Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как се чувствате на възраст между 20-30 години?

  • 3 099
  • 83
# 30
Начи, и аз на 30 като се развеждах - си мислех, че живота е свършил и повече никога няма да срещна някого..че остарявам  бевъзвртано и тн.
Сега се смея с глас на тези глупости.
Виж целия пост
# 31
Хм, от една страна хубава възраст, от друга  - не бяха най-хубавите и безгрижни. От прясно омъжена в началото, до две деца, и....смяна на 1,2,3,4, ....5 жилища в края на периода!  Не работех, мотках се....
А, бе освен децата -и ММ  други спомени, които да си заслужават, много нямам от тогава.
Сега, като една помъдряла и ненаживяла се 47 г. баба, мога да кажа че 40 - 50 са супер! А, дано 50-60 са още по, че ми чукат на вратата. Sweat Smile
Виж целия пост
# 32
Тотално са се предали,  държат се като истински чичаци,  в тях пред телевизора или компа,  с очилата някоя игра,  пиене и спане.  Е такъв човек кога ли ще се сватоса пък не знам. А хич не си показват носа на вън...
Зависи какво имаш предвид под това да се предадеш. Всеки има различна представа за живота, ако на някой му е приятно това, ок, какъв е проблемът? Аз например никога не съм обичала дискотеките, шумните места, концерти, дълги пътувания и т.н. Не си падам много по излизане, допадат ми домашните събирания, морето, зимата някое малко хотелче с басейн. Това, че харесвам различни неща от теб, не значи, че съм се предала, а че живея както на мен ми харесва.

След 23-4 г. намирам за съвсем нормално човек да натиска на работа и подсигуряване на основните неща за семейството си или бъдещото такова. За да го направи обикновено има нужда от възстановяване на енергията, което се получава най-лесно с прибиране вечер и достатъчно сън.

На 25 г. станах майка, на 27 г. върнах на работа и да, вечер като заспеше детето ми беше добре да седна с чашка вино пред телевизора или компютъра (с очила, нося от 6-годишна). Не съм се чувствала стара. Сега на 41 г. пак не се чувствам Trollface
Виж целия пост
# 33
Много хубаво че се чувствате млади,  и то над 30+ години.  Да ви призная,  и на мен не ми харесва да ме застаряват.  Бихте ли се обидили ако някои по малък, или пък дете  ви нарече чичко или леля?  Бихте ли се обидили като колежката ми?  Реално погледнато как е редно едно 8+ годишно дете да се обърне към някои 25-30? Како или батко, или чичко и лелка?  Интересен въпрос,  на мен 10 годишните ми викат батко с 15 години по малки от мен.  А аз как трябва да викам на 15 годишните по големи от мен?  Интересен въпрос а,  кажете вашите мнения по темата.  Simple Smile
Виж целия пост
# 34
Не се обиждам. И между 30 и 40 не се обиждах, само ме напушваше смях.
Виж целия пост
# 35
Обижда се този, който смята, че “обидата” е вярна..)
Виж целия пост
# 36
Обижда се този, който смята, че “обидата” е вярна..)

И това не е съвсем така. Едно е едно дете да каже лельо на някоя жена, съвсем друго когато целенасочено се подхвърлят уж безобидни коментари. Има и такива хора, които в безсилието си освен да "ударят" някой вербално друго не могат. Имам колежка, която непрекъснато скатава в работа и с цялата си наглост се оплаква, че злобните лелички от екипа са я взели на мушка. И че винаги така ставало в живота, лелките се дразнели на мацките на по 20 години, това било завист и т.н. Момичето не прича на човек, но си вярва.
Друг пример пак от работа - в предимно мъжки коектив избраха жена за мениджър. От тогава какво ли не чувам по  неин адрес - че е злобна, защото е стара мома, грозна лелка, стара чанта... А жената просто се опитва да наложи някаква дисциплина в екип, където никой не спазва работното врезме от години - всеки си идва когато му хрумне, всеки си върши някаква лична работа в работно време, никой не се вмества в единия час обедна почивка.
Мисълта ми е че подобни коментари са злобни и изречени от много дребни душички. Като нямаш друг аргумент почваш с обидите - лелка, стара мома, грозна или плешив чичак, дебел чичак и в тоя дух.
Виж целия пост
# 37
Е точно щото е нормално едно дете да ме мисли за леля - няма как да се обидя..)
И че някой злобее - също..)
Виж целия пост
# 38
На почти 40 сет години съм. Мисля, че сега започвам за живея, родих първото дете на 26 г. И от тогава почти изцяло и единствено съм се занимавала с децата и съм ходила на работа. Полека-лека започвам да му отчупвам края и да намирам време за себе си. Не ми пука лелка ли съм, просто искам да излизам и да се забавлявам. Почти 15 години не съм излизала никъде, тоест живяла съм като лелка, сега мисля да наваксвам.
Виж целия пост
# 39
Всъщност трябва всеки да си живее както му е гот. На колко сме години наистина не е най - важно. Ето, някои от 20 години само с деца се занимават, други пък както се казва, като не са направили семейство до към 25, после все им е рано Joy  А как ни наричат след една определена възраст, вече е въпрос на възпитание. Но наистина го има това, което казва авторът на темата. Млади хора нямат желание за нищо, а и нищо не правят за да се почувстват добре. Не ги интересува нито семейство, нито кариера.  Мотивация липсва за каквото и да било. Остаряват преждевременно. Поне това мисля, че искаше да каже момчето.
Живейте си живота, хора!
Виж целия пост
# 40
...Бихте ли се обидили ако някои по малък, или пък дете  ви нарече чичко или леля?  Бихте ли се обидили като колежката ми?  Реално погледнато как е редно едно 8+ годишно дете да се обърне към някои 25-30? Како или батко, или чичко и лелка? 
Не. Леля значи възрастна жена, но не баба. Възрастна, в смисъл пораснала, не деца/младежи. Нито съм дете, нито момиче на 20, защо да се обиждам?
Но това беше едно време, сега около мен всички деца се обръщат по име, освен ако не са роднини.
...Интересен въпрос,  на мен 10 годишните ми викат батко с 15 години по малки от мен.  А аз как трябва да викам на 15 годишните по големи от мен?  Интересен въпрос а,  кажете вашите мнения по темата.  Simple Smile
По-скоро странен. Ти също вече си възрастен, просто се обърщай към хората си имената им.
Виж целия пост
# 41
На 50 съм и се чувствам перфектно. Като се върна назад в периода между 20 и 30 години и се сетя колко неориентирана бях, лутаща се и изпълнена с комплекси, с две деца и работа, и буквално не можех дъх да си поема. В средата на 40–те, когато децата се изнесоха и станаха самостоятелни, животът ми изведнъж стана някак по–интересен и наситен, имах време за себе си, за хобита, за пътувания, за приятели. Изобщо не ми пука кой как ме нарича, смятам, че близките и познатите е редно да ме наричат по–име, а непознатите – госпожо. Не се обиждах, но се дразнех, когато двама колеги ме наричаха зад гърба ми "бабата", пък и в очите понякога, и то колеги, само с четири–пет години по–малки от мен, но го правеха с цел да ме засегнат, а тогава даже бях на около 35. Ама като нямаха други аргументи, се опитваха да си излеят злобичката по този начин.
Има една част от младото поколение, на което все му е тъпо,скучно, безинтересно, само се оплакват и очакват някой друг да им го направи интересен този живот. Но пък има и 40–50 годишни, които смятат, че животът им е едва ли не свършил, твърдят, че нищо не са видели от него, но че било късно да го променят. Не зависи от възрастта, до човека си е.
Виж целия пост
# 42
Не знам, аз с младите хора се разбирам по-добре. Колеги най-вече.
Приятелите са около моята възраст.
Вярно, има някаква апатия, примиреност в тях, но се опитват.
Явно нещо липсва на по-младите поколения, цел ли, любов, съпричастност....
Някак разхвърляни и нелогични са ми на моменти, не знаят какво искат. Но го искат веднага, нетърпеливи едни, сякаш животът свършва в петък.
Разликите в социално отношение станаха доста видими. Едните се дразнят на другите... И той живота си минава, а окото все в чуждото канче.
Живейте, обичайте се и се наслаждавайте на живота тук и сега!
Кака, леля, баба.... усмивката е важна.

Виж целия пост
# 43
Дано се включи някой живеещ в чужбина да сподели там,където е коментира ли се възрастта на човек и ''недостатъците'' на по-големите.Преди да изчета до край поста на Дама от морето се влудих,че някой нарича 50год. жена баба с цел да я обиди?!Идиоти!А,те съвсем изплискали легена,да говорят така на 35год. жена.Може би същите тези идиоти като станат на 35год. ще се чувстват старци.Била съм свидетел 25год. жена с манталитет,облекло,поведение да се присмива на хора над 40г.и да им говори директно,че на тяхната възраст,не е подходящо да се отиде на клуб да танцуват.Не разбирам това елементарно,тесногръдо мислене и определяне какво може и не може заради по-зряла възраст.По щатско риалити гледах жена може би на 50г.си джиткаше със скейборда и подобаващо облекло.Но ако е в страната на разбирачите от всичко и даващи акъл на кг. Б-я,трябва да и се присмеем и анатемосаме.
Виж целия пост
# 44
Силвърстоун, има хора, които просто не схващат, че това е и тяхното бъдеще. Много се дразня, като кажат, че еди какво си не подхождало на възрастта на някоя жена. Имам фейсбук приятелка, която е на около 55, много и се радвам, редовно ходи в парка да кара ролери. В тази връзка често се сещам за цитат от една книга: "Свръхбагаж: носталгия", авторката е Димитрина Равалиева, която е живяла една година в Америка и прави паралел как остаряват жените там и у нас: "В България косите ми настръхват като чуя "Стара съм вече за това." Чувам го често – стари са вече за това, каквото и да е то, жени, дори под 30. И се питам, защо българката никога не остарява за работа, а е стара за светлата част от живота, преди да и се появят първите бръчки?"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия