Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Могат ли майките да бъдат приятелки на децата си?

  • 3 245
  • 121
Разговорът тръгна от една друга тема, в която - нормално - имаше застъпени и двете позиции.

Какво означава "да си приятел на детето си" и смятате ли го за редно и необходимо?
Виж целия пост
# 1
Добре е да си приятел с детето си. Така няма да крие от теб и няма да лъже. Разбира се, трябва да се намери някаква златна среда. Не е добре дете да расте без авторитети.
Виж целия пост
# 2
За колко големи деца става въпрос?
Ако е за малки деца и тийнейджъри – могат, но дали е нужно?
Децата трябва да търсят приятели сред връстниците си. Ролята на родителите е съвсем друга.
Има разлика между това да се държиш приятелски с детето си и това да си му „най-добрата приятелка“, с която да си споделя абсолютно всичко. Последното е извратена форма на свръхконтрол, която не е от полза за детето.
И децата са хора, които имат нужда от своите малки тайни.
Истинското приятелство може да бъде само между равни. Когато детето е вече пораснало и е зрял, самостоятелен човек,  който не зависи повече от родителите си, тогава може да се говори за истинско приятелство с родител.
Виж целия пост
# 3
Не съм чувала да е нередно. Това да си приятел означава, че детето ти има доверие, споделя, а ти ги подкрепяш или не в дадена ситуация. За мен приятелството е допълнение към авторитета ти на родител. Едното не изключва другото. Имам нагледен пример в семейството.
Виж целия пост
# 4
Имам пред очите си майка, която е приятел на тинейджърка, тъкмо влязла в пубертета. Детето се превърна от послушно мило момиче в разглезен кифльоч, който се тръшка за всичко, няма никакъв респект от майка си, но пък са приятелки - гримират се заедно, контят се заедно. Но детето я отразява само за такива неща. За всичко останало е манипулативно и майката я е страх да спрат да бъдат приятелки, затова и позволява всичко, само и само да не се тръшне златото и да каже "мразя те" и т.н.
Сама си го е надробила. Сега не може да излезе нормално от това положение и да започне да бъде родител.
Виж целия пост
# 5
Родителят е този, който въвежда разбирането за добро и зло. Той не може безрезервно да приема всичко, което детето иска и прави, както едно приятелче би направило.
Разбира се, родителят трябва да се бори за доверието на детето и да не го отблъсква с излишна строгост, но все пак това не е приятелство.
Виж целия пост
# 6
Детето се превърна от послушно мило момиче в разглезен кифльоч, който се тръшка за всичко, няма никакъв респект от майка си, но пък са приятелки - гримират се заедно, контят се заедно. Но детето я отразява само за такива неща. За всичко останало е манипулативно и майката я е страх да спрат да бъдат приятелки, затова и позволява всичко, само и само да не се тръшне златото и да каже "мразя те" и т.н.
Всъщност майката не я е страх да не я намрази. Страх я е, че дъщеря и може да избяга от вкъщи, да посегне към наркотици, да остави училището, да се самоубие, а майката да разбере какво се случва твърде късно. Пубертета може да е кошмар за родителите, но не и за приятелите. В тоя смисъл няма как да сме приятели на детето си.
Има разлика между това да се държиш приятелски с детето си и това да си му „най-добрата приятелка“, с която да си споделя абсолютно всичко.
Съгласна съм с това. Различни неща са.
Виж целия пост
# 7
Приятелят е разбиращ, опрощаващ, подкрепящ, неконтролиращ. Невинаги родителят може да бъде такъв, да не говорим, че понякога е наложително да заеме точно обратната роля.
Виж целия пост
# 8
Родителят не може да приятен на детето докато то е малко. Той трябва да е авторитет. След като детето си вземе живота в ръце тогава можем да говорим за приятелтво между родители и деца. Родител не е равносилно на приятел.
Виж целия пост
# 9
 Приятелството на родителя е точно средство за манипулация и свръхконтрол. И когато порасне детето - също. Тези с приятелските взаимоотношения, не могат да изградят често пълноценни съпружески отношения.
Виж целия пост
# 10
Може, но не трябва.
Виж целия пост
# 11
Задължително.
Но зависи какво имате предвид под приятел. Голяма част от приятелите ми имат авторитет, научила съм много от тях и са хора, за които съм сигурна, че няма да ме подведат със съвет или критика. Това, че са ми приятели, не значи, че отношенията ни се изчерпват с напивания, празни приказки и дивотии.
Тези всеопрощаващи и винаги подкрепящи не са ви приятели. За тях е казано много точно - с такива приятели, врагове не ви трябват.
Виж целия пост
# 12
Моята от всичко прави драми и се притеснява. Не мога да й споделям при това положение.
Аз и приятелки нямам, за по-важни неща сама съм си била главата. Интимните не виждам нужда да споделям, за здравословни проблеми има лекари...
Виж целия пост
# 13
Явно се има предвид времето, докато детето не стане пълнолетно.
После разбира се, че може, стига да имате общи теми.
Виж целия пост
# 14
Не мисля, че трябва. Могат, но защо е нужно?
Нито приятелите ще станат майка, нито майката трябва да замени приятелите.
Всеки си има конкретна роля и тя не е еднаква и заменима.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия