Здравейте аз съм жена на 25г и съм бременна в 4ти месец, ще ви разкажа моято история и ще поискам съвет, защото съм на предела на силите си и не знам на кой клон да стъпя...
Имам връзка от 7 години с мъж на 27г и любовта ни бе като по филмите където уж сме срещнали сродната си душа. Израснахме заедно минахме през всякакви трудности, никога не сме се карали заради нас двамата, а винаги заради неговото семейство. Разделяме се 2 пъти заради техни действия, но любовта ни беше толкова силна или поне така смятах, че винаги си се оправяхме и забравяхме лошите неща... Миналата година най-сетне решихме, че е време за по-сериозни действия и трябва да заживеем и да имаме вече бебче (само 1 година живях с техните и след това се разделихме, после като се оправихме им ходех само на гости) Та решихме да се отделим те имат втори апартамент, малък гарсониерка напълно достатъчен за първоначално жилище докато си стъпим на краката трябваше да го постегнем, а обзавеждането щеше да е от моята майка с това искаше да ни помогне тя. Аз забременях в началото на декември 2019г, но разбрах на 10 януари 2020 беше истинско щастие за мен както и за него няма по-хубаво нещо от децата според мен. Съобщихме ние на майка ми и батко ми(загубих внезапно татко ми миналата година ) вкъщи като разбраха, че ще има бебенце бяха в еуфория за пръв път от година имаха лъч светлинка... След като казахме вкъщи се качихме и във приятеля ми и там им съобщихме за бебчо точно 2 мин се зарадва майка му, а баща му беше като гръмнат дори не ни поздрави единствено сестра му се зарадва от сърце.. Като минаха тея 2мин майка му застана срещу мен и със много гаден поглед и тон ме попита:Цитирам '' А вие сега защо ще се изнасяте, знаете ли всичко колко е скъпо ремонт ще ми правите колички кошчета за бебето мляко стойте тука при нас докато порасне бебето и после правете каквото щете само да уточтя апартамента им е малък 2спални хол те спят в хола ние в малка стая и сестра му в другата спалня'' И още много много неща каза по едно време и спрях да слушам че ми стана зле.. И само да уточня че аз работя приятеля ми също аз вземам доста хубава заплата той също... Спокойно можем да се оправяме сами но тя ни изкара некадърни.. За тяхното семейство било в наша помощ да живеем в една стая аз да не мога да мръдна и да им слугувам докато гледам и бебче... ТОЙ не спира да им шета приятеля ми ходи по селата там им работи постоянно го ангажират всяка негова секунда е заета тук иди това направи, за мен разбира се няма време и то никакво.. След като майка му каза защо ще се изнасяте аз на другия ден слязох в нас и повече не отидох там.... Майка говори с баща му по телефона аз не знаех че ще му звъни казала му дай да помогнем на децата да стегнем Апартамента бебче чакат а са разделени... И от тогава моя човек не ме потърси повече правих опити звънях писах срещнахме но той беше с ужасно държание и отношение към мен ужасно настроен казва ти си виновна не идваш във нас майка искаше да ти помогне а ти не разбра... И това беше последния ни разговор... Нито се интересува как сме с бебето кой ни кара на консултация нищо
... Тотално ме е игнорирал и отписал и се чувствам ужасно.... Послепис:
Майка му е много властна жена тя командва парада в тях един път ме нарече любовница съм била на синът и... Бях пуснала пералнята и се върна от работа и започна да вика защо съм я пуснала имало някой имен ден днес... А то всеки ден има именници почти, а в моя дом не перем на най големите празници... Постоянно говори със всички вкъщи на висок тон като някаква истеричка е....Август отидохме на море само двамата и техните направиха проблем че не сме взели сестра му която е на 18г след това той си го изкара на мен... Единственото което исках е спокойствие а в тях го нямах... Това е хора живота ми срина тая жена сега съм бременна чакам си най-големото щастие, но партньора ми ни остави и предпочете родителите си....
Виж целия пост
Имам връзка от 7 години с мъж на 27г и любовта ни бе като по филмите където уж сме срещнали сродната си душа. Израснахме заедно минахме през всякакви трудности, никога не сме се карали заради нас двамата, а винаги заради неговото семейство. Разделяме се 2 пъти заради техни действия, но любовта ни беше толкова силна или поне така смятах, че винаги си се оправяхме и забравяхме лошите неща... Миналата година най-сетне решихме, че е време за по-сериозни действия и трябва да заживеем и да имаме вече бебче (само 1 година живях с техните и след това се разделихме, после като се оправихме им ходех само на гости) Та решихме да се отделим те имат втори апартамент, малък гарсониерка напълно достатъчен за първоначално жилище докато си стъпим на краката трябваше да го постегнем, а обзавеждането щеше да е от моята майка с това искаше да ни помогне тя. Аз забременях в началото на декември 2019г, но разбрах на 10 януари 2020 беше истинско щастие за мен както и за него няма по-хубаво нещо от децата според мен. Съобщихме ние на майка ми и батко ми(загубих внезапно татко ми миналата година ) вкъщи като разбраха, че ще има бебенце бяха в еуфория за пръв път от година имаха лъч светлинка... След като казахме вкъщи се качихме и във приятеля ми и там им съобщихме за бебчо точно 2 мин се зарадва майка му, а баща му беше като гръмнат дори не ни поздрави единствено сестра му се зарадва от сърце.. Като минаха тея 2мин майка му застана срещу мен и със много гаден поглед и тон ме попита:Цитирам '' А вие сега защо ще се изнасяте, знаете ли всичко колко е скъпо ремонт ще ми правите колички кошчета за бебето мляко стойте тука при нас докато порасне бебето и после правете каквото щете само да уточтя апартамента им е малък 2спални хол те спят в хола ние в малка стая и сестра му в другата спалня'' И още много много неща каза по едно време и спрях да слушам че ми стана зле.. И само да уточня че аз работя приятеля ми също аз вземам доста хубава заплата той също... Спокойно можем да се оправяме сами но тя ни изкара некадърни.. За тяхното семейство било в наша помощ да живеем в една стая аз да не мога да мръдна и да им слугувам докато гледам и бебче... ТОЙ не спира да им шета приятеля ми ходи по селата там им работи постоянно го ангажират всяка негова секунда е заета тук иди това направи, за мен разбира се няма време и то никакво.. След като майка му каза защо ще се изнасяте аз на другия ден слязох в нас и повече не отидох там.... Майка говори с баща му по телефона аз не знаех че ще му звъни казала му дай да помогнем на децата да стегнем Апартамента бебче чакат а са разделени... И от тогава моя човек не ме потърси повече правих опити звънях писах срещнахме но той беше с ужасно държание и отношение към мен ужасно настроен казва ти си виновна не идваш във нас майка искаше да ти помогне а ти не разбра... И това беше последния ни разговор... Нито се интересува как сме с бебето кой ни кара на консултация нищо
... Тотално ме е игнорирал и отписал и се чувствам ужасно.... Послепис:
Майка му е много властна жена тя командва парада в тях един път ме нарече любовница съм била на синът и... Бях пуснала пералнята и се върна от работа и започна да вика защо съм я пуснала имало някой имен ден днес... А то всеки ден има именници почти, а в моя дом не перем на най големите празници... Постоянно говори със всички вкъщи на висок тон като някаква истеричка е....Август отидохме на море само двамата и техните направиха проблем че не сме взели сестра му която е на 18г след това той си го изкара на мен... Единственото което исках е спокойствие а в тях го нямах... Това е хора живота ми срина тая жена сега съм бременна чакам си най-големото щастие, но партньора ми ни остави и предпочете родителите си....
