Къде бъркам?

AnMary_ благодаря за пожеланията

Дари, при нас ситуацията е идентична само отговора е различен: "Не мога лакирана съм!"

Това с разливането е позната история   Само дето моята това го правеше като сме в заведение. Имаше един период преди година все едно нарочно като отидехме в заведение и тя събаряше чашите. С баща и направо изтръпвахме като ни донесяха питиетата. Незнам какво и беше станало , но винаги слагаша чашата на самия ръб на масата , защото никога не гледаше къде точно я поставя. Винаги блееш точно в момента на поставянето в друга посока. Колко пъти пъти с баща и сме подскачали и сме успявали да предотваритм щетите , но е имало и случаи когато таткото , който може би е малко по бавен от мене не е успявал да реагира и е бивал целия заливан със сокови и коли    Сега ми е смешно ама тогава направо ми идеше да креща  
Ама май вече този период премина. Така и неразбрах на какво се дължеше.Може би децата между 4 и 6 години да са по разсеяни или пък да си мислят ,че каквото и да правят мама и тати винаги зорко бдят.
 

Върпеки, че от друга страна незнам дали тази разсеяност и невнимаване изчезва дори и като стават по големички. Сега примерно не разлива , но пък да видиш как си идва от училище и ми е много сладка още от вратата като рече "мамо не ми се карай , аз внимавах ама....." примерно като е рисувала цялата и коса е в боя, да не говорим за дрехите и най интересно, че има боя чак отзат на дупето

А това за повтарянето примерно за чехлите или да си оправи нещо също го имаме. И при нас отговорите са , заета съм сега или чакам тати да си играем и разбира се любимият ми "гримирам се"  

какви любезни деца....!
Елина просто ми заявява "няма! неиЦкам!"..........и се почва едно убеждаване, ама гледам да не съм многословна. Ако не стане с 1-2 напомняния минаваме към другите методи...

А тя моята като беше по малка не искаше и да чуе какво и се казва. Колко познати като са я виждали как не приема нищо каквото и се казва и си прави каквото си ще направо са се чудили.
Колко пъти е била наказана и дори поплясквана ама пак не е разбирала от дума. Сега не се тъпани чак така щото явно е почнала да научава урока си ама пак след толкова наказания и всякъкви други убеждавания не го е научила много добре.
Все още си прави оглушки и дори почнах да си мисля, че така и до пубертета ще си стигне , а тогава вече наистина незнам какво ще я правя. Има наистина много силен характер , което пък от друга страна е добре щото с него по лесно приема болестта си , дори и обидите които е чувала по свой адрес.
Но пък на мене ми е трудно , защото хем неискам да го пречупя , хем искам да го овладея по някакъв начин .... и аз незнам как точно да подходя към нея