Истината е,че незнам откъде да започна. Пускала съм и други теми във връзка с проблемите ми с мъжете.А те идват от ниското ми самочувствие. Вижте аз бях пълно дете и нашите много ме критикуваха. Слушах как трвбва да отслабна за да си хвана гадже и че "Мъжете не харесват дебели жени". Разбирам че са ми мислили доброто,но по грешен начин ми го казваха. По-късно се разведоха и аз се изнесах.
Животът ми мина в кръговрат на качване и сваляне на килограми. Последните две години спрях диетите,тренирах редовно и постигнах тялотп,което винаги съм искала. Но тъжното е,че когато понякога се погледна в огледалото виждам старият си вид,виждам се дебела и непривлекателна.
С мъжете не ми върви. Не страдам от липса на внимание - напротив.Но съм болезнено ревнива и чувствителна. Търсех мъж,който да ме постави на първо място,а се хващах с такива,които ме неглижират и критикуват. Борех се за вниманието и одобрението им,непрекъснато се измъчвах.
Посещавах психолог. Той настояваше да си "тествам реалноста".Да излизам,да видя че хората ме мислят за красива. Да спра да търся мъже,в които виждам майка си - властни,авторитарни и критични. Имах известен напредък и спрях. Трудно завързвам приятелства,а ми се иска да общувам с хората. Интровертна съм,притеснителна...
Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!