Аз ли нещо не разбирам или...

  • 3 620
  • 48
# 45
Не мисля така. Ако ти попаднеш в подобна ситуация, как би се чуствала?Често хората изпадат в такива състояния и имат нужда да споделят с добър приятел .

добре де, мисли каквото си искаш. аз само казвам каква категория са такива хора и че ми е по-добре да не контактувам с тях. има и енергийни вампири, които се изявяват по други начини, не чрез вечно мрънкане и оплакване. старая се да не дотягам на приятелките си с тъжни истории, а да се разведрим взаимно и после да ни е добре. ако ми е болно на душата мога да си поплача на сестра ми, както и тя на мен, но това се случва адски рядко. изобщо не обвинявам авторката , че е пуснала тази тема, нейно право е, пък мрънкащата приятелка явно така я е натоварила, че жената има нужда да си разпусне малко. вместо да обвинявате за темата, мислете как се държите вие, за да не ви обсъждат после във форума  Wink
Виж целия пост
# 46
Н.П.
 Но пак си мисля, че не е толкова лесно да се лавира между: бебе (което сигурно сега прохожда или вече ходи), съпруг, дом и работа. На много хора им идва в повечко.
 Пожелавам ти много скоро да го разбереш, може би тогава ще погледнеш по друг начин на нещата. Peace
Peace Понякога наистина ти идва в повече и имаш нужда просто да поговориш с някого. Предполагам това е имала предвид и твоята приятелка.
Виж целия пост
# 47
И да можеш и да не можеш такива хора съществуват....Лично аз съм се опитвала да се боря с подобни съществувания... но вече НЕ  Naughty -  само се депресирам покрай тях...понеже такъв тип хора не могат да бъдат щастливи, ако не се оплакват Crazy Joy
Виж целия пост
# 48
Ситуацията е следната, моя приятелка се чувства зле в последно време, изпаднала е в депресия, получила чак нервна криза. Има дете на 1 година, работи, финансово са добре с мъжа си. Тя ми се оплаква, че нямала време за нищо, как не излизали никъде, не е ходила на фризьор от колко време, нямала компания и хиляди ей такива. Слушах аз и после се замислих, как хората имат склонност да преувеличават проблемите си или да си търсят такива. Честно не мога да разбера такъв тип хора, които се оплакват постоянно и техните проблеми са най-големите. Опитах се да й кажа, че трябва да се наслаждава на живота и на майчинството си, че сама трябва да намери пътя,който ще я направи щастлива, но тя си знае нейната.

Може и да преувеличава проблемите си, но тя явно наистина ги вижда така нещата и й е тежко.

Иначе ситуацията си е доста предразполагаща към такива мисли: дете на 1г, което сега прохожда, почва да иска, но не може да си каже какво точно, а ти не си по цял ден с него, че да му научиш неговия език до съвършенство; работа, в която вероятно също има стрес; това че е далече от детето си и всъщност вероятно не успява да смогне да приеме неговите всекидневни промени; явно няма много приятели, с които да споделя, а това е едно от най-тежките неща в живота, според мен.

Другата цака е, че не може да очакваш като кажеш на човек(при това с упрек в твоя случай) да бъде щастлив с това, което има и той да се плесне по челото и да каже "Да бе, точно така ще направя". Макар, че наистина това е целта ( да бъде щастлива от това което има), не е това средството. Малко повече любов и състрадание(да не се бърка със споделяне на негативизма)  Peace ако наистина искаш да помогнеш....

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия