Емоционалната изневяра и зависимост

Тя е зависима от собствените си фантазии.
Не знам какво ѝ е подарил, но щом е било публично, не очаквам нещо специално.
И защо трябва да казва, че е женен, не разбрах? Нито са излизали, нито изобщо са имали лични отношения.

Аз пък ден през ден намирам подаръчета, кафета, цветя, сандвичи, мин.вода, плодове и т.н.т на бюрото си. С поводи и без поводи и от различни колеги. Всеки ден новия шеф ме прегръща, мен други колеги и колежки. И кво? 

Работя в голяма фирма и особено женените колеги ми прави впечатление как усилено коментират и задяват по-младите колежки. Нищо ново под слънцето.
Както и да е, всички са на мнение, че от този контакт полза за авторката няма.

Това е различно. Показва добро отношение, хубав колектив. В твоя случай, хубавите изненади са от колеги, НЕ от определен колега. Има огромна разлика.
Както и да е, според мен в тази история има зависимост, липса на житейски опит и също така е абсолютно възможно, жестът на господинът,  да е изтълкуван погрешно.

Той е ясен, но ти си лицемерна в поста си... Много смирена го играеш, ама искаш да го поканиш на кафе?! И за какво ще си говорите!??!?!?!?!?! Много бил тъжен, бля бля... На него не му пука, ТОЙ Е ЖЕНЕН.....И, моля те излез от филма, че е смешно как разсъждаваш....

Тя чак развод и деца мисли, а той хал хабер си няма.

Прочетох мненията досега, благодаря на включилите се.
"Ако искаш, вярвай" - ти си ми фаворит и от други теми, не го казвам само заради мненията, които изразяваш тук. Просто ми харесва как мислиш, харесвам хора като теб. Водя си записки на ум, когато те чета.

Няма нищо скрито, всичко съм изложила както беше досега.

Прегръдки и подаръци получавам и от други хора, включително колеги. Нали е ясно, че е важно кой какво прави, как и кога. Подаръкът от него не беше случаен, нито беше случайно, че ми го даде пред всички. Все пак и аз съм склонна към манипулиране - takes one to know one . Прегръдките, които взеха да зачестяват в края на миналата година, също трябваше да ми покажат нещо и може би да ме подтикнат към действие.

Не мисля, че имам нужда от психиатър. Не съм изгубила връзка с реалността, напротив, ясно виждам положението на нещата и евентуалните последствия от продължаване или прекратяване на ситуацията.

Опит не ми липсва, макар че е по-беден от този на средностатистическата жена на моята възраст.
Имала съм малко на брой връзки само с връстници досега и не ми бяха познати отношения като тези, които описвам в момента.
Общувам с много мъже на работа и извън работа, не само с този. Мъже на всякакви възрасти. Участваме в работни групи. Много от тях инструктирам в работния процес. Мнозина помагат на мен. Има такива, които са женени, и флиртуват леко мръсно. Има други, които са женени, но флиртуват добродушно и веселяшки. Първите игнорирам, на вторите отговарям в същия тон. Никой от тях не оставя следа у мен.

Казвате, че трябва да си намеря свободен мъж. Така е, знам. И това ще стане. Няма да си изгубя живота в гонене на напразни илюзии. Правя впечатление на изключително сериозен и отговорен човек, поради което най-близките ми приятели просто недоумяват защо и как преживявам това толкова силно. В момента обаче преминавам през този етап и тези чувства, които са напълно действителни за мен. Който иска да им се присмива и да си изтрива обувките в тях - те ще изгубят силата си само когато аз го допусна и продължа напред.
Да, този човек е тъжен и това натъжава и мен. Достатъчно емоционално интелигентна съм, за да знам как се чувства близък човек в даден момент. За мен няма нищо забавно в неговата тъга, не съм свикнала да си играя с хората.

Не съм си въобразила влюбване поради липса на контакти.
По принцип рядко харесвам мъж. Повечето мъже са ми предсказуеми. Този също, като има предвид как не умее да си крие емоциите , но фактът е, че го харесвам много и го чувствам близък. И доста време не знаех, че е женен, а всъщност сигурно не съм искала да е женен.

Продължавам да мисля, че не е нормално той до ден днешен да не е споменал семейството си нито веднъж пред мен, имайки предвид, че по едно време се водехме нещо като приятели (и още щяхме да сме такива, ако не се бях изморила от това приятелство). Другите ми женени колеги - и жени, и мъже (дори женените "играчи" постоянно говорят или поне споменават половинките си). За мен поведението му си остава емоционална изневяра. Той проявява интерес към други жени, като не рискува нищо вкъщи. Взема си внимание и емоционален ангажимент, дава колкото прецени и се прибира у дома. Като не дават вече от едно място, отива на друго. Но винаги се прибира у дома.

Плюйте после 40 + годишните мъже.

Авторке, видяла си нещо ново, искала си да  повярваш е нещо различно,  но не се е получило.
Неговата тъга откъде? Че гроздето е кисело? Ама, моля те! Достатъчно си разумна. Не тъгувай за несбъднали се събития.

Прибирал се у дома.
Много ясно, къде да ходи човекът?
Те хората с любовници се прибират, той за някакви безобидни закачки - не?!

Тъжен като дете, на което са взели играчката.

Нали Коко Шанел е казала, че ако разберете, че мъжете са като децата, значи знаете всичко. Е, той е като момче в много отношения. Чак странно ми се вижда, че аз се владея много по-добре.

Дева, уточних още в първия си пост, че аз не искам извънбрачна връзка, нито искам да се развежда заради мен.
В същото време не искам някой да взема от мен най-доброто и красивото, за да си гали самочувствието, и да го отнася у дома си, където е примерен баща и съпруг.

Да, едновременно го съжалявам и ме е яд на него. Нямам лимит на емоциите, които мога да изпитвам към някого, не съм си поставяла никога такъв.

Какво е взел от теб?

Оу, това е много гадно!
Да те ползва като моторче за поизстиналите си емоции.

Petronille, просто не му го позволявайте! Никой не може да Ви отнеме нищо.
Четейки, последните Ви коментари по темата, това все повече ми прилича на mind games, т.e. вид манипулация. Оттам и обърканите Ви чувства.
Според мен, спестявате някои детайли, не е задължително да ги споделяте, тук разбира се.
Мисля, че притежавате достатъчно здрав разум и ще се справите в тази ситуация.

Не искаш, но го позволяваш, и не си го спряла.. Щом си толкова осъзната и примерна, защо позволяваш да ти подарява подаръци, защо му позволяваш да те прегръща, и то пред колеги.. Защо го добави във фейсбук,. Защо не му парира намеците, ясно и точно... И, повече да не те занимава.. Явно, и ти си галиш егото..Не го играй, многострадална, моля те

Съжалявам, Петронил, но не те разбирам. Като цяло сипеш скрити обвинения към човека, че те е заблудил, че си се надявала на "нещо" /какво точно/, че той не те е информирал за семейното си положение. Това са твои мисли и интерпретации на ситуацията.
Човекът вероятно е учтив, може и да си му симпатична, но си е поставил граници.

Много мелодраматично го докарваш. Не разбрах на колко години си, но ми звучиш под 25....


?!?! Глупости....


Какво точно ти взема и си носи в тях?!? Странни разсъждения.....

Всеки иска и му е приятно да бъде харесван. Всеки - от 2-годишното дете до 102-годишния старец, без значение женен/омъжена, млад/стар, богат/беден. Това, че се държи добре, че кавалерства, не значи, че флиртува...

И още нещо - как не му знаеш семейния статус? Още на първия месец на нова работа разбирам статуса на всички без дори да питам или да се интересувам. Личи си от километри.....