Имам чувството, че нещо бъркам във възпитанието и обясненията и подхода към детето ми е доста погрешен 
Скорощна случка от преди 3 дена: дъщеря ми разсипва една чаша кока кола върху лаптопа според мен без да иска /поне така ми се иска да е/, при което за моя изненада баща и не реагира по никакъв начин, аз я хващам за ръката и я водя в другата стая без да продумам и дума. Тя обидена започва да плаче. Аз я оставям там безмълвно и се връщам за да помогна в почистването, което се оказа невъзможно.
Отидох при нея и и обясних съвсем спокойно, че това което направи дори и без да иска не е хубаво и че най-малкото което може да направи в случея е да отиде и да се извини на баща си.
При което тя ми заявява че не иска да се извинява и ако може аз да се извиня вместо нея.
След това си поговорихме с нея и тя ми обеща че тази случка няма да се повтори и че тя ще внимава от тук на татъка.
Само да вметна, че този разговор се води не за първи път преди време беше сипала една чаша сок върху телевизора, който застрашително пукаше след това и прехвърчаха искри.
И така до тази сутрин, когато я виждам как се чекне по масата и не може да си намери място с една чаша сок в ръка.
Няколко пъти и казах Пламена внимавай ще паднеш, ще се удариш и ще разрееш сока. Получих едно обидено "няма бе спокойно". При което се обръщам и виждам как въпросната чаша полита върху телефона ми.
Аз ли не си държа техниката на правилните места, тя ли е изключително непохватна, но фактите са на лице.
Лошото е че в такива ситуации незнам как да реагирам адекватно, тоест не и се карам нито и казвам нещо на момента, а си мълча и след известно време сядам и говоря с нея смятайки че ме разбира, но уви.
Вече се чудя как да постъпвам и буквално съм вдигнала ръце, иначе не е лошо дете, но аз и позволявам прекалено много и няма никакви ограничения и граници.
Виж целия пост
Скорощна случка от преди 3 дена: дъщеря ми разсипва една чаша кока кола върху лаптопа според мен без да иска /поне така ми се иска да е/, при което за моя изненада баща и не реагира по никакъв начин, аз я хващам за ръката и я водя в другата стая без да продумам и дума. Тя обидена започва да плаче. Аз я оставям там безмълвно и се връщам за да помогна в почистването, което се оказа невъзможно.
Отидох при нея и и обясних съвсем спокойно, че това което направи дори и без да иска не е хубаво и че най-малкото което може да направи в случея е да отиде и да се извини на баща си.
При което тя ми заявява че не иска да се извинява и ако може аз да се извиня вместо нея.
След това си поговорихме с нея и тя ми обеща че тази случка няма да се повтори и че тя ще внимава от тук на татъка.
Само да вметна, че този разговор се води не за първи път преди време беше сипала една чаша сок върху телевизора, който застрашително пукаше след това и прехвърчаха искри.
И така до тази сутрин, когато я виждам как се чекне по масата и не може да си намери място с една чаша сок в ръка.
Няколко пъти и казах Пламена внимавай ще паднеш, ще се удариш и ще разрееш сока. Получих едно обидено "няма бе спокойно". При което се обръщам и виждам как въпросната чаша полита върху телефона ми.
Аз ли не си държа техниката на правилните места, тя ли е изключително непохватна, но фактите са на лице.
Лошото е че в такива ситуации незнам как да реагирам адекватно, тоест не и се карам нито и казвам нещо на момента, а си мълча и след известно време сядам и говоря с нея смятайки че ме разбира, но уви.
Вече се чудя как да постъпвам и буквално съм вдигнала ръце, иначе не е лошо дете, но аз и позволявам прекалено много и няма никакви ограничения и граници.
:
Като ходите в МакДоналдс си запази няколко от техните чашки, дето са с капаче и на 1-во време ги ползвай когато 
Изгоних я два пъти от масата и престана 
а ние все 
"внимавай, та внимавай"
