Забравя ли се предателството?

  • 3 911
  • 93
# 15
Да, но не всички мъже са като баща ти. Твоят мъж поне е имал куража да отвори душата си пред теб.
Виж целия пост
# 16
Там е работата, че го направи чак след като видях имейлите и го притиснах. В началото изобщо, не ми каза цялата истина, спести си доста, но намерих един чат и там вече разбрах доста неща. Не знам как щяха да се развият нещата, ако не го бях хванала. Той казва, че щял да спи с нея и да прекрати, но това ми се струва много невероятно.
Виж целия пост
# 17
Ти си по-активната страна, това го потиска, не разбираш ли? Simple Smile
Дай му малко пространство – "ако не бях го притиснала", "ако не бях го питала", "ако не бях го накарала". Не си се предоверила, напротив – контролираща си, затова не си и забелязала неговите нужди и че ти угодничи, а не е истински, себе си с теб.
Виж целия пост
# 18
Много лесно звучи да го изкореня от съзнанието си. Този мъж е най-голямата ми любов и го издигах на пиадестал, идеализирах го и това беше грешка. Никога не съм очаквала, че точно той би направил подобно нещо. Вярвах сляпо в любовта ми и заради това се травмирах така, сънувам кошмари и съм като фиксирана в миналото. Ходих на психолог не не ми помогна особено.
Всичко това е продукт на егото ти и единствения начин да се справиш е това, което ти написах. Няма психолог на света, който да ти помогне по друг начин.
Човек сам може да бъде най-големия си враг.
Виж целия пост
# 19
О, не, не ѝ търсете сега грешките, само защото на някой му е слаб колана.
Виж целия пост
# 20
Ами, ако продължи с този напор, той е типажът мъж, който пак ще олаби колана като му дойде повечко напрежението. Той си е такъв човек, то едно е да искаме, друго да можем. Simple Smile
Виж целия пост
# 21
Тя вина няма, че той е такъв типаж. Нито има вина за изневяра. Не знам защо винаги жените търсят и чоплят в себе си за причини. По-добре ли се чувствате, ако носите кръста на нечий друг?
Виж целия пост
# 22
Ох, голяма драма за една сви*ка в служебната тоалетна и няколко еротични мейла.

Малко късно си се сетила да се фръцкаш, след като вече сте бебеправили. Bad timing.
Виж целия пост
# 23
Базила, е как да не съм по-активната страна, когато усещах промяната в него. Разбира се, че ще искам да знам какво се случва. Това, че съм го разпитвала за случилото се не ме прави контролираща? Няма как като намеря такъв имейл и да му дам пространство Grinning  Разпитвах го да. Обаче съм сигурна, че не ми казва всичко. Тя се била влюбила според него, защото му подхвърляла идеята да зарежат партнъoрите си и да се съберат, той уж категорично бил й казал да не мисли такива фантасмагории.
Той в този момент се беше много отчаял, че не може да има деца и това много го смачка, но това ли е начина да си докажеш, че си голям мъж?
Виж целия пост
# 24
Имам две познати семейства, които минаха през това. И в двата случая съпругата разбра, и в двата случая мъжа съжали и това повече не се повтори, и в двата случая връзката им се промени към по-добро, и в двата случая продължиха напред заедно. Минаха доста години и са си все още заедно. Истината е, че има разлика между изневяра и изневяра. В единия случай мъжа си е просто кръшкач и, ако не е тази стажантка, ще е друга - всичко минава под ножа ей така за спорта. Другия вид изневяра наистина е просто подхлъзване - момент на слабост от страна на мъжа. При това положение е напълно възможно да е еднократно и да не се повтори, ако същия този мъж наистина обича съпругата си, държи на семейството си и осъзнава грешката, която е направил. Така, като чета поста ти разбирам, че вашия случай е от втория вариант. Ти явно го знаеш и си решила да простиш. А щом си простила, дори и да не можеш да забравиш, трябва да затвориш тази история във въображаема кутия, а кутията да скриеш в гардероба и да си остане там. Няма значение какво е щяло да стане, ако не си се намесила - важното е това, че нищо повече не е станало. Сега чакате дете, щастливи сте заедно, връзката ви се е пробърнала и е станала още по-силна и истинска - ето това е важното. Миналото трябва да си остане там, където е, за да може да имате бъдеще. Особено щом и двамата искате да сте заедно. Разбирам, че ти е трудно, но за да върви всичко добре, ти просто трябва да си наложиш да спреш да мислиш за това.
Виж целия пост
# 25
Ох, голяма драма за една сви*ка в служебната тоалетна и няколко еротични мейла.


Като омаловажим акта, по-малко ли боли?
Виж целия пост
# 26
Голяма драма!
Я тегли чертата. Обичаш ли го? Да. Заедно ли сте. Да. Бременна ли си? Да.
Давай напред.
Виж целия пост
# 27
Най-доброто което може да направиш, освен ако все пак мненията тук ти помогнат да се справиш с тези натрапчиви мисли, което е малко вероятно, то аз ти препоръчвам задължително да отидеш на психолог.
Точно когато носиш дете в утробата си е много лошо да си стресирана, повярвай това може да докара и сериозни проблеми.

Твоя мъж, всъщност е много добър от това което прочетох и тази изневеря е може би най-нормалното нещо което се е случило, защото той е бил в ужасно състояние и в такива моменти човек търси спасение и би се хванал за всяка една сламка и "спасително островче". Имало е причина и се е случило, но смятам, че сега може да имаш доверия на мъжа ти и особено след като ще си имате детенце и той е много щастлив.

Когато се е случила тази изневяра, той е бил на дъното и за него това е било начин да се почувства по-добре.
Сега обаче бъди спокойна, след като е бил хванат и е преживял и този кошмар и да изпадне пак в някаква криза, не ми се вярва да направи пак същото. Така мисля аз и моля те редактирай си мнението и го направи на абзаци по 4-5 реда, че е е ужасно да се чете така, толкова дълъг текст !
Виж целия пост
# 28
Тя вина няма, че той е такъв типаж. Нито има вина за изневяра. Не знам защо винаги жените търсят и чоплят в себе си за причини. По-добре ли се чувствате, ако носите кръста на нечий друг?
Ако се разрови достатъчно надълбоко, много неочаквани неща могат да излязат на повърхността. Тази самоанализа може да бъде много полезна. И е добър знак да не се прехвърла цялата отговорност на другите.
Виж целия пост
# 29
Аз те разбирам перфектно. Моята психика приема изневярата по същия начин, и колкото и да съм ,,Дзен”, ей така като теб сънувам кошмари, него с нея, привижда ми се момичето, като призрак, който ме преследва. Чувствата ми към този човек бяха най - истинските и дълбоки и до ден днешен, мразя го за това, че ме накара да си тръгна. Мразя го за това, че затрихме толкова хубава връзка. Защото, зад омразата ми се крие силна любов, която не мога вече толкова време да дам на друг. Но, не можех и да продължавам така. Само докато чуех име като нейното нещо ми се обръщаше. Не знам дали простих, до някъде разбирам човешкия подтик към такова действие, но човека след това не е същия за мен. Никога. Но, има и хора, които  си прощават дори и по - гадни неща. Всичко е до човека.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия