Как да го накарам да иска детето?

  • 7 672
  • 44
# 30
Не можеш да го накараш да иска детето. Та той е мъж на 32 години, не е някакъв хлапак, който го е страх да не му се карат майка му и баща му! Щом не иска детето от тебе, при положение, че ходите 1 година, значи едва ли след още 1 година ще започне да го иска.

Дай си този шанс! Децата трябва да идват на този свят желани и от двамата.

И аз мисля така!  Peace
Виж целия пост
# 31
Това със спонтанния аборт в първия месец е пълна глупост,хич не разчитай на това.Инжекциите са самоубийство!Моя приятелка едва я спасиха с кръвоизлив в корема от такива инжекции.Ако искаш да абортираш обърни се като интелигентен човек към гинеколог.Цялата манипулация трае 3 мин. и за здравето ти няма последствия ако е до 10 седмица.НО...друг е въпроса дали да го правиш или да си родиш детето.Аз съм правила 4 аборта,имам две деца,родила съм и двете когато аз исках това.Твоят човек обаче не ми харесва...Помисли дали това е човека,който ти е нужен.Според мен той никога няма да бъде добър баща-нито сега,нито когато и да било.Не може на 32 г. да не е готов да поеме отговорност,това значи никога няма да е готов.
Виж целия пост
# 32
И аз мисля, че няма начин да го накараш насила да пожелае детето...
Не съм изпадала в подобна ситуация, имам добра приятелка, която е самотна майка на 4-годишно момченце още. Бащата на нейното дете категорично отказа да бъде родител, никога не е виждал сина си...
На нея всички й повтаряха, че е луда да отглежда сама детето си... Когато роди, беше на почти 25 години. Отстояваше избора си и сега е много щастлива...
Желая ти успех, не изневерявай на себе си!  Hug
Виж целия пост
# 33
Мисля че трябва да му дадеш малко време! те мъжете все са много стреснати ,за тях все не е момента да стават родители и вечно парите не стигат ! Чакай да го осъзнае и тогава поговорете!
Виж целия пост
# 34
Достатъчно голям е твоя приятел, дори би трябвало да се попритесни малко, че още няма деца. Според мен работата е друга, не искам да прозвучи гадно, но може би не е сигурен, че ти се жената за него. Помисли какви за вашите взаимоотношения, как върви връзката ви, ако всичко е нормално, значи се е уплашил, но ако нещо накуцва, трябва добре да си помислиш.
Виж целия пост
# 35
Не можеш да го накараш! Трябва сам да го осъзнае и поиска. Вече ти е време според мен за дечица, няма да раждаш първо дете на 35 - 40 я...
Нашата връзка е по-дълга от твоята, но и моят мъж в началото не искаше точно защото смяташе, че трябва да направим първо това или онова, но както ти самата казваш винаги ще има още нещо, което да искаш и за нещо няма да стига... но после осъзна, че наистина това е нормалния ход на нещата и няма за кога да отлагаме и си направихме бебе, сега идва с мен на видеозона и много се радва.
Пожелавам го и на теб!
Успех!   bouquet
Наистина е страшничко, да си помислиш, че може да си самотна майка, особено ако няма на кого да разчиташ, но този вариант не го мисли.  Crossing Arms
Виж целия пост
# 36
Попаднала си в много деликатна ситуция, дано избереш правилния път!

Едва ли може да го убедиш да поиска детето, това си зависи лично от него.
Но на 28 не си никак на възраст в която бремеността трябва да се отхвърля с лека ръка...
Много въпросителни има при такова решение, трябва да говрите пак и пка и пак... плюсове и минуси... щом сте били заедно година, все трябва да си наясно дали може да разчиташ на човека до теб... дали го познаваш достатъчно добре, би ли се променил той, ако решиш да бъдеш самотна майка и в някой момент той да пожелае да му стане баща..

Сега малко личен опит... това което се случи с мен в същата ситуация.
Бях на 24, много влюбена, той на 28. Направихме бебето, съзнателно... после той се уплаши. Каза ми че ако не го абортирам, ще ме изостави. Много мислих какво да избера, дали да рискувам да го родя, родителите ми ми обещаваха че ще помагат, но просто ме достраша и махнах бебето. Той ме изостави веднага щом ме прибра от болницата след аборта. По-трудно изживях разбитото си сърце, отколото загубата на бебето. Не съжалявам. Просто знам, че в този момент по една или друга причина взех правилното решение. Този човек, просто не е бил за мен. 

Не искам да си вадиш изводи от това което написах. Ситуациите и хората са различни. Много ми се иска при вас нещата да станат по друг начин и да бъдете щстливи. Успех и прегръдки.     

 
Виж целия пост
# 37
Здравей миличка, не знам какво да те посъветвам. Аз изключително много искам бебе и затова  бих ти казала, да си оставиш твоя Дар от Бога, независимо от решението на глупака, който го е създал , а после се отрича от теб #2gunfire/ казвам теб, защото щом не иска детето ви не иска и теб самата/. Това си е моето мнение и с нищо не те задължавам разбира се. Но като помислиш за годините борба на много от жените,споделящи във форума, борещи се за рожба би ли се отказала? Ами ако нещо се обърка, ще съжаляваш цял живот. Стискам палци да вземеш най-правилното ришение Wink
 А сега ми се иска да споделя  моята "ситуация" и ако можете вс. вие да ме посъветвате или по-скоро да ми дадете кураж. И така аз съм на 23 години и от година и половина съм с най-прекрасния мъж/ поне в мойте влюбени очи/. Той е на 31 и много-много искаме да създадем  дом, семейство и разбира се деца. И въприки че го искаме все още не сме го направили. Той мисли , че съм още малка и , че трябва първо да завърша - аз съм 4 курс студентка и ми остават още 2 години учене и ми се струва ,че ще загубя ценно време при положение,че спокойно мога да съвместява двете неща. Също така знам ,че тай наистина много желяа дете от мен колкото се може по скоро, но...... продължава усърдно да ме пази. Ще ми се  чудото да стане от самосеме си , защото нали уж този вид пазене от бреминост не е хич ефикасен. Посъветвайте ме нещо, какво да направя нещата да се случат "спонтанно", защота знам че това ще е едно от най-щастливите събития в нашата връзка и ще постави началото на още  и още др. такива събития. Поздрави Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Също така знам ,че тай наистина много желяа дете от мен колкото се може по скоро, но...... продължава усърдно да ме пази. Ще ми се  чудото да стане от самосеме си , защото нали уж този вид пазене от бреминост не е хич ефикасен. Посъветвайте ме нещо, какво да направя нещата да се случат "спонтанно", защота знам че това ще е едно от най-щастливите събития в нашата връзка и ще постави началото на още  и още др. такива събития. Поздрави Simple Smile
Здравей Лейди М.  На ума ми идва следното, макар че не знам доколко е възможно да се осъществи, но от това, което съм чела може би. Значи след като той те пази без предпазни средства, след като свърши, предполагам, че свършва някъде върху теб и отиде да се мие можеш да вкараш малко от "течността" във влагалището си. Другият вариант може би е да правите секс с презерватив и да му направиш малка дупчица. Не съм сигурна колко ще помогнат вариантите, но другите могат да споделят нещо по ефективно.
Виж целия пост
# 39
Прощавай, Далия, но подобен вид измами ми се струва много некоректен. Решението за дете трябва да е осъзнато (в идеалния случай) и детето да се прави с любов и желание. Е, друг е въпроса колко много мъже са страхливци и колко хубави дечица не биха видели белия свят ако майките им бяха чакали таткото да се престраши.
Все пак смятам, че дупки в презерватива и т.н. са грешно решение на подобен вид проблеми.
Виж целия пост
# 40
Здравейте, вчера разбрах че съм бременна  и казах на мъжа от когото съм в това положение. Ние сме гаджета от година. Той не прие новината с радост, всъщност доста се уплаши. Аз също не съм готова за дете, но пък кога ли бих била и затова искам да го задържа. Искам по някакъв начин да го убедя да го поиска за да не бъде детето ми без баща. Мисля че му казах всичко, че е рисковано да направя аборт, че парите никога няма да са достатъчно, но той продължава да твърди, че има време и че в по-добър момент ще имаме дете. Плаши ме мисълта  да бъда самотна майка. Бил ли е някой в моето положение. Мислите ли че ще се промени за в бъдеще, когато започне да ми расте корема.

Дай му време. Мъжете нямат вграден майчински инстинкт в себе си. Той се развива с времето. Ще го осмисли и ще го приеме. Не се заблуждавай по това, че не е проявил радост, поне външно. Когато навремето бившата ми жена ми съобщи, че е бременна не съм реагирал особено бурно, по-скоро спокойно. Вътрешно бях много притеснен, как ще се справя, става ли баща от мен и такива неща. С времето осмисляш ситуацията и я приемаш. А като се роди бебока и го вземеш на ръце, нещо се прекършва в теб и нещата вече са други.
Така, че не се отчайвай, стискаме ти палци. Всичко ще се нареди  newsm10
Виж целия пост
# 41
Аз определено никъде не съм написала, че съм за този вид измами. Всъщност точно от такова пазене без предпазни средства тръпна цял месец. Защото приятелят ми ме пази и свърши в мен, казвайки, че нищо не е усетил, но аз като отидох в тоалетната видях, че течността започна да се стича и му казах. В случая аз се надявам да не съм бременна. Просто Лейди М зададе такъв въпрос и аз отговорих това, което съм чувала и чела. Но всъщност има го и факта, че повечето мъже са адски нерешителни и донякъде  в много случаи според мен искат да бъдат излъгани, макар и да не биха си признали това. Още повече, че те също лъжат по този начин жените, не само жените се възползват понякога. Така че око за око, зъб за зъб.  #2gunfireТова в рамките на майтапа. Всяка жена сама си решава в случая. На мен ми е леко покрай врата, тъй като май все повече усещам симптомите на лелката. и в случая съм щастлива от факта. Laughing
Виж целия пост
# 42
Здравейте, вчера разбрах че съм бременна  и казах на мъжа от когото съм в това положение. Ние сме гаджета от година. Той не прие новината с радост, всъщност доста се уплаши. Аз също не съм готова за дете, но пък кога ли бих била и затова искам да го задържа. Искам по някакъв начин да го убедя да го поиска за да не бъде детето ми без баща. Мисля че му казах всичко, че е рисковано да направя аборт, че парите никога няма да са достатъчно, но той продължава да твърди, че има време и че в по-добър момент ще имаме дете. Плаши ме мисълта  да бъда самотна майка. Бил ли е някой в моето положение. Мислите ли че ще се промени за в бъдеще, когато започне да ми расте корема.

Ако той сега не иска да приеме детето, едва ли някого ще иска  Wink Не и от теб. На мен това ми звучи като оправдание...."Има време да имамЕ дете"..Е, щом ще иматЕ, двамата, то значи, че може да го иматЕ и сега, нали? Все пак не си си направила детето сама....

Виж целия пост
# 43
Моето мнение по случая е, че трябва да му дадеш време да осъзнае факта, че ще става баща. Много мъже се стряскат в началото. Ако решително е на мнение, че не иска детето, вече ти сама трябва да решиш как да постъпиш. При първа бременност определено не е желателно да правиш аборт. Трябва да помислиш, ако избереш варианта самотна майка, дали ще можеш да се справяш финансово, дали имаш родители, които биха ти помогнали и биха застанали зад теб. А и не се знае дали като види детето си, няма да промени решението си. Ти решаваш, изборът е труден, но е в твоите ръце. При всички положения ти желая успех всичко да се нареди по възможно най-добрия начин.
Виж целия пост
# 44
Когато аз забременях положението беше саштото с мъка се враштам към този момент дано да ти е от полза макар всичко да е индивидуално,та преди 6м когато забременях приятелят ми беше категоричен ;сега не бил момента,да направя аборт а като се наредят нештата след година щяло да е по добре!Аз  не вярвах на ушите си и от този момент бях категорична сама или не това дете ще се роди и ще бъде моето дете а тои да си помисли! Ситуацията е деликатна и трябва да знеш че става въпрос за вашите отношения заштото помисли ако евентуално направиш аборт дали би могла да продалжиш да живееш с него,аз нямаше да мога и му го казах!А тои беше убеден че това не е момента не че аз не го знаех. При мисалта да загубя детето си  а и  приятеля си което щеше да стане защтото нямаше да се примиря с това че ме е накарал да УБИЯ детето си ,беше твърде много за мен !Реших че ако ме изостави поне детето ще ме радва и ще ми дава стимул!Е НЕ МЕ ИЗОСТАВИ и благодаря на господ нямаше да ми е никак лесно !Ноември ще се роди бебето а таткото е до мен и от ужасните караници и заплахи няма и спомен освен в моето съзнание!знаи че няма по голяма радост от едно дете но и отговорност само ти знаеш колко сили имаш и нерви.А и още нещо казваш че те е страх да си самотна майка няма за какво да се плашиш защтото няма мъж които да ти гарантира че ще бъде винаги до теб ,колко семейства се разделят след години  така че без паника!Надявам да вземеш наи доброто решение и каквото и да е то бъди силна ,успех  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия