Мисля, че може би, няма да разбера какво е да бъдеш майка....и това ме води към тъга, депресия и една особена затвореност в себе си.... Докато пиша това ми се насълзяват очите.
Прибирам се след работа, чета книга пия чаша вино и гледам в една точка. Преди да заспя плача и премислям живота си и защо се е получило така. Уж, съм силна личност, но като видя някое детенце, изпитвам силна нужда да го прегърна и да го целуна по главата. Може би звучи тъпо, но това е едно особено чувство, което стои в мен.....Разплаквам се. Само мога да си представя, какво е да бъдеш майка.... Затварям се в себе си, все повече и повече, но това не личи пред приятелите и колегите ми. Пред тях съм слънчева и усмихата, старая се да не разбират какво е вътрешното ми състояние. В последната си приключила връзка, човекът с който бях, не желаеше семейство и дете. Разбира се, това е негово право. Но аз се сринах за пореден път. Чувствам се така, сякаш времето ме притиска, сякаш ме смазва.... Знаете как е с женската биология - с течение на годините шансовете намаляват, не се увеличават А и отношението към жени в моето положение в Бългрия е все още осъдително. Обаче, само аз си знам какво ми е отвътре. Първо трябва да излекувам душата си. Късно осъзнах грешките си...На 37 години съм. Чувствам се така, сякаш животът ми е лишен от смисъл.
Ако има жени като мен, моля да споделят опит и мнения, ако имат нужда и желаят.
Благодаря ви!
Виж целия пост
Прибирам се след работа, чета книга пия чаша вино и гледам в една точка. Преди да заспя плача и премислям живота си и защо се е получило така. Уж, съм силна личност, но като видя някое детенце, изпитвам силна нужда да го прегърна и да го целуна по главата. Може би звучи тъпо, но това е едно особено чувство, което стои в мен.....Разплаквам се. Само мога да си представя, какво е да бъдеш майка.... Затварям се в себе си, все повече и повече, но това не личи пред приятелите и колегите ми. Пред тях съм слънчева и усмихата, старая се да не разбират какво е вътрешното ми състояние. В последната си приключила връзка, човекът с който бях, не желаеше семейство и дете. Разбира се, това е негово право. Но аз се сринах за пореден път. Чувствам се така, сякаш времето ме притиска, сякаш ме смазва.... Знаете как е с женската биология - с течение на годините шансовете намаляват, не се увеличават А и отношението към жени в моето положение в Бългрия е все още осъдително. Обаче, само аз си знам какво ми е отвътре. Първо трябва да излекувам душата си. Късно осъзнах грешките си...На 37 години съм. Чувствам се така, сякаш животът ми е лишен от смисъл.
Ако има жени като мен, моля да споделят опит и мнения, ако имат нужда и желаят.
Благодаря ви!
