Не се обичам

  • 4 950
  • 110
Здравейте,дами !

Истината е,че незнам откъде да започна. Пускала съм и други теми във връзка с проблемите ми с мъжете.А те идват от ниското ми самочувствие. Вижте аз бях пълно дете и нашите много ме критикуваха. Слушах как трвбва да отслабна за да си хвана гадже и че "Мъжете не харесват дебели жени". Разбирам че са ми мислили доброто,но по грешен начин ми го казваха. По-късно се разведоха и аз се изнесах.

Животът ми мина в кръговрат на качване и сваляне на килограми. Последните две години спрях диетите,тренирах редовно и постигнах тялотп,което винаги съм искала. Но тъжното е,че когато понякога се погледна в огледалото виждам старият си вид,виждам се дебела и непривлекателна.

С мъжете не ми върви. Не страдам от липса на внимание - напротив.Но съм болезнено ревнива и чувствителна. Търсех мъж,който да ме постави на първо място,а се хващах с такива,които ме неглижират и критикуват. Борех се за вниманието и одобрението им,непрекъснато се измъчвах. 

Посещавах психолог. Той настояваше да си "тествам реалноста".Да излизам,да видя че хората ме мислят за красива. Да спра да търся мъже,в които виждам майка си - властни,авторитарни и критични. Имах известен напредък и спрях. Трудно завързвам приятелства,а ми се иска да общувам с хората. Интровертна съм,притеснителна...

Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Ами от това,което прочетох се преотривам горе долу. И ще ти кажа така разликата е,че аз съм екстроверт и не се интересувам от общественото мнение, не ми пука от др хора не ги харесвам.
Тръгвам с нагласата,че е по - важно дали аз ще харесам хората в стаята (образно казно , а не те мен).
Първо трябва да си наясно със себе си. Обичай се, радвай се на постиженията ти.
Имам двама приятели,които са като теб. Пълни интроверти, обаче понеже мен не ми пука винаги влизам навсякъде без да имам някакви притеснения следователно и те черпят увереност от това.
Може би трябва най - добър птиятел който е екстроверт  ити вдъхва доверие.
Аз също съм болезнено ревнива и попадах само на пълни тъпаци. Но сега съм с човек,който не е такъв ревнува но само ако има причина и аз се водя по него и не изпадам в мега ревниви състояния.
Бъди спокойно всичко ще се оправи
Виж целия пост
# 2
Аз от 20 годишна имам хранителни разстройства. Е, най ме харесваха в "дебелите" ми периоди, в интерес на истината. Помогна ли ми? Не. Проблемът е в теб, изобщо мъжете нищо общо нямат, нито любовта. Имала съм мъже, които са ме обожавали и които аз съм обожавала и пак съм се морила от глад. Не се ли харесаш самата себе си и на златен човек да попаднеш пак можеш да скапеш всичко с тая самоубийствена психика.
Виж целия пост
# 3
Защо не продължите с психолог?
Виж целия пост
# 4
Няма как да се реши пролема, освен с работа върху себе си. Нито мъж, нито приятел, нито някаква сила отвън може да ти помогне да се заобичаш, дори напротив -  може ти да унищожиш отношенията с твоето необичане. Психолог, ама добър, разбиращ професията си, не са много тези, за съжаление. И много четене по въпроса, търсене на начини...за всеки са индивидуални.
Виж целия пост
# 5
Преживявам го в момента.
Не намирам смисъла зад думите "обичай себе си".
На 37 съм и просто не ми се обяснява дългата история във всичко това /моята дълга история/. Ако искаш ще ти пиша ЛС, ако те интересува, но едва ли всъщност човек, който не се справя може да помогне на теб да се справиш.
Допълвам, опитах с психолог. Лично на мен не ми помогна с нищо.
Виж целия пост
# 6
Много хора минават през депресия, като не помага нищо може да се пият антидепресанти.
Виж целия пост
# 7
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.
Виж целия пост
# 8
Има прекрасни семинари, точно за това. И вършат чудеса.
Горещо препоръчвам - много по-добре от психолог и тн.
На мен лично много ми помогнаха и промениха самооценката, а от там - и живота ми.
Виж целия пост
# 9
Ако имах проблем с теглото, щях да експлоатирам до безкрай, със всички възможни средства на бельо и tops, пищния бюст, който обикновено върви комплект с "проблема"
Виж целия пост
# 10
Не се обичаш защото си се фокусирала върху външния си вид. Търсиш ли недостатъци по тялото си, ще ги откриеш.
Да се обичаш означава да се приемеш такава, каквато си. Да бъдеш себе си и да осъзнаеш, че ти не си тялото си. Да не ти е нужно чуждото одобрение за да се чувстваш добре. А критиката да не може да те засегне... Не ти трябват похвали, те просто галят егото, а то те отдалечава от любовта, която търсиш в себе си.
И никога не се бори за вниманието на мъж- това е груба грешка. И именно така показваш, че не се обичаш, съответно се принизяваш в неговите очи. Уважавай се сама за да те уважават и другите. И се научи да се обичаш за да можеш да изпитваш истинска любов и към другите... и в крайна сметка да създадеш пълноценна и здравословна връзка.
Привлекателната жена (или мъж) не толкова се вижда, колкото се усеща. Не гради самочувствието си върху външния си вид.
Виж целия пост
# 11
Знам, че ще получиш стотици експертни мнения във форума, но моето е следното. Виждам, че си била на психолог и случаят ти е точно за психолог НО, има едно много съществено нещо. Както и при лекарите, както и в различни професии има и много добри и не толкова добри специалисти.  Навярно не малко психолози гледат на пациентите като дойна крава, но не всички са така.

Не знам този при който си ходила, колко е добър, но потърси най-добрият и не спирай да ходиш, докато не преодолееш проблема. Най-добрите психолози имат толкова много клиенти, че те няма нужда се възползват и да те карат да ходиш безброй пъти ! Тези които го правят са по-малко добрите с по-малко клиенти.

Ако смяташ, че с мнения от форума ще се справиш, ще се радвам ако се случи това, но в твоя случай едва ли.
Да има подобни случаи в които дори една книга може да промени всичко, има доста книги на подобна тематика. Но аз смятам, че най-доброто за твоя случай е специалист !
Виж целия пост
# 12


Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!

Имаш колежки, имаш съседки и други познати.
Ами, почни да се сравняваш с всяка- една по една. Ама щателно я оглеждай и на един лист си запиши какво харесваш у нея и какво-не.
После сравни всяка нейна черта със себе си- ти имаш ли същата черта, същия плюс или минус?
С какво тя е по-добра/лоша от теб?
С изненада ще откриеш, че с нищо не си по-зле от тях, а може би имаш и по-добри качества, които не си забелязала и от които не искаш да се лишиш.

И се опитай да си представиш и повярваш най-сетне, че властната ти майка нито е по-умна от теб, нито живота ти зависи от нея, затова мнението й и критиките й не са ти важни. Не повече от който ида е, срещнат на улицата.
Виж целия пост
# 13
Здравей,
тъй като в голяма степен открих себе си в темата, си позволявам да пиша:
Обичането на себе си е дълъг и сложен процес, особено ако си израснал в нездравословна семейна среда с твърде строги и контролиращи родители.  Или такива, които никога не са ти казвали и показвали, че те обичат. Познавам хора, които са тъжни и депресирани, поради това, че са загубили надежда и вярва в бъдещето и най - вече вяра в  себе си и собствените си възможности и добри страни. Мисля, че отправната точка е тази -  да повярваш, че заслужаваш да бъдеш щастлива, да вярваш в себе си и всеки ден да си казваш, гледайки се в огледалото: "Обичам те, приемам те, такава каквато си и ти прощавам! " Звучи странно, зная.  Получих го като съвет от моя много близка приятелка, разбира се, досега не съм го опитвала.
Моят профил е горе-долу такъв: Твърде често се самобичувам и критикувам за всяка грешка, малка или голяма. Силно чувство на вина, прекалена емоционалност и лабилност. Често плача. Моите комплекси или т. нар. не-обичане на себе си, са концентрирани, не толкова във външния вид, колкото в способностите ми; образованието, знанията ми и липсата на личен живот в момента т.е. липсата на човек в живота ми.  След последната си разпаднала се  връзка, изпаднах в депресия и самообвинения. Започнах да чета различни книги, на тема психология.... И колкото повече чета, колкото повече време минава осъзнавам, че все пак съм на прав път и най- големият смисъл на този живот е да бъдеш човек и да се учиш да обичаш себе си, оттам и другите. Да се научиш да прощаваш на себе си и другите - това дава свободата, от която всеки един от нас има нужда. И тогава, сякаш летиш.
Виж целия пост
# 14
Здравейте,дами !

Истината е,че незнам откъде да започна. Пускала съм и други теми във връзка с проблемите ми с мъжете.А те идват от ниското ми самочувствие. Вижте аз бях пълно дете и нашите много ме критикуваха. Слушах как трвбва да отслабна за да си хвана гадже и че "Мъжете не харесват дебели жени". Разбирам че са ми мислили доброто,но по грешен начин ми го казваха. По-късно се разведоха и аз се изнесах.

Животът ми мина в кръговрат на качване и сваляне на килограми. Последните две години спрях диетите,тренирах редовно и постигнах тялотп,което винаги съм искала. Но тъжното е,че когато понякога се погледна в огледалото виждам старият си вид,виждам се дебела и непривлекателна.

С мъжете не ми върви. Не страдам от липса на внимание - напротив.Но съм болезнено ревнива и чувствителна. Търсех мъж,който да ме постави на първо място,а се хващах с такива,които ме неглижират и критикуват. Борех се за вниманието и одобрението им,непрекъснато се измъчвах. 

Посещавах психолог. Той настояваше да си "тествам реалноста".Да излизам,да видя че хората ме мислят за красива. Да спра да търся мъже,в които виждам майка си - властни,авторитарни и критични. Имах известен напредък и спрях. Трудно завързвам приятелства,а ми се иска да общувам с хората. Интровертна съм,притеснителна...

Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!

В зависимост от отношението към самата теб, ще намираш все мъже, които като теб те критикуват и не държат на теб.
Огледай се малко.
Всички ли дебели жени по света са самотни и девствени? Joy
Мисля, че не.
За Бога, та 80% само от моя вход са дебелички, имат мъже и деца и са щастливи.
Има мъже харесват слаби, има мъже харесват пълни, има мъже харесват много, ама много пълни.
А един харесва космати жени и не даваше на жена си да се епилира. А, и пълничка си я обичаше.
Впрочем и аз съм била пълно дете, после и си станах пълна жена. Ама после отслабнах.
Но не заради мъже. А заради себе си. Поради здравословни причини, защото може няколко години да караш с много кила, но рано или късно организма рухва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия