Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не се обичам

  • 4 046
  • 110
# 105
Аз вярвам в астрологията, но за мен тя е едната страна на монетата, а не цялостна причина за събитията и изборите ни. Убедила съм се, че нещо се случва в точния момент и определянето на този момент е извън възможностите ни, колкото и да искаме да се случи по друго време и колкото настървено да работим за това. По-висши сили решават кога е този момент, необясними са причините защо точно сега. Ако имахме отговора, щяхме да сме разнищили съществуването си и тайните на вселената. Това звучи и Е екзистенциално.
Не съм съгласна, че приемайки астрологичните закони, следва да не правим нищо, а просто да чакаме въпросния момент.  Човек трябва да се развива и работи не само върху материалното си благополучие, а и върху личностното си осъвършенстване. Една от първите стъпки е търсенето на причината НЕ извън себе си. Това обаче не значи самообвинение и ниско самочувствие, а вяра в собствените сили - външната среда е "враждебна", но аз ще постигна желаното. - Много отговори са в нас самите. Относно вибрациите, мисля, че това, което излъчваш във вид на отношение към другите НЕ остава недоловено на едно по-дълбока ниво, независимо от маската ти. И точно това са вибрации, които привличат или отблъскват съответните типове хора, а не външния вид, той е определящ само на повърхността, първосигнално. От типовете хора, с които се обграждаме, можем да съдим какво носим в себе си в съответния етап. От изискванията, които имаме към другите, можем да си направим изводите какви сме ние.
Всички сме с маски, волно или неволно, те са ни защитна реакция, защото живеем в лицемерен свят. Искаш ли любов, трябва да носиш в себе си любов! Говоря за Любов, а не просто връзка.
Виж целия пост
# 106
С последното мнение съм абс съгласна. А любовта към себе си може би е най-трудното нещо за постигане.
Виж целия пост
# 107
Аз вярвам в астрологията, но за мен тя е едната страна на монетата, а не цялостна причина за събитията и изборите ни. Убедила съм се, че нещо се случва в точния момент и определянето на този момент е извън възможностите ни, колкото и да искаме да се случи по друго време и колкото настървено да работим за това. По-висши сили решават кога е този момент, необясними са причините защо точно сега. Ако имахме отговора, щяхме да сме разнищили съществуването си и тайните на вселената. Това звучи и Е екзистенциално.
Не съм съгласна, че приемайки астрологичните закони, следва да не правим нищо, а просто да чакаме въпросния момент.  

Не съм имала това предвид. Споделям това, което вече съм публикувала в бгмама.

Всеки си има някаква съдба. Житейски коловоз. Ректификацията или уточняването на рожден час е възможно именно поради тази причина. Както в природата, за да израсте нещо е необходимо съответното семенце, сее се в определено време, полагат се някакви грижи за него и се чака реколта, така и при човекът е нужно да има семенце, т.е. потенциал заложен с моментът на раждане, дейности, които подпомагат да се развие семенцето и някакъв момент от време, който този потенциал може да донесе реколта.
В този контекст препоръчително е човек да се ориентира към това, което му носи вътрешно удовлетворение, приляга му по някакъв начин,  което не гарантира, че ще постигне желаното. Това единствено може да е индикация, че е заложено семенце. За изпълнението на някоя цел е важен факторът време, подходящ момент, в който евентуално да береш реколта от посятото. В подходящият момент всички пътеки водят до изпълнение на целта, желанието. Улесняват, предлагат възможности да се постигнат.
Готовите универсални и общовалидни рецепти. Не съществуват такива. Въпреки всички нароили се гурута, теории по въпроса, които просто обслужват човешката потребност да съществуват такива. Всеки е пример единствено за собствената си съдба. Хората като че ли рядко осъзнават, че това, което за тях е ежедневие, нещо нормално, нещо за което дори не се замислят, че всъщност това е така защото средата и хората са благосклонни и в синхрон с тeхните намерения, желания, потребности, надежди, мечти, цели, затова нещата им се получават с лекота, потръгват. И това не е някакво общовалидно правило, рецепта за "правилност" и благополучие. За някой друг същото това може да е трудно, дори и невъзможно поради същите причини, но с обратен знак.
В този ред на мисли, е препоръчително човек да приема препятствията, спънките в намеренията си, които среща дори и в ежедневието, като пътна сигнализация, пътни знаци, че вероятно не трябва да насилва момента. Значи не е налице синхрон, който ще позволи тези намерения, действия да се разгърнат в пълна степен, свободно както човек иска. Това е като някакъв външен регулатор. Което съвсем не означава, че човек трябва да стои със скръстени ръце и да не прави, предприема нищо. Само като го прави да взема предвид и пътната сигнализация, пътните знаци. Затова и дори моментът да предполага спънки, разминавания по някаква желана тема или по някакво желание, в което сме с настройката да стане по точно определен начин, да допускаме възможностите, че моментът тук и сега, ни предлага най-добрите възможности от негова гледна точка. Дори и те да не предлагат и да се припокриват напълно с очакванията. Предварително никога не е напълно и на 100 процента ясно и сигурно на какъв път ще ни изведат от гледна точка на цялото, а не на конкретния момент.

За любовта
 Обичта, любовта е многолика. Всеки човек, който прави нещо с любов, кеф, защото го прави щастлив, дава част от себе си, всъщност показва на каква любов, отдаване на лична енергия, е способен. Всеки човек като емоционална потребност, има нужда от това тази негова способност, любовта, в най-общия смисъл на тази дума, които носи в себе си, да бъдат споделени, разбрани, приети, отразени във външния свят, да са важни, ценни и значими за някого/и т.е. да получи лично отношение. Когато любовта, която носим в себе си, отдадената лична енергия е споделена, се чувстваме щастливи. Единственото обаче, което зависи от нас и можем да направим, един вид да предразположим това да се случи, е да даваме част от себе си. Най-доброто, на което сме способни.
Не гарантира, че ще получим любов.
Виж целия пост
# 108
Да, съгласна съм. Постът ми си беше моето становището, без да искам да противореча на вашето.

И наистина най-трудно е да обичаш себе си.
Защото Любовта към себе си е различна от ЕГО-то.

А относно така наречените гурута - вярно е, че се навъдиха много такива, както и пазарът се заля с книги, афиширащи модерното "позитивно мислене", пълни със съвети и плитки манипулации в насока психическото оцеляване в "този лош свят", семинари, лекции как да бъдем щастливи, успешни и т.н. Но наличието на всички тези форми, част от които само промиващи мозъка, не омаловажава съществуването на реалните психологически факти и търсения и който има желание може да направи разлика между плоските комерсиални опити и стойностните теории.
/p.m. Това, че всички манекенки цитират Хорхе Букай, не значи, че са го чели и разбрали/
Виж целия пост
# 109
Моята гледна точка е малко по-различа (или не?)...
Любовта всъщност е противоположност на егото. Егото в своята най-висша степен е пълно отсъствие на любов. И то много ревностно си пази територията.
Най-трудното нещо е да преосмислиш житейските си принципи, да признаеш, че грешиш и да излезеш от удобния утъпкан коловоз, граден с години. Хората правят всичко, за да останат в него и се съпротивляват понякога на живот и смърт... до един момент, после става все по-лесно.
Виж целия пост
# 110
Ако любовта е споделена, има разбирателство, синхрон, съвсем в реда нещата е човек да прави отстъпки, да се съобразява с другия, в името на двойката. Ако не е така, има изневяра, не означава че няма любов, а че има разминаване в моментните желания, приоритети на единия от двойката. Човек така е устроен, че търси да бъде погален по козинката. Не против косъма. И дори да разбира, че всеки може да направи само това, на което е способен. И думите и действията на друг човек, говорят за това какъв е той и са негово отражение, въртят се около неговия пъп. И това, което решава да се обиди, засегне е личното чувство за собствена значимост. Все пак на въпросното не му е приятно да свири втора цигулка, да се чувства предадено, да избират друг с идеята, че някой друг е по-достоен, по-добър.
Водеща е идеята, условието, че животът ти предлага нещо през призмата на някакви Лични заслуги, качества. В нещо превъзхождаш друг, имаш способности, по-кадърен си, направил си нещо повече. Или основна причина да намериш щастие в любовта и партньор в живота, вероятно е защото си много готин и затова си ги заслужил. И това е причина да има хора, при които поради липса на късмет в любовта, започват да си мислят, че нещо не им достига, не са достатъчно добри, щом не са избрани. Да се съмняват в собствената си ценност. Това се отразява на самооценката. Когато има любов и несъвършенствата изглеждат симпатични, когато няма и предимствата могат да са повод за критика, неодобрение, нехаресване.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия