Вместо невъзвратими разходи по хотели, собствено студио, апартаментче, къщичка на морето ?

Отрицателно. После да ходя все на едно и също място- това не е за мен. За някой може и да е добре, за мен не е. На втората или третата година ще ми писне и доскучее. Като плаща човек за хотели поне ходи на различни места в различни хотели.

зависи колко време ще го ползвате и с какви финанси разполагате, всеки имот си иска плащане на данъци, поддръжка, обзавеждане, ремонти, за кратки престои не си заслужава

Пак ще има невъзвратими разходи, но за друго. Първо инвестицията - сигурно за цял живот на почивки няма да дадеш толкова пари, колкото за един имот на морето (средна класа почивки, милионерите не ги броя). Данъци, поддръжка, ремонти... Ако идеята е да се дава под наем, когато не се ползва - трябва да има кой да чисти и да наглежда нещата. Ходенето всяка година на едно и също място също е за специфичен тип хора, които обичат рутината.

Собственият имот също ще има разходи, в повечето случаи ще са надвишаващи невъзвратимите разходи по хотели. Вече са казали и по-горе - ще трябва да ходиш винаги на едно и също място.
Ако можеш да си позволиш разходите - купи си. Ако не - недей.

И от мен отрицателно. Минусите са ги изброили и няма нужда да ги повтарям.

Отрицателно. Ваканционният имот изисква поддръжка, за която нямам излишно време и пари. Когато отивам на почивка, не съм склонна да започвам с поддръжка на имота, искам да релаксирам.
Ако давам пари за недвижим имот, бих го направила с инвестиционна цел, а морските курорти не ми се вписват в това определени.

Съгласна съм с всичко по-горе при едно условие - говорим за работещи хора, с определен дни отпуск през годината.
За човек, който не е наемник, разполага с времето си дали поради свободна професия или поради възраст и може да прекарва повече от 10 дни във въпросния имот - защо не?

За съм, но при определени условия - възраст, свободно време и т.н. Свекърите ми имат 2 малки инвестиционни апартамента в малка кооперация близо до известен и не много пренаселен плаж. Поддръжката не е голяма - плащат си режийните, данъците и определена сума на месец или година (имат право на избор) за поддръжката на общите части и за охрана. За сметка на това, понеже са пенсионери, ходят много често и независимо от сезона. Водят и внуците с тях. Обикновено от април до септември карат там със седмици. Ходят за разширени уикенди или пък, наопаки на тълпите летуващи, отиват за делничните дни и за уикендите се прибират. Различно. Ние също понякога отсядаме при тях. Девер ми и етърва ми също. На този етап не се случва много често, но по-натам ще зачестим, когато децата станат самостоятелни.
Ако ние сега трябваше да купуваме, не бихме предприели стъпка да инвестираме в близките 10 г.

Собствеността е обвързваща - грижи, финанси, ако е на хотелски принцип - по-интензивна амортизация. Ако сте склонни следващите 10-15 години да почивате само на едно място, е ок, иначе се губи смисъла.

Ние купихме къща в едно голямо планинско село.Реставрирахме я,обзаведохме я.Малка подробност- в селото ,а и в околните села няма цигани.Не се краде.Има постоянно живеещи хора,5 магазина,лекар,зъболекар,аптека,заведения ...детски площадки..И големи градове наблизо-20км.
Направихме го,защото дъщеря ми беше с астма и трябваше да прекарва поне 20 -30 дни на планина през лятото.
Стояла съм там с детето 45 дни.През последните 5 дни идва и мъжа ми и после от там пътуваме за Гърция.
естествено престоя в къщата излиза много по-евтино,отколкото 45 дни на хотел.
През останалото време можем да я даваме под наем,но за сега не искам .

Това не означава,че ходим само там.
Пътуваме и на други места.
Въобще не съжалявам.

Сестра ми има апартамент в Банско и също е доволна.
Тя го ползва 1 седмица,после ние 1 седмица и през другото време се дава под наем.
Парите от наема покриват такса поддръжка и остава не много голяма печалба.

Ако харесваме курорта, така или иначе почиваме там и има възможност за отдаване без моята лична намеса (на този етап), бих купила ИЗГОДЕН имот. Но не и на БГ черноморие, по-скоро планински курорт и най-скоро Пампорово. БГ морето ми отпада по първите два критерия, но който си го харесва, защо не.

Въпреки че харесваме българското море и ходим само тук - и от мен против.
Имам преки наблюдения в/у клиенти. Тези, които имат в големите градове като Варна и Бургас, го дават през зимата под наем, като в договора има точка, че през юли и август не се отдава. Повечето живеят далече от морето и е трудно намирането на хора, които да се грижат за имота. Най-често наемателите са студенти и като се счупи нещо, не им се занимава с майстори. Затова трябва да имаш човек на място, който да е на разположение. Но сме живи хора, един се разболее, друг замине за чужбина, трети намери друга работа и т.н. И посред зима се оказваш с течащ кран, а ти си на 500 км, примерно.
Вариантът е да се намери фирма за управление, но като цяло на хората не им се плаща. С една дума, това начинание е да се поглезиш, когато имаш пари, ако целта е да е по-изгодно, не е.

За къщичка е много, ама много по-трудно. Първо, трудно ще я опазите от набези, второ, не знам поддръжала ли си къща, но разходите са много по-сериозни от апартамент, особено когато не се обитава постоянно и трето - възвращаемостта е най-малка, защото в повечето случаи е в малко населено место, в които няма търсене през зимата.

Другите, които купуват в курортите, само лятото го дават или ползват сами. Този вариант е ако си готов да затвориш едни пари в нещо, което не ти носи ползи към момента.
Ако ходиш на почивка по 14 дни лятото, да кажем по 80 лв. на ден за апартамент, това излиза по 1120 лв. на почивка. Ако 2 пъти ще успеете и в най-добрия случай да изкарате 1 месец на морето, ще е към 2500 лв./година. Ако имотът е 60 000 евро, това са нощувките ти за близо 50 г. (при 30 дни там, нещо, което малко хора могат да си позволят като отпуска). Ако ходят по 14 дни - 100 г.

С една дума - предпочитам да си харча парите в настоящето, не знам дали ще има има утре, камо ли след 1-2-5 г.

Нашият вариант е инвестиция в имот в голям град, на много търсено място, малък като размер. Никога не е празен, зает е целогодишно, винаги има търсене и цената му е почти като на следващия по големина. Но по-малки данъци, по-малко за ремонт, по-малко хора амортизират и е по-лесно продаваем, ако се наложи.
Освен това сме близо до него и при авария или друг проблем можем да се отзовем.
Пък с парите от наема можем да си ходим, където ни душа иска, не да се връзваме с 1 място.

Аз съм правила изчисление за такъв имот в курорт на морето, и излезе, че ще се изплати за 100 години. В изчислението заложих цената на апартамент в хотел, който закупиха мои близки приятели, и цената на нощувка в добър хотел.
Те сега вече не го искат, и няма на кого да го продадат, за да си върнат парите.
Ако се използва за живеене, е друго.
Мои пък други познати си купиха малък апартамент до морето в Бургас. Направили са си сметката, че винаги могат да го продадат. За мен това е по-добрият вариант, ако има някакви пари, които и без това само си губят цената в банката.

Сезонът в морските курорти е 3-4 месеца.
Но в град ,като Варна или Бургас,жилището може да се дава под наем на туристи през лятото,а след това на студенти.
А и винаги може да се продаде.