го за лекари и инженери и за нас това представлява фундаментална разлика. За ИТ може би не или в по-малка степен.
2. Преподаването се ориентира към нуждите на бизнеса.
3. Преподавателите в голямата част от специалните предмети, идват от бизнеса или работят като консултатнти за него, т.е. знанията им не са последно придобити през 88-ма.
4. В чисто битов план живееш в по-добри условия (дори и на общежитие да е), въздухът е по-чист от софийския, храната е по-друга (за мен е по-качествена, но нека не навлизаме в точно този детайл)
5. Имаш възможността сам да си избираш предметите, които учиш и изборът е доста по-голям от България.
6. Няма задължителни лекции с присъствие, както беше в София, няма моления за заверки накрая и пр.
7. Специализациите (това, което сега са магистратури) са многобройно повече и по-разнообразни
8. Шансовете за практики или по-късно работа в добри фирми от ТУ София на практика са нулеви, от добър немски университет - не баш
9. Не касае всички, но голяма част: Ставаш по-самостоятелен, защото няма от кого да вземеш спешно пари, не си носиш дрехите уикенда у вас да ти ги пере мама и не носиш буркани от съответния град, защото не можеш сам да си сготвиш. И изобщо не говоря за времена от началото на демокрацията, когато не е имало нищо, а за средата на 2000-те години и нататък.
10. Субективно и не най-важно: живееш в готин град (Мюнхен, например, Берлин, Щутгарт), имаш възможност да пътуваш наоколо за ниски цени и да видиш други туристически обекти, които при визита от България, биха били много по-скъпи.

На първо четене тези ми хрумват, но и те не са малко.