Детство мое, реално и вълшебно

Било е петък, 13-ти, аз съм била на 3 години. Пътували сме с москвича. Аз съм лежала на задната седалка и с крачета съм си играела с дръжката на вратата, докато на един завой вратата се отворила и фюююю по изкуствената кожа на седалката съм излетяла от колата в движение. Майка ми се обърнала и ме видяла как на топка се търкалям по асфалта. Това не го помня, за късмет само с охлузвания съм се разминала. Помня обаче, че имах огромна тъмнокафява коричка на носа, на целия нос, заради която ми се подиграваха в детската градина. Един ден застанах пред огледалото вкъщи и с рязък замах я откъснах въпреки милионите предупреждения да не я пипам. И шурна една кръв... Аз се уплаших много и се разпищях, на майка ми  моите магарии вече ѝ дойдоха твърде много и ме наби с голям ентусиазъм.
Та това ми е първият спомен, как ме бие мама

Първите ми спомени са:
- как чакаме с майка ми автобуса на спирката. Аз някак си си наврях главата между решетките на мантинелата. Спомням си как автобуса идваше, а майка ми пищеше и всячески се опитваше да ми изкара главата. Била съм 3 години някъде.
- бях си на село при баба и дядо цяло лято. Тогава ме подстригваха с бретон, който вече ми влизаше в очите. Баба не искаше да ме подстриже и аз взех нещата в свои ръце. Така се офъках, че майка ми щеше да припадне като ме видя. "По-драматичното" беше, че тъкмо щяхме да заминаваме на почивка в Сандански. Имам снимка, качена на едно изкуствено магаре и бретон като морските вълни
- как тичам в градината на село, измежду доматите и чушките на баба и как се въргалям с козлетата и кучетата в обора

Мерси за темата, много мило ми стана като си спомних всичко това

Как пареха сребърните лъжички в чая при баба и дядо и как ги мразехме и после се научихме да избираме тези от неръждавейка, защото не парят.
При баба и дядо сиренето, което от магазина дядо носеще опаковано в мокра и гадна амбалажна хартия и после баба я махаше, а тя беше залепнала за сиренето и тя го слагаше в кутийка с вода да се обезсоли.
Лалетата на масата в хола и че ставаха грозни и прецъфтели на втория ден. Момината сълза в едно малко стъклено глобусче и как баба ми я мести, защото не харесва миризмата й.
Баща ми дебел и облечен в оранжева блуза "татко портокалчо".
Аз съм се скарала с деца пред блока и търча при него и го прегръщам плача и крещя "Те не искат да играят с мен!" той ме бутва от себе си с нещо от сорта "това не ме интересува" или "това са си ваши работи".

Първи спомен, на две. Според майка ми е невъзможно да помня, ама на мен ми е като картина пред очите.
Аз и баба ми, хванати за ръка, пред родилното, майка е на терасата с една грозна нощница. Аз крещя - мамо, взимай батчето и да си ходим.
После го помня батчето;) в едно люлеещо кошче в кухнята, искам да стане да си играем, а той само спи. За да го събудя почвам да го храня, добре че майка излезе навреме от банята.

Бях на 4-5 годинки. Спомням си как тати работеше до 5 и аз всяка вечер към 5 и малко се ослушвах кога ще отключи вратата и се затичвах към него,защото знаех, че ми носи родопче. Всяка вечер се прибираше с по едно родопче за мен.
Друг спомен- бях първи-втори клас - като бях малка много се разболявах, поради което нашите много рядко ми позволяваха сладолед. Случаите ,в които мама ми купуваше сладолед, чаках с нетърпение да се прибере от работата тати и го питах Тати,познай дали съм яла сладолед. Той естествено винаги познаваше. Веднъж го попитах  как познава всеки път и той каза Пише ти го в очите. И аз нали съм си умница от малка следващия път ,в който мама ми купи сладолед, заставам пред тати обаче съм затворила и стискам здраво очите си и питам дали съм яла сладолед. За моя радост този път тати каза Не си и аз бях много щастлива ,че съм го заблудила и не е познал. Отне ми години да се усетя ,че познава, защото само когато съм яла питам.
Друг спомен ми е как като бях на 5 годинки отивахме с мама и тати на сладкарница и аз реших, че ще тичам да стигна преди тях. Паднах на стълбите на входа й и си разбих устата. Доста болеше и доста плаках, дори още имам едва забележим белег.
Много любим спомен ми е и как мама готви и аз й помагам...обикновено като облизвам  бъркалките,когато правеше сладкиши. След тях като ме виждаше как сладко сладко облизвам ми даваше и с лъжичката да изгребвам. Много обичах и да разбивам каквото готви, но все така че наоколо ставаше хаос. И въпреки това мама винаги ми позволяваше.

Много обичам детството си, имам толкова много хубави спомени от тогава.

Хубава темичка. От моето детство имам и хубави, и не чак толкова хубави спомени.

1. Първият ми спомен е, когато съм била на 2 години и половина от детската ясла как ме хранят насила с лъжичка и аз плача.

2. Друг ранен спомен, на 2 г. и 10 месеца, е първото ми море в Созопол. Там помня, че бяхме на квартира в къща при една възрастна жена. Когато за първи път сме отишли на плажа, помня, че се затичвам към морето (понеже от малка обожавам водата) и една вълна на брега ме събаря и ме отъркаля в пясъка. Помня, че не се разплаках и не бях уплашена.

3. Друг спомен, вече от първи клас е, че много исках да ходя на тренировки по плуване, но не ме записваха, понеже боледувах много често. Още първия ден след края на учебните часове, когато дойде треньорката да вземе групата (всички от моя клас се бяха записали, само аз не), тръгнах и аз към плувния басейн в училието, без  да съм записана и без плувен екип, мислейки че по някакъв начин ще мога да вляза и някой ще ми услужи с бански и хавлии и аз стоя и чакам в съблекалнята. В този момент учителката ми идва да ме търси в съблекалнята и ми казва, че майка ми е дошла да ме вземе.

Има и още, но засега се сещам за тези спомени.

Хубава тема. Много спомени имам от детството. Често се опитвам да пречупвам поведението на дъщеря ми през призмата на моите детски спомени и това понякога ми помага да разбера и оправдая някои нейни постъпки. С последното пък си навявам гнева на други възрастни около нас, но това е друга тема. Сега един спомен.
Сещам се  как с баща ми и големия ми брат отиваме на свиждане на мама в болницата, в която лежеше за задържане по време на бременността си с  малкия ми брат. Мама имаше рожден ден и й носехме торта като изненада. Баща ми ни сложи да седнем на една пейка в градината на болницата, скри тортата на сянка под пейката и получихме инструкции да не я пипаме и да не издаваме изненадата докато той не ни даде знак. Та дойде майка ми, седна и тя на пейката и се почнаха едни приказки, които на мен (тогава 5-годишна) ми бяха скучни и започнах да се въртя на мястото си. Въртейки се стъпих в кутията с торта под пейката. Баща ми ми се скара, майка ми се разсмя и ме гушна, аз се разплаках. Плачех заради срама от издънката, а после видях и тортата (не я бях виждала още, защото беше в картонена кутия) и ревнах още повече, защото баща ми беше взел торта с орехи, а аз исках шоколадова.

Помня летата при баба и дядо / светла им памет/.
Пращаха ни за седмица- две  да гостуваме пет деца / първи братовчеди/.
Сутрин чакахме да засвири радиоточката и скачахме. Баба палеше печката навън и започваше да пържи мекици в дълбок чугунен съд. После  хуквахме към полето. Нямаха баня и следобеда, като е постоплила вода на слънцето, ни " къпеше" в един леген. Вечер идваха комшиите на гости. Дядо пиеше вино / много обичаше/, пушеше в в стаята, и на мен ми е давал да опитвам / цигара/- да не правя като него. Да го бях послушала. Помня страхотната й пилешка супа- все с краката и главата на кокошката я правеше, научи ме да слагам лимонтузу вместо оцет. Другата ми баба беше много възмутена / те и не се обичаха, де/. Сега и моето дете яде супата с киселичко- лимон.
Хубаво детство имахме.
Другият ми спомен е малко тъжен- за една овца.

Спомням си, сигурно съм била на 2, баща ми, с неговите приятели, целите им лица нарисувани в синьо... Може би е било Ариана езерото, защото сме били на Националния стадион... Аз в син екип, с тениска до земята и българското знаме, как се влачи зад мен... Крясъци, викове, лудница... Било е на мач на Левски и цска... Защото имаше и прасе, боядисано в червено... Беше ми страшно и много приповдигнато... Тупанджии, тълпи, песни... И от тогава - Само Левски!
Другото, че за всеки 1 март, пак бащата, ми връзваше синя мартеница... И така до ден днешен...

Разплакахте ме Благодаря за темата.
Сещам се как обичах да седя на верандата на село, докато валеше дъжд през лятото и да ям филия, намазана с масло със - забележете - назъбен нож (вкъщи всичките ни бяха прави и гладки). И до ден днешен помня на баба тиганичките, макар да не съм ги яла от 27 г.
Сещам се за приятелките от съседната къща, с които си играехме като малки през оградата.
Спомням си за сестра ми, която донесе на баба едно малко пиленце в ръчички. Беше ѝ го дала съседката. Гледахме го лятото. Помня, че изчезна и дядо каза, че лисицата го изяла. Не му повярвах.

Имах прекрасно детство

Със сестра ми имахме две пиленца, които се излюпиха в ръцете ни - и мислеха нас за майки. Ходеха след нас като кученца и спяха на прага на къщата. Едното беше жълто, другото оранжево. Един ден сестра ми се беше засилила да влиза в къщата с търчащото след нея пиленце, но се пресети за нещо друго на прага, направи крачка назад и...
С моето пиленце не помня какво се случи, но за нейното голям рев изревахме.

Сетих се и за друго, на което се смях, но не знам дали е точно за тази тема.  Била съм на 4-5 г. и една вечер през лятото, когато гледах този летен Сънчо https://m.youtube.com/watch?v=LYUqFjYAxjM , в момента в който Сънчо приспива Слънцето накрая, аз казвам:
- То Слънцето нали  непрекъснато трябва да ходи да грее някъде. Кога има време да спи?
Това съм го казала, понеже са ми обяснявали, че Слънцето във всеки един момент грее някъде по Земята и затова останах много учудена, че ляга да спи.

Един от първите ми спомени е с баща ми на водните колелета в Морската градина във Варна, тъкмо се качихме и той ме настани да седна до него, аз будалата с късите крачета се опитвам да стигна педалите и цопнах в блатото заклещена между тях и рев, рев, айде вкъщи мокра и ревяща, мама да ме успокоява, до ден днешен не съм се качвала, стига ми да ги гледам от кафето на детският кът, как въртят педалите.

Друг спомен ми е от градината, как другарката ми дава Бисептол на обяд, много боледувах като дете и явно са ме изпращали с хаповете на градина. Иначе много си обичах едната другарка, млада и красива, с дълги кафяви коси,като феята от Пинокио. След много, много години, вече пенсионирана, тя идваше да замества в градината, по времето, когато моето дете беше там.

Още един спомен от едно къмпингуване в мотел край Велико Търново-имахме 4-местна палатка, но нея вечер заваля дъжд и само баща ми спа в палатката, аз, кака ми и майка ми в колата и както си спя най блаженно на задната седалка, сънувам че някакви играят футбол, викат, крещят, събуждам се и какво се оказва - полицията хванала крадец, който се спънал във въжетата на нашата палатка, екшън ви казвам, прожектори, луда работа!

Много хубава тема!
Един от най-ярките ми спомени е за закуската при баба и дядо- препечени филийки на печката с дърва и чай от липа. Какъв мирис, какъв вкус. И шпеков салам, ама от онова време.

Игрите ни със сестра ми и децата на съседите през ваканциите. Шиехме дрехи на куклите/майка им беше шивачка и ни носеше парчета плат/, готвехме с кал и трева и играехме на ресторант. Малко по-големи ходехме до библиотеката и всеки следобед се събирахме на сянка под някое дърво и си четяхме книжките от задължителния списък. Ех, хубави спомени.

Колко мразех лещата и боба на майка ми. Тя ги правеше много гъсти, с нож да ги режеш. Със сестра ми все се чудехме какво да си направим за обяд да не ги ядем.

Първият ми кекс с баба. Била съм лятото след 1 клас. Тя переше и трябваше да я изчакам, ама мерак. Сложих всички продукти в една купа. Кой да знае, че има ред. Баба ми се скара, ама разделихме продуктите и пак го направихме.